Така и така бяхме в района на Смолян, този път решихме да не пропускаме една доста популярна и живописна екопътека, а именно “Струилица – Калето – Лъката”. В началото на маршрута й се намира и най-високият водопад в Родопите – Самодивското пръскало.
Нашата цел се намираше на 2-3 км. от гр. Девин. В града поехме по ул. Васил Левски, подминахме аквапарка и Девин АД и стигнахме СПА комплекс Струилица с външен басейн. На място има безплатен паркинг, където оставихме колата, защото от тук започваше екопътеката.
Маршрутът преминава по поречието на р. Девинска, обявено през 2002г. за защитена местност. Започва от местността Струилица, преминава през каньона на р. Девинска, стига до местността Лъката, от там продължава до местността Калето, където има останки от средновековна крепост и накрая завършва при горски заслон на планинска поляна.
Трасето започва равно и леко. След около 15 мин. се озовахме до разклон с дървена беседка и табела, насочваща към Самодивското пръскало. Няма как да пропуснете отклонението в дясно, защото началото му започва със стъпала, вляво от малка зидана постройка. Оттук навлязохме под плътната сянка на гората. Пътечката е тясна и върви покрай един от левите притоци на реката. Добре е да сте с подходящи обувки, защото на места може да е мокро и хлъзгаво. Стигнахме до паднало дърво, препречило пътеката и се наложи да минем под него. На това място добри хора ни посъветваха да продължим напред, а не по отклонението нагоре. Нямам представа какво ни спестиха, но решихме да ги послушаме. Точно 15 мин. ни отне да извървим 500-те метра до водопада.
Тук, от височина 70м., трябваше величествено да се спускат водите на Самодивското пръскало, разделящи се на два пада от по 25 и 45 метра всеки от тях. Вместо това, ни посрещнаха няколко тънки струйки вода, тъжно църцорещи по скалите.
При такава постна гледка е трудно човек да си представи легендата, която се разказва за това място. Според нея, при превземането на близката крепост Калето от турците, три девойки побягнали през гората в ужас да не бъдат заловени живи. В отчаянието си, те сплели косите си и скочили в буйните води на р. Девинска. Вражески аскер тръгнал да преследва част от защитниците на крепостта, а превърналите се в самодиви момичета подмамили с тайнствените си гласове турците точно при върха на водопада, в чиито води враговете намерили края си. Разказва се, че и до днес, край Самодивското пръскало могат да бъдат чути тъжните песни на девойките.
Върнахме се по същия маршрут обратно към главната екопътека. Тук започва любимата ми част от разходката.
Екопътека Струилица – Калето – Лъката следва естествените очертания на дефилето на река Девинска. Редуват се живописни и пленителни гледки. Трасето преминава ту през гората, ту излиза на открито при реката. Най-атрактивната част са множеството мостчета и висящи дървени пътеки, изградени край скалните стени. Предвидени са кътчета за отдих, а ако сте запалени рибари, срещу 40лв. може да се сдобиете с риболовен билет от местното ДЛС и да дебнете за балканска пъстърва.
След около час се озовахме на широка открита поляна, две малки постройки и беседка, на която беше поставена табела насочваща към Мечото пръскало.
Разказват, че тук мечките обичали да се къпят, откъдето идва и името. За да стигнем до него, се наложи отново да се потопим в гората и по тясна пътечка нагоре по хълма, след около 10-15 мин. се озовахме пред него. Или по-точно на мястото, където се предполагаше, че трябва да бъде. В началото на август, тук беше останал само намек за водопад. И мечки нямаше.
Това е моментът да отбележа, че когато човек реши да посети който и да е водопад, е желателно предварително да провери дали същият е пълноводен целогодишно и дали сезонът е подходящ за това. Затова, народът мъдро е отбелязал, че “който няма глава – има крака”. Явно ще се наложи да повтаряме, ако искаме да видим Самодивското и Мечото пръскало в пълната им прелест.
На връщане бяхме решили да се отбием и през отклонението до останките от близката средновековна крепост (Калето), но децата вече бяха уморени и се отказахме. Имахме възможност да се насладим повторно на целия маршрут и като изключим лекото разочарование покрай пресъхналите водопади, разходката определено си струваше.
Полезна информация:
Как да стигнете: Екопътека “Струилица – Калето – Лъката” се намира на 2-3 км. от гр. Девин. В града поехме покрай реката, по ул. Васил Левски, подминахме аквапарка и Девин АД и стигнахме СПА комплекс Струилица с външен басейн.
Ниво на трудност: лека, подходяща за семейства с деца;
Дължина на екопътеката: 5км.
Вход: безплатен;
Паркинг – На място има безплатен паркинг, където да оставите колата. Ако пристигнете по-късно, може да се наложи да паркирате по протежението на пътя;
Време: Според информационните табели, маршрутът е с дължина 5 км. и преминаването му отнема 2 часа и 15 мин., но на нас ни отне точно 3 часа, без да се отклоняваме към останките от крепостта.
Наблизо може да видите още:
- Пещера Дяволското гърло;
- Ягодинската пещера;
- Екопътека “Дяволската пътека”;
- Панорамна площадка “Орлово око”;
- с. Широка лъка;
- Смолянски езера;
- Екопътека Невястата и Смолянска крепост;
* Статията може да съдържа афилиейт линкове.
