Каньонът Fjaðrárgljúfur
Третият ден на нашето пътешествие в Исландия започна с каньона Fjaðrárgljúfur. С такива странни имена и пълна невъзможност да се изговорят, само се надявахме да не ни се наложи да питаме някого за посоката. Каньонът изглеждаше като декор на научнофантастичен филм с отвесни накъдрени скални образувания. Пътеката се вие по ръба на каньона, а долу в ниското тече река Fjaðrá. Пред погледа ни се разкриваха фантастични скални формирования. Природата е талантлив художник!
Национален парк Skaftafell
Нямахме време за губене, очакваше ни национален парк Skaftafell и първата ни среща с глетчерите. Именно тук се намира най-голямата ледена шапка в Европа. Глетчерите са с дебелина между 400 и 1000м., а отдолу дремят активни вулкани. Паркът е огромен, с множество туристически маршрути, глетчери, водопади, места за къмпинг. В туристическия център човек може да се снабди с всяка нужна информация, да похапне или просто да убие известно време в пазаруване на сувенири или пуловери от исландска вълна. Нямахме време за губене и ненаситно си избрахме два различни маршрута.
Водопадът Svartifoss
Отправихме се към известния с базалтовите си колони водопад Svartifoss (в превод “Черния водопад”). Пътеката се виеше нагоре сред зеленина, а слънцето взе да напича твърде много като за моя вкус. Хубавото на Исландия е, че от всичко има по много и всяко нещо носи своята индивидуалност и е много по-различно от всичко видяно преди това. Svartifoss не прави изключение. Водата тече по стена от базалтови колони с шестоъгълен профил, приличащи до някъде на църковен орган. Смята се, че именно те са вдъхновили архитекта на авангардната църква Hallgrímskirkja в центъра на столицата Рейкявик.
Глетчерът Skaftafellsjökull
В национален парк Skaftafell беше и нашата най-близка среща с ледниците. От информационния център поехме по втория си туристически маршрут с дължина около 2 км. в едната посока. Както бяхме по тениски, с приближаването на глетчера Skaftafellsjökull ставаше все по-студено, все едно някой беше забравил вратата на фризера отворена. В края на пътя вече бяхме екипирани с всички налични дрехи и зимни шапки. Ледниковият език Skaftafellsjökull идва от най-големия ледник в Европа – Vatnajökull. Мястото е неземно красиво! Пред нас се разстилаше ледниково поле, сгушено между склоновете и образуващо след себе си красива ледникова лагуна, в която плуваха откъснати големи парчета лед. Респектирам се и се смирявам пред суровата природа! Някак по много красив начин ни показва колко са незначителни ежедневните ни проблеми и не трябва да се взимаме твърде насериозно.
Точно тук беше и най-голямата ми болка. Поради разписанието на авиопревозвача, се наложи да съкратим програмата си в Исландия с един ден и да се лишим от разходка върху глетчерите с професионален водач. Въпреки че бяхме точно до леда, самоинициативите често могат да струват живота на самонадеяните. Да тръгне човек сам е равно на самоубийство. Под повърхността зеят цепнатини, които често са невидими и човек лесно може да пропадне в тях. Затова, задължително с гид! Може би следващия път!
За организирани турове и разходка върху глетчер, може да проверите ТУК.
Ледената лагуна Jokulsarlon и Diamond Beach
Сред толкова много ледници, решихме, че логично продължение на нашето пътуване е да проследим пътя на блестящите ледени айсберги, които се отделяха от глетчерите. Така стигнахме до ледената лагуна Jokulsarlon. Ледниковото езеро се е образувало от топенето на ледника Breiðamerkurjökull, който е част от най-големия ледник в Европа Vatnajökull. На места айсбергите носеха черните белези на минали вулканични изригвания. На такива места човек може да види с очите си последиците от глобалното затопляне. До преди няколко века ледовете на глетчера са достигали до брега на Атлантическия океан. Към днешна дата лагуната става все по-голяма, а ледените блокове се откъсват все по-често и се топят пред погледа ни.
Гигантските айсберги се носят плавно и величествено към океана, а вълните изхвърлят някои от по-малките късове на Diamond Beach. И наистина, на черния бряг, огрените от слънцето парчета лед, блестят като същински диаманти.
Преизпълнени с емоции, завършихме деня си в малък кокетен апартамент в Hofn.
Книгата, в която разказвам за моето исландско приключение може да откриете ТУК. Освен пътепис, в него съм включила ценен пътеводител, както и три готови програми за разглеждане на острова.
Предходни статии:
Моето приключение – Исландия (Ден 1)
Моето приключение – Исландия (Ден 2)
Следва: Моето приключение – Исландия (Ден 4)
Моето приключение – Исландия (Ден 5)
Моето приключение – Исландия (Ден 6)
Моето приключение – Исландия (Ден 7)
* Статията може да съдържа афилиейт линкове.
