Обикаляйки долината Лаутербрунен в Швейцарските Алпи, беше немислимо да не отскочим до романтичното селце Мюрен и да се изкачим с лифта чак до връх Шилтхорн (2970 м.н.в.), където е сниман филма за Джеймс Бонд „В тайна служба на Нейно величество“ (1969г.). Както и сами може да се досетите, разходката ни беше гарнирана с доволно количество планински пейзажи и величествени гледки.
За швейцарския транспорт
Още първите дни в Швейцария бях изумена, че до всевъзможни забутани или труднодостъпни кътчета в Алпите, може да се стигне лесно с обществен транспорт, независимо от денивелацията, надморската височина или сложността на терена. Ако няма железница, то със сигурност някой услужливо е изградил гондола, фуникуляр или лифт. До крайната дестинация често се сменят по няколко превозни средства, но истината е, че всичко става много бързо, удобно и синхронизирано. Възхитителното е, че всичко работи като съвършен швейцарски часовник.
От малката гара в Интерлакен хванахме влака за Лаутербрунен. Удобно бяхме се сдобили предварително с Regional Pass за обществения транспорт и почти никъде не се налагаше да се снабдяваме с билети. На перона ни заприказва мъж, който, както се оказа впоследствие, обикаля Европа с влак. Когато разбра от къде сме ни сюрпризира със звучното “Как си, бее!” и ни разказа за посещението си в България.
На гарата в Лаутербрунен се прехвърлихме веднага на гондолата Grütschalpbahn за Grütschalp. Прилича на малък автобус без седалки и върви на всеки 15 мин. На 1486 м.н.в. се разтоварихме в Grütschalp и се качихме на малкия влак (Mürrenbahn) за Мюрен, с който изминахме останалите 4 км. до селото.
А през цялото време въздишахме по алписките прелести, които се разкриваха през прозорците. Грандиозни маси лед висяха между зъберите срещу нас, все едно всеки момент ще се плъзнат надолу по склона и ще се изгубят в зелената долина.
Мюрен (1650 м.н.в.)
Слязохме в малкото идилично селце Мюрен (Mürren), кацнало уединено на върха на 800-метрова отвесна скала над долината Лаутербрунен. Това е един от най-популярните зимни курорти в Бернските Алпи. Макар да беше вече почти обяд, то сякаш все още се разсънваше мързеливо. Тук автомобилите са забранени и по тесните улички е спокойно. Нямаше и трескави тълпи туристи, които да сноват наоколо. Селцето беше притихнало в прегръдката на величествените алпийски върхове. Край нас се редуваха симпатични ниски дървени къщички, декорирани със саксии с насадено мушкато и еделвайс.
Станцията на лифта (Schilthorn Cableway) за Шилтхорн се намира на обратния край на Мюрен. Макар да притежавахме регионален пас за целия обществен транспорт в региона, се наложи да доплатим за билета и се метнахме на лифта, който натоварва туристи към върха на всеки 10 мин. Това е една от най-дългите въздушни кабинкови линии в Алпите и пътуването трае около 30 мин.
Изкачвайки се все по-високо, зеленият пейзаж започва да отстъпва на стръмните скалисти склонове. Отсреща облаците буквално опираха в най-високите снежни върхове на планината.
Бирг (2677 м.н.в.)
Вече бяхме преодолели денивелация от около 1 км. над Мюрен, когато пристигнахме на междинната станция на лифта – Бирг, намираща се на 2677 м.н.в.
Тук намерихме бюфет и огромна слънчева тераса (Skyline walk) от стомана и стъкло. Конструкцията тежи 27т. и е надвиснала 200м. над пропастта. Мястото е перфектно за съзерцаване на диамантите в короната на Бернските Алпи – върховете Айгер (3970 м.н.в.), Мьонх (4099 м.н.в.) и Юнгфрау (4158 м.н.в.).
Наоколо има и пешеходни маршрути, но теренът на тази надморска височина е сравнително каменист и обезлесен. Дори и през лятото тук е хладно и ветровито, затова решихме да оставим разходките за по-ниските части на планината.
И ако величествените заледени алпийски върхове все още не са успели да спрат дъха ви, препоръчвам да вдигнете малко адреналина с Birg Thrill walk. Маршрутът следва очертанията на отвесната скала, а от пропастта под него може да ви се изправи косата.
За още повече емоция, подът от стоманена решетка в един момент се превръща в прозрачно стъкло. Екстремната разходка продължава по стоманено въже над бездната, разбира се обезопасено с мрежа отдолу.
За наше щастие нямаше хора и се настанихме за медитация в средата на тунел от мрежа, опънат над пропастта. Спокойствието може да те споходи на неочаквани места. Висях си там в нищото, само аз, вятъра и гигантското заснежено туловище на планината.
Шилтхорн (2970 м.н.в.)
От Бирг продължихме с лифта към Шилтхорн. Тук определено е място за любителите на Джеймс Бонд. От октомври 1968г. до май 1969г. върхът е превърнат в снимачна площадка за филма „В тайна служба на Нейно величество“ (1969г.). За целта дори е предизвикана истинска лавина. Аз още въздишам по скиорските умения на агент 007 (Джордж Лейзънби), Трейси (Диана Риг) и злодея Блофелд (Тели Савалас). В сцените с преследването със ски, естествено, участват дубльори – едни от най-добрите за времето си швейцарски и немски скиори. Ако не сте гледали Джеймс Бонд, спускащ се на една ска по алпийските склонове … пуснете си филма. Това е и единствения път, в който ще видите агент 007 женен (поне за кратко).
На самия връх е кацнал ресторант Пиц Глория, който на всеки 45 мин. прави 360-градусова обиколка около оста си и ще ви дари с панорама включваща над 200 алпийски върха. За да обядвате тук ви е необходима предварителна резервация. В бар “Бонд” може да се почерпите с едно оригинално мартини. Разбъркано, естествено, не разклатено!
От панорамната тераса (Skyline View platform) се разкрива фантастична гледка към Алпите.
Посетихме и музея на Джеймс Бонд, представящ по интерактивен начин любопитни детайли по създаването на филма и показващ част от реквизита. На открито се намира Алеята на славата, която включва 15 информационни панела с фотографии, информация около снимките на „В тайна служба на Нейно величество“ и отпечатъци от дланите на главните замесени лица. Наоколо са разположени пейки и беседки с гледка за милиони.
Ако не сте си играли със сняг през лятото, винаги може да го направите на северния склон на Шилтхорн, който целогодишно запазва (макар и частично) бялата си покривка. Тук ски сезонът продължава често до началото на месец май.
Обратно към Интерлакен
След Шилтхорн се върнахме с лифта обратно в Мюрен. Решихме, че в това хубаво време и с тези гледки, ще е срамота да не повървим малко пеш из планината. Гората изобилстваше от горски ягоди и боровинки.
Хванахме една лека пътека, която ни отведе до лифта на Grütschalp, а от там бързо стигнахме и до Лаутербрунен, където се подкрепихме с кафе и ябълков щрудел. Когато се прибрахме в Интерлакен, залезът точно беше оцветил снежните върхове на хоризонта в розови нюанси. Не ни остана друго освен да изпратим деня с чаша вино, докато се наслаждаваме на заспиващите швейцарски Алпи.
Официален сайт на Шилтхорн: https://schilthorn.ch/
* Статията може да съдържа афилиейт линкове.
