Продължение на Част I
Нуса Кенинган е най-малкият от островите Нуса, сгушил се между Лембонган и Пенида. Не се нуждаехме от лодка, за да стигнем до него, тъй като е свързан с Нуса Лембонган посредством жълт метален мост с ширина колкото едва да се разминат два скутера. Толкова тесен ми се стори мостът, че ме осени неприятното усещане, че ако наистина се наложи да се разминем с някой тук, ще трябва да се простя с капачката на едното си коляно. Прекръстих се на ум и слава Богу, преминахме безаварийно.
Пътят прави пълен кръг на острова, което ни даде възможност да се насладим на поредните красиви заливи, където тюркоазено сини води мият скалите и разливат пяната си по белите пясъци на малки скрити плажове. Може да е най-малкият от трите острова Нуса, но и на Кенинган гостоприемството и кухнята са на нужното ниво. Ако търсите пълно уединение, тук се натъкнахме на прекрасни дървени и типично балийски къщички със сламени покриви, които са абсолютно подходящи за целта. Само се уверете, че разполагате с достатъчно пари в брой, защото да намерите банкомат на тези острови ще бъде истинско приключение.
Полюляхме се на люлките на Dream point, на скалите високо над морето и погледахме сърфистите в далечината на Ceningan point. По западния бряг на Нуса Лембонган и по югоизточния бряг на Нуса Кенинган могат да се наблюдават много сърфисти, опитващи се да яхнат перфектната вълна. Не е необичайно да срещнеш полугол мокър сърфист на скутер, придържащ с една ръка многоцветната си дъска, а с другата шофиращ.
Най-невероятната гледка на Нуса Кенинган се оказа the Blue Lagoon, намираща се в южната част на острова. Както подсказва и името, водата очаквано беше синя. Но не предполагахме колко наситено синьо може да е едно море. Трудно е да откъснеш поглед от тази божествена тюркоазена картина. Скалите над лагуната са чудесно място за пикник или поне за една разхлаждаща бира.
Макар и с потайно име, до Secret Beach ни отведоха няколко дървени табели по пътя, изписани на ръка с боя. На върха на скалата обядвахме вкусна традиционна храна в малък непретенциозен ресторант, но с невероятна гледка към Нуса Пенида.
До самия плаж се стига по каменни стъпала надолу, които отвеждат до малък скътан сред скалите залив с бял пясък. Заварихме тук само няколко човека, които си почиваха в сянката на скалите, “пазещи гърба” на плажа. В плитчините се поклащаха от вълните водни люлки и празен хамак. Абсолютна идилия!
Не ни остана време да разгледаме по суша най-големия от трите острова – Нуса Пенида, затова решихме да прекараме половин ден на шнорхелинг из водите около него. Под тюркоазените води около островите Нуса могат да бъдат видени над 247 вида корали и 562 риби. Южния бряг е формиран от древни коралови рифове, издигнали се над водната повърхност в резултат от вулканичната активност. Основната ни цел беше да открием скатове манта (manta ray) и да поплуваме с тях. Приключението започна от един крайбрежен ресторант близо до мангровите гори на Нуса Лембонган. Организаторите предлагат транспорт от и до хотела, включително и от о-в Бали. Пoсрещнаха ни с разхладителни напитки и последва кратък инструктаж. Раздадоха ни жилетки, маски, шнорхели и плавници, след което попълнихме кратка анкета относно здравословното ни състояние. Установих, че някои балийци ама изобщо нямат чувство за хумор. Дълбоко съжалих, че реших да се пошегувам с едно от момчетата, че съм бременна (какъвто беше един от въпросите в анкетата). Тъмната му балийска кожа за малко придоби по-европейски цвят. Отне ми известно време да се уверя, че няма да получи инфаркт и да го убедя, че не говоря сериозно. За Бога, кой ходи на подобни мероприятия в такова състояние! Добре че ме пусна да се кача на лодката!
Прекосихме мангровата гора и се насочихме към Нуса Пенида. Първото място, на което трябваше да влезем във водата, беше Manta point. Тук, при добър късмет, се надявахме да срещнем мантите. За наше огромно съжаление, морето този ден беше бурно. Малката моторна лодка се мяташе от вълните като отломка от корабокрушение, а водите бяха тъмни, студени и негостоприемни. На места се виждаха зони със силно подводно течение. Бяхме общо три лодки с по осем човека във всяка, като водачите на първите две не се престрашиха да пуснат хора във водата. Нашият гид видя разочарованието ни и каза, че ако желаем, може да скочим след него. Бях много скептично настроена, че ще видим каквото и да било, особено в тези тъмни и дълбоки води. При бурно време, мантите обикновено не излизат на повърхността, а слизат към дъното. След като се поинтересувах, морето тук се оказа 40м дълбоко и прецених, че шансовете за успех са минимални. Така се и оказа. Мантите ги нямаше и ние се отправихме леко разочаровани към по-спокойните и топли води на рифовете.
За разлика от Manta point, при Cristal Bay и Wall bay морето беше тюркоазено синьо и кристално чисто. Без колебание се метнахме във водата, за да изследваме пъстрия и разнообразен подводен свят на Индонезийския архипелаг. До този момент бях виждала рибите живеещи тук само през стената на аквариум, макар на повечето от тях да не знам дори имената. Действах на принципа “Ако не го знаеш какво е – не го пипай!”. Надявах се само да не ми се появи от някъде водна змия, че тук има и доста отровни екземпляри (макар и да не са агресивни).
Риби във всевъзможни цветове и форми плуваха около нас. Определено е голяма красота около рифовете и подобни изживявания ни напомнят колко крехка е тяхната екосистема и че носим отговорност за опазването на тези райски подводни градини!
За мой “късмет”, на Wall bay попаднах на подводно течение и колкото и да мятах плавниците, не се и помръдвах и сантиметър напред. Групата и лодката бавно се отдалечаваха. Разчитах все в един момент някой да установи липсата ми. Отново учудих себе си със спокойствието, което ме изпълваше. Останах съвсем без сили да се боря с морето. Сто пъти си благодарих, че в последния момент преди да скоча във водата, изненадващо се отказах от първоначалната идея да си сваля спасителната жилетка. Отпуснах се по гръб, за да си почина и за щастие течението ме пусна от здравата си хватка. Настигнах групата, която изобщо не беше забелязала липсата ми.
След няколко часа шнорхелинг ни върнаха уморени и доволни на Нуса Лембонган, където ни очакваше традиционен обяд. Макар да не видяхме мантите, престоят ни на Бали ни срещна отблизо с много други животни, като екзотични птици, слонове, безброй дългоопашати макаци и най-милото бебе орангутанче, което бях виждала (и гушкала).
Индонезийската ни приказка все още не беше приключила и пътят трябваше да ни отведе за следващите няколко дни в Санур на о-в Бали. Сбогувахме се с Кетут и се натоварихме на малкото пикапче-такси, което най-естествено закъсня с цял час.
Лодката ни чакаше в плитчините на Mushroom beach. Служители товареха багажа, вдигнали го на главите си. В един момент чух силен смях и когато се обърнах се оказа, че ситно кльощаво балийско момиче е решило да носи куфара ми, но го е изтървала във водата. Аз сама не мога да си вдигна багажа и ме учуди самонадеяността й, че е решила, че ще успее да се справи, предвид джобните й размери. Местните се смеят, аз се чудя ядосана ли съм, смешно ли ми е и на мен …, а куфарът ми си стои все така във водата и вече се беше превърнал в аквариум. Добре че мъжът ми се намеси, вдигна го и доста дълго време го оцежда. За щастие, плажните кърпи бяха спасили положението и подаръците за децата бяха непокътнати. Лодката потегли с бясна скорост към Санур, подскачайки над вълните, а на хоризонта се извисяваше силуетът на вулкана Агунг на източния бряг на остров Бали.
* Статията може да съдържа афилиейт линкове.
