Поредният дъждовен уикенд. Решихме да се доверим на мъдростта на норвежците, според които няма лошо време, а само зле екипирани хора, натъпкахме дъждобраните и сандвичите в раниците, обухме туристическите обувки и се отправихме към екопътека “Бели Искър” в Рила.
Пътят минава през гр. Самоков и завива на дясно към Мальовица, пресичайки с. Бели Искър. Към края на трасето, асфалтът е доста изровен, но поносим дори за малки леки автомобили. За щастие, прогнозата за времето беше уплашила повечето туристи и на малкия паркинг, разположен по протежението на шосето, нямаше много коли.
Както може да се предположи от името на екопътеката, тя върви по протежението на р. Бели Искър. Това е най-голямата ледникова долина на Балканите, разположена между Мусаленския и Централния дял на Рила планина. Тук преди повече от 10 хил. години, пейзажът е бил предимно снежен, а огромни ледници са изсекли ландшафта. Глетчер с дебелина над 100м е разломявал, раздробявал и заглаждал околните скали. Едновременно с това, влачените от него каменни отломки, както и водните потоци, образували се при топенето на леда, са загладили и оформили днешната долина.
За наш късмет, смръщеното небе се изчисти и слънцето се показа зад облаците. Началото на нашата разходка започна при информационните табели за обекта и мост No 1, носещ благозвучното име Синия вир (имената на следващите са Изгрев, Двата камъка, Тис, Дългия, Бор, Арамлия, Суаро). Маршрутът върви по двата бряга на р. Бели Искър, като от време на време някой от дългите дървени мостове (общо 8 на брой) прекосява реката. Теренът е лек и приятен, виещ се сред вековна гора от смърч, бял бор и тисови дървета. Не е трудно да се откъснеш от ежедневието сред ромола на реката и мириса на борови иглички.
Екопътеката се намира в сравнително по-ниската част на Рила планина, като най-високата й точка е с надморска височина от около 1528м. Няма опасност да се загубите. Нужно е само да следвате синята маркировка, поставена върху скалите и дърветата.
На места пътеката излиза на открито и минава през зелени поляни с цветя, билки и прелитащи пчели и пеперуди. Помня как с баба беряхме мащерка, бял равнец и жълт кантарион в платнена торбичка, а после тя ми запарваше чай. Искам и децата ми да имат подобни топли и мили спомени от своето детство или поне за обща култура да разпознават най-основните растителни видове.
Извисяващите се от двете ни страни високи каменни стени и сипеи ни напомниха колко дълбока всъщност е речната долина. В националния парк върховете с височина над 2000м. са над 40. Тук има и над 120 езера, някои от които образували се при топенето на глетчерите. Не случайно Рила е наречена “речната планина”. От тук водят началото си най-дългите и пълноводни реки на Балканите – Искър, Марица и Места. Самото име “Рила” произхожда от тракийската дума “роула”, която в превод означава “много вода”.
Пътеката, покрита с килим от изпопадали от дърветата иглички, отново ни потопи в боровата гора. Сред клоните умело се криеха птици, които ни омайваха с песните си. Ягодите бяха нацъфтели обещаващо и ни канеха да се върнем отново след няколко седмици.
Беше време за обяд. По протежението на цялата екопътека има обособени кътове за отдих с чудни имена като Езерото, Камъка, Средорек, Здравец, Заслона, Къщата. Настанихме се край бистрия планински поток, който подскачаше игриво по камъните по речното корито, устремен надолу в стремежа си да се влее в най-дългата река в България – Искъра.
Р. Бели Искър води началото си северно от връх Реджепица (2678м.) и е оточна на Канарското езеро. Подхранва се от валежни води и снеготопенето през пролетта, затова е най-пълноводна в периода април – юли. Общата й дължина е 27.9 км. Корито на реката е с голям наклон, с много прагове и бързеи, където водата се разпенва в бяла феерия. Никъде обядът ми не е бил толкова вкусен, колкото сред природата. Искам да ви помоля да бъдете така добри да отнесете всички отпадъци от вашия пикник обратно с вас, за да може всеки път да се радваме на красива и чиста природа.
С децата обичаме да играем на изследователи докато се разхождаме из планините. Печели този, който открие най-много и най-интересни неща. Предвид дъждовното време напоследък, се надявахме да попаднем на някой симпатичен саламандър, но намерихме само плужеци, една стоножка, няколко мравешки колонии и горски гъби.
Разходката ни продължи нагоре по река, която на няколко места се разделя на два ръкава, като дървените мостове от време на време ни прехвърляха на отсрещния бряг. На моменти теренът позволява да се навлезе насред потока, стъпвайки по издадените над повърхността загладени камъни. Внимавайте да не цопнете във водата, защото е много студена. Дори в най-топлите дни на август температурата й едва достига 10-14 градуса. В ледения поток добре се чувства само балканската пъстърва.
Изкарахме няколко неусетни часа сред зареждащата природа на Рила. В края на екопътеката, маршрутът предоставя два варианта – връщане по същия път или прехвърляне по дървения мост на отсрещния бряг и разходка по шосето до паркинга. Избрахме да повървим по асфалта, тъй като рядко минават коли. Тук през по-късните летни месеци сме брали сочни малини. И този ден не се върнахме с празни ръце. Напълнихме торбичката с прясна коприва и когато се прибрахми си приготвихме вкусна супа с нея.
Полезно:
- Как да стигнете до там: Началото на екопътеката се намира на около 70 км. от София. Пътят минава през гр. Самоков и с. Бели Искър и се стеснява след селото. Не след дълго ще подминете малък параклис от лявата страна. Началото на екопътеката ще разпознаете по информационните табели и малкия паркинг по протежението на шосето.
- Ниво на трудност: лека, подходяща за семейства с деца
- Време за посещение: тук може да прекарате и целия си ден, но си отделете минимум 3 часа за обхождане на маршрута
- Маркировка – синя
- Дължина на екопътеката – 7,5 км (общо в двете посоки)
- Риболовът и паленето на огън са разрешени само на обозначените за това места.
* Статията може да съдържа афилиейт линкове.
