Така и така бяхме близо до с. Могилица заради пещера Ухловица, решихме да се отбием и през Агушевите конаци, които се славят като най-голямото запазено късносредновековно феодално имение на Балканите. Оставихме колата пред туристическия информационен център до паметника с голямата дървена лъжица (човек трудно би я пропуснал) и бързо намерихме конака на отсрещната страна на пътя.
Влязохме през тежка дървена двукрила врата с метално чукче, висящо от външната й страна. Посрещна ни уредничката на музея, която ни поведе из имението, разказвайки ни интересната му история.
Конаците се простират на площ от 3266 кв.м. и се състоят от стопански и жилищни сгради, три самостоятелно отделени двора, всеки със собствен кладенец, както и постройки за временните работници в стопанството, помещения за гости и впечатляваща изографисана отвън бяла кула. Всичко това е обградено от общ зид с бойници.
Както подсказва и името, конакът е построен за Салих Агуш и семействата на неговите трима сина. Има различни теории за произхода на фамилията, но единственото, което се знае със сигурност, благодарение на запазените архиви, е че неговият баща е притежавал имоти в Райково (днешен квартал на гр. Смолян), а самият Салих Агуш се мести със семейството си в с. Могилица и построява имението. Фамилията е мюсюлманска (вероятно са помохамеданчени местни българи) и очевидно изключително заможна, занимаваща се предимно със земеделие и животновъдство. Знае се, че са притежавали 12-15 хил. овце, които през зимата са били отвеждани да презимуват към Беломорието.
Още от двора, прави впечатление изобилието от комини, прозорци (общо 221) и врати (само 86!). Поради наличието на огнище почти във всяко от помещенията, комините, които се извисяват над покривите са общо 24 на брой. Рамките на прозорците и вратите от тъмно дърво силно контрастират на белосаните стени на конака.
Пресякохме покритият с калдаръм двор и влязохме в главната къща. На първия етаж са разположени предимно складове, мазета и помещение за съхранение на сирене и млечни продукти.
Собствениците на имота са пътували много и са заимствали от всякъде различни идеи и архитектурни решения. За наша изненада, конакът е разполагал с вътрешни тоалетни и бани, макар и от съвременна гледна точка последните повече да приличат на вграден гардероб с окачено за тавана менче и висяща от него метална тръбичка за чучур. Но пък водата се е оцеждала навън, което си е било истинско модерно нововъведение в онези дни.
По дървено стълбище се качихме на втория етаж, където са жилищните помещения. Озовахме се в голям светъл потон. Първото впечатление на всеки посетител е за простор, много прозорци, светлина и красиво резбовани автентични дървени тавани. Животът в конака е бил скрит от очите на външния свят зад гъста дървена решетка, покриваща прозорците.
Всяка от стаите, или т. нар. “кощи”, е разполагала с огнище и вградени стенни шкафове (мусандри) за дрехи, халища или съдове. В едно от помещенията попаднахме на пъстро изрисувани гардероби, поръчани от една от снахите, а в една от гостните открихме скрита зад долап тайна стая.
На няколко места имаше оставени красиви везани терлици, сякаш чакащи стопаните всеки момент да се приберат у дома.
Подовете на кощите бяха застлани с цветни ръчно тъкани килими и рогозки. Миндерите бяха покрити с рошави и топли козяци, декорирани с меки бродирани възглавници. Представих си как агите са посрещали тук своите гости, разговаряли са по търговски въпроси, докато се наслаждават на сладкия локум и горчивото кафе.
Най-уютна ми се стори стаята за четене, обляна в дневна светлина, влизаща през многобройните и високи прозорци. Фамилията е притежавала една от най-големите частни библиотеки за времето си (днес част от нея се помещава в Народна бибиотека “Иван Вазов” в гр. Пловдив). В центъра на одаята стоеше малка масичка върху пъстроцветна рогозка. Покрай стените под прозорците се простираха дълги миндери, застлани с меки бели козяци. Представих си как някоя от снахите чете тук за далечни и непознати страни, докато навън вали и едри капки падат от чардака по мокрия калдаръм.
Строителството на Агушевите конаци започва през 1820г., като комплексът е дострояван поетапно до 1843г. Всичко е дело на местни майстори, като се споменава името на родопчанина Харалампи Поповски. В имението са живели шест поколения от фамилията до 1946г., когато собствениците са принудително изселени от Родопите, а имотите им са иззети и национализирани от държавата. През 1965г. Агушевите конаци са превърнати в музей, а през 2006г. отново са върнати на наследниците на фамилията Агуш (по случайност и мои съседи), които решават да ги запазят като музей.
Отново се озовахме на двора. Уредничката ни показа страничните ниски помещения, предназначени за гости. В Агушевите конаци всеки замръкнал пътник е можел да намери безплатно подслон и храна. Жените, готвещи в кухнята, са можели да подава храна на ратаите и случайно отседналите гости на конака, през специално изграден за целта въртящ се долап на една от стените, без да се показват и да се налага да крият лицата си от непознатите.
В долната част на конака се намира и най-емблематичната и разпознаваема постройка от целия комплекс – бялата кула с детайлни външни стенописи. Наложи се да обиколим отвъд външния зид, за да я разгледаме добре.
Полезна информация:
- Как да стигнете: С. Могилица се намира на около 30 км от гр. Смолян. От гр. Смолян се минава през с. Чомаково, с. Смилян, с. Кошница и пътят ви отвежда директно в центъра на с. Могилица, където може да оставите колата близо до паметника с голямата дървена лъжица. Агушевите конаци са точно отсреща.
- Работно време: 01.05 – 30.09 от понеделник до неделя 10:00 – 18:00ч.; 01.10 – 30.04 от сряда до неделя 9:00 – 17:30ч. (понеделник и вторник – почивни дни). Групите влизат на всеки половин час.
- Контакти: Сдружение с нестопанска цел “Агушевите конаци”, с. Могилица, общ. Смолян;
- Тел: 0878 588 491 – екскурзовод; 0889 399 919
- Официален сайт: http://www.agushevitekonaci.com/
- Вход: възрастни – 5 лв.; ученици и студенти – 2,50лв., деца под 7г. – безплатно
- Време за разглеждане: Самата беседа трае около 30 мин., но си отделете време, за да разгледате конаците и отвън, особено изрисуваната кула.
Наблизо може да разгледате още:
- Пещера Надарска (с предварителна заявка на тел. 0876 929 234 или 0878 588 492) – пещерата е необлагородена
- Пещера Типицето (с предварителна заявка на тел. 0886 390 856) – пещерата е необлагородена
- Водна пещера Голубовица (с предварителна заявка на тел. 0889 293 070 или 0878 450 800) – влиза се единствено с опитен водач и екипировка;
- Пещера Ухловица
- Проходна пещера и крепост Калето над с. Кошница
- Извора на р. Арда
- Каньон Горло
- Екопътека Невястата и Смолянска крепост
* Статията може да съдържа афилиейт линкове.
