Ако някога решите да се наслаждавате на Швейцария в района на Бернските Алпи, ви съветвам задължително да включите в програмата си посещение на обсерваторията Сфинкс и най-високата ЖП гара (3454 м.н.в.) в Европа – Юнгфрауйох (Jungfraujoch). Ще се озовете в седловината между достолепните алпийски върхове Юнгфрау (4158м.н.в) и Мьонк (4099м.н.в). Трудно се описва усещането да се пренесеш от тучните зелени хълмове на долината в един свят на вечна зима и снежно величие. Сякаш си кацнал на самия връх на света. Пожелавам ви да го изпитате лично!
3454 м.н.в. може и да ви се сторят трудни за достигане, но за мен се оказа най-високото място на което съм била на тази планета и едновременно с това – най-лесното. Швейцарците са се погрижили за всичко и ще ви отведат директно до горе с цяла комбинация от железници и лифтове. Първоначално може и да се стреснете от цената за двупосочен билет от около 230 евро, но ако и без това използвате Regional pass за вашия престой, ще се наложи да доплатите единствено билета за Jungfraubahn между Айгер глетчер (Eigergletscher) и Юнгфрауйох (Jungfraujoch). След подобно преживяване сами ще се убедите, че спомените и преживяванията нямат цена. Ако не разполагате с карта, може да вземете своя билет от ТУК.
От Интерлакен до Айгер глетчер
Заради облачното време през първите дни на престоя ни в Швейцария, ни се наложи ежедневно зорко да следим прогнозата за времето и добре да планираме качването ни до Юнгфрауйох. При първата възможност за слънчево време се метнахме на влака от Интерлакен до Grindelwald Terminal. Мисля, че никога няма да ми омръзне да обикалям из Швейцарските Алпи. Такава нечовешка красота са ниско окосените зелени ливади с пръснати къщички по тях, кравите, пасящи блажено по склоновете и ледените 4-хилядници, които ни обгръщат от всички страни.
Съвет: винаги проверявайте прогнозата за времето и камерите на обсерваторията. При облачно време цялата алпийска красота ще е скрита зад плътна бяла пелена.
От ЖП гарата в Гринделвалд повървяхме 5 мин. до долната станция на новата тривъжена гондола Eiger Express. По трасето от почти 3500м има едва седем стълба, носещи въжетата. Очевидно могат да се строят лифтове и без голяма намеса в околната среда. Бяхме съвсем сами в кабинката, която побира до 26 пътници. През изцяло стъклените й стени се дивяхме на 360-градусова панорама около нас. Толкова красота, концентрирана върху шепа земя! Колкото повече се изкачвахме, ливадите преляха в иглолистни горички, които след това отстъпиха на достолепния скалист пейзаж.
Така, 20 мин. по-късно се озовахме на горната станция на гондолата при Айгер глетчер (Eigergletscher). Вече се намирахме на 2320м.н.в., обградени от внушителни алпийски върхове, сякаш подпряли с мощната си снага небето. Съвсем логично, името на спирката идва от ледника Айгер, който се спуска от северозападната страна на едноименния връх, издигащ се на 3970 м.н.в. Като повечето глетчери днес, и този губи значителна част от обема си, вследствие на затоплящия се климат на планетата. Към 2005г. дължината му е изчислена на 2,5 км., като през последните 30г. тя е намаляла с повече от 1 километър.
Тук освен ресторант и красива панорамна тераса, се намира и ЖП гарата, на която пристигат влаковете Bernese Oberland railway и Wengernalp railway. От тук към върха продължава единствено Jungfraubahn.
От Айгер глетчер до Юнгфрауйох
До тук пътувахме “безплатно” с нашия Regional pass. За да продължим към Юнгфрауйох, трябваше да доплатим по 99 Е за двупосочен билет на човек. Натоварихме се на малкия червен ретро влак (Jungfraubahn) и поехме към покрива на Европа. Знаехме, че отиваме на място с целогодишна зима, затова още докато пътувахме облякох туристическия панталон директно върху клина, с който бях до този момент и приготвих пухеното яке от раницата.
Jungfraubahn свързва малкото селце Клайне Шайдег (Kleine Scheidegg) и Юнгфрауйох по дълъг 9,3 км. релсов път. Денивелацията от 1400 метра налага влакът да бъде изграден като зъбчата железница, като приблизително 50% от електроенергията, необходима за изкачването се генерира от самото спускане на влака.
Амбициозният проект е дело на индустриалеца Адолф Гайер Целер и има за цел да достигне самия връх Юнгфрау (4158 м.н.в.), като планът е до него да се стига с асансьор. В края на 19 век идеята за влак на такава височина може и да е звучала налудничево, но Целер не спира до тук. За да бъде предпазена железницата от тежките климатични условия на тази надморска височина, той решава да построи немислимия за онова време 7-километров тунел до Юнгфрауйох, минаващ директно през твърдата гранитна скала на върховете Мьонк и Айгер. Строителството започва през 1896г. Адолф Целер умира през 1899г. и не успява да види работата си завършена. След 16г. усилен труд, на 1.08.1912г. е открита най-високата ЖП гара в Европа, с което е решено проектът да приключи до тук.
По пътя спряхме за кратка 5-минутна фото-почивка при Eismeer (“море от лед”). През прозорците на тунела, намиращи се на източната страна на връх Айгер (3970 м.н.в.), се разкриваше зашеметяваща снежна панорама, която ни остави безмълвни.
Юнгфрауйох – на върха на Европа
И ето ни най-после, на перона на най-високата ЖП гара в Европа – Юнгфрауйох (3454 м.н.в.) Тук, освен гара, има изградена цяла система от тунели с различни атракциони за посетителите. Имаше също ресторантчета, магазинчета за сувенири и шоколади Lindt и дори пощенска станция.
До този момент не се бях качвала на такава голяма надморска височина и ми беше любопитно как ще реагира тялото ми. Повечето хора не чувстваха промяна, но аз имах усещането все едно съм на плавателен съд, който съвсем леко се поклаща по вълните. По-късно разбрах, че и други хора са имали подобно преживяване.
Алечки глетчер
След като в Исландия не остана време да сбъдна мечтата си за разходка върху ледник, вече нямах търпение да излезем от тунелите, защото навън ни очакваше Алечки глетчер (Aletschgletscher) – най-дългият в Алпите. Дължината му е над 22 км., покрива площ от 101,7 кв.км. и на места достига дебелина от 790м. 11 милиарда тона лед се стичат към река Рона. Четирите му разклонения се събират при леденото поле Konkordiaplatz. Изчезващ малко по малко заради глобалното затопляне, Алечкият глетчер е част от Списъка на световното наследство на ЮНЕСКО.
На върха на Европа е меко казано божествено! Бяхме на 3500 м.н.в. и до където погледът ни стигаше се простираха върхове над 4000м. и ледените езици между тях. Макар и само 2 градуса, беше приятно слънчево, а облаците, които предните дни скриваха върховете, се бяха отдръпнали и ни дадоха възможност да се насладим на планината. Дали заради по-редкия въздух или от толкова много красота, дъхът ти направо спира.
Поехме към близката хижа Mönchsjoch (3657 м.н.в.). Пътят беше широк, приятен с минимална денивелация. Навсякъде имаше обозначения и добра маркировка, тъй като с оглед безопасността, разходките по ледниците са позволени само в проверени и обезопасени зони. Добре е да се има предвид, че глетчерите са осеяни с дълбоки процепи, които често не се виждат на повърхността.
Разходката до хижата ни отне 45 мин в едната посока. Вече бяхме сложили и качулките, не толкова да се предпазим от студа, колкото от слънцето, което пече безпощадно във високите планини. Седнахме за малко да се полюбуваме на величествените гледки около нас. Заглеждайки се колко са дребни хората по близкия хълм, изведнъж осъзнах грандиозния мащаб на всичко около нас.
Стояхме там насред белия пейзаж в тотално блаженство и безвремие. На тази надморска височина не може да не се зачудиш дали си по-близо до земята или до небето. Дадох си сметка, че някой ден тези безкрайни ледени полета няма да ги има. През последните 50-60г. броят на дните в годината с положителни температури се е удвоил, а средната температура се е повишила с почти 2 градуса.
Обсерваторията Сфинкс
Два часа по-късно бяхме обратно при тунелите. Насочихме се към обсерваторията Сфинкс, кацнала на едноименния алпийски връх (3571 м.н.в.). До там ни отведе асансьор, чиято шахта преминаваше вътре в скалата.
Макар гарата Юнгфрауйох да е открита през 1912г., първата изследователска станция тук започва работа едва през 1931г., а самата обсерватория е изградена през 1937г. От почти 100г. тук работят учени в области като метеорологията, глациологията, астрономията, физиологията. Изучава се радиацията и космическите лъчи, провеждат се експерименти, за които е необходима голяма надморска височина. На върха й има 360-градусова тераса, от която още веднъж се насладихме на замръзналите Бернски Алпи.
Alpine Sensation
В един от тунелите се помещава Alpine Sensation – музей, разказващ историята на построяването на железопътната линия до Юнгфрауйох. Научихме за трудностите, които е трябвало да бъдат преодоляни, за отделните етапи на строителството и за човешките жертви, дадени за осъществяването на целия монументален проект.
Ледения дворец
Под замръзналата шапка на Европа попаднахме в дворец със стени и под изцяло от лед. Из коридорите му са изложени статуи, изваяни от лед. Пещерата е издълбана през 1934г. в самия глетчер.
Платото (Plateau)
За последно излязохме навън при панорамната площадка Платото (Plateau). Отдавна минаваше време за обяд и извадихме сандвичите от раниците. Няколко алпийски жълтоклюни гарги ни правеха компания и се надяваха да изпадне нещо вкусно и за тях. Докато в долината под нас се разтилаха зелените хълмове на Бернските Алпи, срещу нас величествено се извисяваше вечно белият връх Юнгфрау (“Девицата”). Ако разполагате с необходимата екипировка и способности, може да се пробвате да го изкачите, за което трябва да отделите още около 4-6 часа.
Преди да се натоварим обратно на влака прескочихме до най-високата пощенска станция в Европа. Купихме красива картичка и установихме, че не знаем друг адрес освен нашия, затова се наложи да изпратим поздрав до нашето бъдещо аз.
От Юнгфрауйох до Интерлакен
Решихме да се приберем по алтернативния маршрут, затова от Юнгфрауйох се натоварихме на влака до Клайне Шайдег (Kleine Scheidegg) с междинна спирка Айгер Глетчер. Почти веднага успяхме да се прехвърлим на влака Wengernalp Railway, свързващ Клайне Шайдег с Лаутербрунен. Препоръчвам ви да седнете от лявата страна на вагона, защото през панорамните прозорци се разкриват безценни гледки към снежните високи върхове и ледените езици плъзнали между тях, тънките струйки на алпийските водопади и зелените морави с пасящите по тях крави.
Имахме още време на разположение, затова слязохме да разгледаме Венген (Wengen), разположен на 1274 м.н.в. В живописното швейцарско селце автомобилите са забранени, което още веднъж подчертава колко безсмислено е да се обикалят Бернските Алпи с кола. Ако сте с такава, ще се наложи да я оставите в Лаутербрунен и да продължите нагоре с обществен транспорт.
По уличките се редуват малки кипри хотелчета, магазинчета и заведения за хранене. Решихме да изпием по едно кафе на фона на зеления алпийски разкош наоколо. Над нас се извисяваше Männlichen (2343 м.н.в.) и наблюдавахме как гондолата периодично се отправя нагоре към върха. Оказа се, че този ден сме имали невероятен късмет с времето, защото плътни бели облаци вече бяха започнали отново да обгръщат високите върхове на планината.
Стана време да се прибираме. От Венген продължихме с Wengernalp Railway до Лаутербрунен, а от там се прехвърлихме на Bernese Oberland Railway до Интерлакен.
Полезна информация:
Как да стигнете до Юнгфрауйох (Jungfraujoch)?
До покривът на света се стига от комбинация от железопътен транспорт и въжени гондоли. Може и да звучи малко объркващо, но сами ще се уверите, че всичко е толкова добре пресметнато, че за вас ще остане само да се дивите на красотите на Бернските Алпи. Има два маршрута, като ви препоръчвам да се качите по единия и да слезете по другия, както направихме ние.
Първи вариант:
- С влак от Interlaken Ost до Grindelwald Terminal BOB – пътят ще ви отнеме 30 мин. с Bernese Oberland Railway;
- Следват около 5 мин. пеша до гара Grindelwald Terminal – навсякъде има насочващи табели;
- Продължавате с въжената гондола Eiger Express (върви на всеки 15 мин.) и след 20 мин ще сте при Eigergletscher
- От Eigergletscher се прехвърляте на железницата Jungfraubahn, която за 25 мин. ще ви отведе до Jungfraujoch. По пътя има 5 минутна фото пауза при Eismeer.
Втори вариант (с 45 мин по-бавен):
- С влак от Interlaken Ost до Lauterbrunnen – за 20 мин с Bernese Oberland Railway
- С влак от Lauterbrunnen до Kleine Scheidegg – за 20 мин. с Wengernalp Railway
- С влак от Kleine Scheidegg до Eigergletscher – за 5 мин с Jungfraubahn
- С влак от Eigergletscher до Jungfraujoch – за 35 мин с Jungfraubahn
Билет може да вземете от ТУК.
По пътя може да слезете и да се насладите на красивите швейцарски селца Венген и Лаутербрунен.
Цена на билета до Юнгфрауйох (Jungfraujoch):
От Интерлакен до Юнгфрауйох може да се качите и да слезете с комбиниран двупосочен билет, включващ всички превозни средства по маршрута. Цената му е 230 евро. Разбира се, ако сте отседнали другаде, може да закупите своя билет с различна начална точка – Гринделвалд (210E), Венген (198E), Клайне Шайдег (149E) или Лаутербрунен (212E). Цените са валидни към 2022г.
Ако ще обикаляте с обществен транспорт из района няколко дни, горещо ви препоръчвам да се сдобиете с Regional Pass Berner Oberland. Освен, че ще ви излезе по-евтино, няма да имате нужда да се снабдявате с билети и да чакате по опашки. Единствено трябва да си свалите апликацията SBB Mobile и да се натоварите на избрания от вас влак, корабче, фуникуляр или лифт. Пасът не важи за Jungfraubahn и ще трябва да доплатите около 99 Е (двупосочно) на човек за участъка между Айгер глетчер и Юнгфрауйох.
Може да използвате намаление и с картата Swiss Half Fare Card.
Работното време на влаковете и въжената линия по маршрута до Юнгфрауйох, както и цена на билетите за тях, може да откриете ТУК.
Необходимо време:
Отделете си целия ден за тази екскурзия, особено ако искате да видите всичко на покрива на Европа.
Подходящ сезон за посещение на Юнгфрауйох:
Макар ЖП гарата Юнгфрауйох да е достъпна целогодишно, най-подходящият период да се качите горе е от май до септември.
Добре е да носите със себе си:
Дори и в средата на лятото на Юнгфрауйох си беше зима (около 1- градуса). Затова е добре да сте с дълги панталони и обувки подходящи за сняг. Пригответе в раницата пуловер, пухенка, шапка и ръкавици. Не забравяйте слънцезащитното (най-добре със SPF 100+), защото на тази надморска височина може да получите сериозно изгаряне на кожата. Храна и вода може да закупите на място.
Други забележителности в района:
- Мюрен и Шилтхорн;
- Панорамен маршрут до Schynige Platte;
- Grosse Scheidegg;
- Гринделвалд, вр. Фърст и езерото Бахалп;
- Менлихен;
- Каньонът Glacier Gorge;
- Интерлакен;
- Клайне Шайдег (Kleine Scheidegg);
- Венген (Wengen);
- Меринген и водопадът Reichenbach;
- Водопадите Трюмелбах и Лаутербрунен;
- Каньонът Aare Gorge;
* Статията може да съдържа афилиейт линкове.
