Из Долината на тракийските царе

Само може да се гордеем с привилегията да живеем в земите на древните траки, обитавали тези земи още преди новата ера. Толкова история, обвита в легенди и митове! В Казанлъшката котловина все още лежат неоткрити около 1200 тракийски гробници. Към днешна дата археолозите са разработили едва 300 от тях. А местността с най-голяма гъстота на погребални могили получава името Долината на тракийските царе. Учените я сравняват с Долината на царете в Египет, където са били погребвани египетските владетели и висши аристократи. За разлика от египтяните, траките не са ни оставили писмени източници за живота и обичаите си. Това прави мистиката около тях още по-голяма. Единствените запазени паметници на древните траки са техните погребални могили и светилища. Но дори и малкото предмети, открити в тях, свидетелстват за една безспорно богата култура на отлични строители и сръчни занаятчии, дали своя принос за развитието на античната цивилизация.

Стенописи от Казанлъшката гробница
Стенописи от Казанлъшката гробница

За погребалните обичаи на траките научаваме от древногръцкия историк Херодот, който пише:

“Богатите се погребват така: Трупа държат изложен три дни наред; Колят жертвени животни и се угощават като по-напред оплакват умрелия, след това го погребват като го изгарят или заравят в земята. После издигат могила и устройват състезателни игри.”

Благодарение на ст.н.с.д-р Георги Китов (1943-2008г.), наричан от медиите “българският Индиана Джоунс” и ръководената от него Траколожка експедиция за могилни проучвания (ТЕМП), в периода 1992 – 2006г. са проучени около 200 могилни насипа. Открити за света са нови 15 гробници, 3 зидани гроба и множество погребения.

По време на нашето посещение в Долината на тракийските царе успяхме да посетим някои от тях. Други бяха затворени, а в някои от тях може да се влезе само след предварителна уговорка с историческия музей “Искра” – гр. Казанлък.

“Когато Орфей засвирел на своята лира, вятърът утихвал, заслушан в чудодейната музика, птиците спирали в небето, а животните – по горските пътеки, духовете на зверовете се укротявали и те лягали в краката му.”

Казанлъшка гробница

Тракийска Казанлъшка гробница
Казанлъшка гробница

Казанлъшката гробница е част от 100-те национални туристически обекта и безспорно най-известната погребална могила в Долината на тракийските царе. Намира се в днешния парк Тюлбе в гр. Казанлък. Гробницата е открита случайно през 1944г. при извършването на изкопни работи. За да бъдат съхранени безценните стенописи, оригиналът е затворен и консервиран под  специално построена за целта защитна сграда, като посетителите могат да се насладят на идентичното копие на гробницата, изградено в съседство.

Въз основа на откритите в нея погребални предмети, както и след анализ на архитектурата, строителството и стенописите, археолозите успяват да я датират към първата половина на ІІІ век пр. Хр. Предполага се, че това е гробницата на Ройгос, син на тракийския владетел Севт III. Могилата е ограбена още в древността. До нас са достигнали отделни предмети, останки на мъж и жена, както и две жертвени огнища със следи от жертвоприношения.

Гробницата е кръстокуполна, с коридор от необработени камъни, както и с дромос и главна погребална камера, украсени богато със стенописи, истинско произведение на античното изкуство. В дромосът над красивия фриз, украсен с извити орнаменти, са пресъздадени бойни сцени, вероятно разказващи за подвизите на погребания. В главната кошеровидна камера, кръглият купол е богато изрисуван със сцени на погребално/сватбено угощение и надбягване с колесници.  

Като истински шедьовър на тракийското изкуство, Казанлъшката гробница се нарежда сред други безценни исторически и културни забележителности от световен мащаб, защитени от ЮНЕСКО.

Повече снимки и подробна информация може да намерите в статията за Казанлъшката гробница.

Могила Голяма косматка

Гробница Голямата косматка
Гробница Голямата косматка

Голямата косматка се намира на 1км южно от гр. Шипка и е една от най-големите и значими гробници в Долината на тракийските царе. Предполага се, че е последният земен дом на владетеля на Одриското царство и основателя на столицата Севтополис – Севт III (330 – 300г. пр.Хр.). Компетентен екскурзовод ще ви въведе в света на траките и ще ви разкаже любопитни факти за погребалните им практики.

Могилата е открита през 2004г., по време на разкопки на ТЕМП, ръководени от  археолога Георги Китов. Изградена през V в. пр. Хр., първоначално като храм, в който са се изпълнявали орфически ритуали, а в началото на III в. пр. Хр. е превърната в гробница на владетеля.

Храмът се състои от представителна фасада, дромос (с необичайната дължина от 13м.), камера с правоъгълна форма с двускато покритие, двукрила мраморна врата с образите на Хелиос и Горгона Медуза, второ помещение с кръгла  форма и купол, както и саркофагоподобна камера с изсечени в нея погребално ложе и маса.

За щастие, това е една от малкото неразграбени погребални могили. Вътре е открит изключително богат инвентар от лични вещи и гробни дарове (някои носещи името на Севт III). Сред тях е и впечатляващ златен погребален венец с дъбови листа. Тъй като в гробницата няма намерени останки от тяло, предполага се, че погребението е извършено чрез трупоизгаряне. В Голямата Косматка са открити и три бронзови монети на владетеля, както и бронзова глава на мъж с гъста къдрава коса, брада и мустаци. Предполага се, че същата изобразява Севт III, поради приликата му с образа върху монетите на този тракийски владетел.

Повече информация може да намерите в статията Тракийска гробница Голяма косматка.

Гробница в могила Хелвеция

Тракийска гробница Хелвеция
Гробница Хелвеция

На 2 км източно от гр. Шипка може да разгледате гробницата в могилата Хелвеция, изградена вероятно в средата на IV в. пр. Хр. Открита е от археолога Георги Китов през 1996г., съвместно с фондация Хелвеция (на чието име е наречена могилата).

Гробницата е съставена от дромос, предверие и погребална камера. Дромосът е с ширина  2,55 м, а височината му е 3,55 м. Изграден е от ломени камъни. За другите две помещения са използвани големи, добре обработени блокове, свързани с железни скоби, залети с олово. Стените са измазани с дебела хоросанова мазилка (щукатура) с жлебове, имитираща успешно каменен градеж. И двете са покрити с двускатен дъговиден покрив.

На прага на предверието на гробницата, е открит малък улей, доказващ, че сданието е било първоначално използвано като светилище и в него са били извършвани жертвоприношения. Подовете и на трите помещения са покрити с дебела варова замазка, с наклон към изхода. На входа на погребалната камера е поставена двукрила каменна врата, с устройство за затваряне от вътрешната страна, вероятно за да се запази тайнството на орфическите ритуали, извършвани вътре. Срещу нея, прилепено до стената, е изградено ритуално ложе, измазано с фина мазилка, а в ляво е поставена монолитна каменна пейка.

Гробницата е била ограбена още в древността. До нас са достигнали единствено останките на два коня, принесени в жертва (в предверието и пред източната стена на дромоса), както и няколко сребърни предмета – апликации, копчета, дъно на цедилка, както и набузник върху единия кон.

Тракийска гробница в могила Грифоните

Тракийска гробница Грифоните
Тракийска гробница Грифоните

В близост до могила Хелвеция се намира поредната гробница в колекцията от тракийски находки на археолога Георги Китов, който я открива през 1996г. Датирана е към V – нач. на IV в. пр. Хр. гробницата е наречена на митичното същество Грифон (с орлова глава и тяло на лъв), заради декоративните елементи, наподобяващи грифони, украсяващи фронтона над входа. От двете му страни са имитирани колони с капители.

Постройката е изградена от прецизно обработени каменни блокове, свързани с железни скоби. Състои се от дълъг коридор (дромос), дълъг 8 м и широк 4,70 м и две камери, чиито подове са покрити с гранитни плочи, замазани с дебела варова мазилка. Първото помещение е с правоъгълна форма и двускатен покрив. Погребалната камера е кръгла с куполен покрив. На всеки от входовете е имало двукрили каменни врати. В кръглото помещение от каменни плочи е изградено погребално ложе, с украсено с лъвски лапи стъпало пред него.

Макар да е ограбена още в древността, между камъните на ложето са открити две златни мъниста, златни люспи и дребни късове от сребро и бронз.

Тракийска гробница в могилата Шушманец

Тракийска гробница Шушманец
Тракийска гробница Шушманец

През 1996г, в близост до Грифони и Хелвеция е разкопана и могилата Шушманец. Предполага се, че е изградена през IV в. пр. Хр. и повече от век е била използвана като храм за извършване на орфически ритуали, преди да бъде превърната в гробница.

Тракийска гробница Шушманец

Уникалното в архитектурата тук са изящната йонийска колона в предверието и дорийската колона, намираща се в погребалната камера. В гробницата се влиза през широк 6м дромос (може би най-широкият, открит до момента), изграден от ломени камъни. Предверието е с правоъгълна форма, а сводът е с формата на арка (в македонски стил), подпряна от колона в йонийски стил. При разкопките тук са открити останките на шест животни – четири коня и две кучета, вероятно принесени в жертва по време на погребалната церемония. През вход, затворен с двойна каменна касетирана врата, украсена със стилизирани слънчеви дискове, се влиза в кръгла куполна камера, в центъра на която, под ключовия камък, се издига колона в дорийски стил. Стените са покрити с дебела хоросанова мазилка (щукатура). В северната част на помещението се намира погребалното ложе. До сега не е откривана друга тракийска гробница с подобно съчетаване на архитектурни елементи.

Тракийска гробница Шушманец

Обектът е ограбен в древността. До нас са достигнали единствено железен косер и отделни незначителни фрагменти.

При могилите на Грифоните, Хелвеция и Шушманец, впечатление прави новият, изграден по всички европейски съвременни стандарти, информационен център, както и модерните стъклени входове, защитаващи всяка една от гробниците. Изградени са климатични инсталации, спомагащи в максимална степен за съхраняването на археологическите обекти.

В района може да посетите още могилите Оструша, Светицата и Голяма Арсеналка, след предварителна уговорка с исторически музей Искра в гр. Казанлък, което, за съжаление, ние научихме впоследствие. Самият музей съхранява голяма част от погребалните предмети, открити в гробниците, така че също си заслужава да му отделите един час.

златна тракийска маска от гробница Светицата
Златна тракийска маска от гробница Светицата

Полезна информация:

  • Време за разглеждане на всеки обект: 15-30 мин.
  • Работно време: всеки ден от 9:00 до 17:00ч.
  • Цена на билета: възрастни – 6 лв.; ученици и студенти –  2 лв.; деца под 7г. – безплатно
  • Всеки последен понеделник на месеца входът е безплатен

* Статията може да съдържа афилиейт линкове.

About the author

I don't know where I'm going, but I'm on my way!

Вашият коментар