Пролет е. Снегове се белеят само по високите планински върхове, а полетата преливат от зеленина и цветове. Зимната летаргия постепенно отстъпва на нетърпението за пътуване. Настъпва перфектното време за пролетна разходка сред природата. Няма екстремни температури, не зъзнеш от студ и не се разтичаш до прималяване от жега. Винаги съм казвала, че функционирам най-добре при температури между 20 и 25 градуса. Ако се чудите накъде да поемете, предлагам ви моята селекция от десет местенца, които приканват да бъдат посетени именно през пролетните месеци.
1. Вазовата екопътека и водопад Скакля
Пролетта е любимият ми сезон за посещение на Вазовата екопътека, простираща се от с. Заселе до Гара Бов (община Своге). По това време на годината, цялата околност прелива от ярко зелени тонове, а люляковите храсти точно са нацъфтели. Маршрутът започва от с. Заселе, от ръба на карстовия скален венец, като още в началото, от върха на 100-метровите отвесни скали, се разкриват панорами, които сигурна съм, че ще ви спрат дъха. Най-голямото бижу по трасето е водопад Скакля със своя внушителен водоскок от 120м. През лятото и при маловодие, той почти пресъхва, затова пролетта е най-подходящото време да му се насладите.
2. Каньонът на водопадите
Както знаете, пролетта е сезонът на водопадите и това е перфектният момент да се разходите из Каньона на водопадите, близо до гр. Смолян в Западните Родопи. Немирните води на р. Еленска образуват по цялото протежение на каньона около 50 водопада или по-малки водни каскади, търпеливо извайващи околните скали. Внимание заслужават най-големите от тях – Каскадите, Орфей, Сърцето, Каменният улей, Казаните и водопад Ропката.
3. Стобските пирамиди
Стобските пирамиди са удивителни скални форми, изваяни търпеливо от вятъра и водата в пясъчните склонове на планината. Намират се край с. Стоб (област Кюстендил) и са разпръснати на площ от 7,4 хектара. Препоръчвам ви да посетите природния феномен през пролетта или есента, тъй като по пътеката няма къде да намерите сянка и през лятото ви заплашва слънчево изгаряне.
4. Екопътека Струилица – Калето – Лъката и водопад Самодивското пръскало
Предлагам ви тази изключително живописна екопътека близо до гр. Девин. В началото на маршрута й се намира и най-високият водопад в Родопите – Самодивското пръскало. Водите му падат от 70м. височина, но през летните жеги често почти пресъхва. През пролетните месеци е доволно захранен от снеготопенето и няма да ви остави равнодушни. Екопътека Струилица – Калето – Лъката следва естествените очертания на дефилето на река Девинска. Редуват се живописни и пленителни гледки. Трасето преминава ту през гората, ту излиза на открито при реката. Най-атрактивната част са множеството мостчета и висящи дървени пътеки, изградени край скалните стени.
5. Деветашка пещера
Пещерата впечатлява не само с грандиозните си размери. През сърцето й преминава рекичка, захранвана от цели 14 извора, а снопове слънчеви лъчи навлизат през седемте „окна“, образували се във варовиковия таван. Деветашката пещера е и едно от трите най-важни местообитания на прилепи в Европа. Колонията достига до 60 хил. екземпляра от 15 вида. Тук са направени и едни от най-важните археологически открития в България от времето на неолита. Знаехте ли, че свастиката започва да се използва като символ най-рано по нашите земи?
6. Побитите камъни
Ако не искате да се разхождате из пустиня под жежкото лятно слънце, пролетта е перфектното време за това. Ще попитате “Къде ти пустиня в България”? Родината ни е толкова благословена с природни дадености, че даже и такава си има. Една от двете естествено формирани пустини в Европа се намира в България, на 18км. от варненския бряг. Сред фините й пясъци са пръснати безброй скални формирования, без аналог в света – Побитите камъни. Колоните са кухи и достигат до 5-7м. височина. Все още няма единна теория за тяхното формиране, но са на възраст около 50 млн. г.
7. Екопътека Бели Искър
Екопътека Бели Искър в Рила е добра идея за бягство сред природата през всички сезони. Разходката е лека и все около реката, а няколко дълги дървени моста периодично ще ви прехвърлят ту на единия, ту на другия бряг. Има и обособени места за отдих, където да си направите чуден пикник.
8. Скален манастир Св. Никола Глигора
По време на Второто българско царство в района на Карлуково възникват множество малки скални манастири. Най-старият от тях (XIII век) е „Свети Никола (Глигора)“, изграден в естествена двуетажна ниша високо в скалите над р. Искър. Малката скална света обител наскоро е била изцяло възстановена с личните средства и усилия на местни хора. Днес на това място ще ви посрещнат ярки и цветни стенописи, разказващи житието на Свети Никола, скромен олтар с трептящи край него запалени свещи и ехтяща надалеч църковна камбана.
9. Етрополски манастир и водопад Варовитец
Близо до гр. Етрополе ще откриете едно много тихо и зелено местенце – Етрополският манастир. Основан е през 12 век, но благодарение на дарения и всеотдайната грижа на игумените му, светата обител е изцяло реставрирана и изографисана с много цветни и „живи“ стенописи. Излизайки през задната порта на манастира започва кратка пътечка, която ще ви отведе до атрактивния водопад Варовитец.
10. Белоградчишката крепост
Близо до гр. Белоградчик все още гордо стои Белоградчишката крепост, издигната тук по времето, когато нашите земи все още са били част от Римската империя. Естествената защита, която предоставят скалите, позволява на това място да се построи крепост с изграждането само на две отбранителни стени. А самите скални масиви с причудливи форми, преди повече от 200 млн. години са били на дъното на древно море. Железните съединения в скалите им придават характерен червеникав нюанс.
