Имахме на разположение един дълъг и много горещ летен ден. Намирахме се в Баварската столица Мюнхен и единственото ми желание беше да остана в компанията на климатика. Но идеята да затвориш деца между четири стени никога не е добра, затова дружно решихме да прекараме деня в местния зоопарк.
Зоологическата градина Хелабрун (Hellabrunn) е една от най-разнообразните и богати на биологични видове в цяла Европа. Разположена е на площ от 36 хектара край брега на р. Изар и е дом на над 19 хил. животни от всички краища на света. Паркът е изграден по проект на архитект Емануел фон Зайдъл и отваря врати за своите посетители в далечната 1911г. По своята същност, това е първият в света геопарк, разделящ животните на географски принцип според средата, която обитават, а дистанцията между хората и обитателите му се осъществява предимно чрез ровове. Решетките, доколкото е възможно, са сведени до минимум. Не случайно през 2013г. Хелабрун спечели 4 място сред най-добрите зоопаркове в Европа.
Основната цел на зоопарка е опазването и размножаването на различни застрашени от изчезване видове като мандрила от Централна Африка, орангутаните и сребристия гибон от Индонезия, горилите и др. Хелабрун участва активно в множество развъдни програми.
Още в самото начало се натъкнахме на любимото ми животно – жирафа. Тяхната изкуствено създадена савана се простира на площ от около 10 хил кв.м. За посетителите са изградени наблюдателни площадки, от които максимално близо да се насладят на тези прелестни и мили създания.
Никога няма да спра да се удивявам на грациозните им и дълги шии. Любопитното е, че всъщност имат само 7 вратни прешлена, точно колкото и при хората. При такава внушителна височина, да се чудиш как си кръвоснабдяват мозъка. Оказва се, че сърцето им е 30 пъти по-тежко от човешкото и притежава специални клапи, които спомагат ефективното оросяване на главата и предотвратяват възможността да припаднат. Вратът освен, че им осигурява храна на височина недостъпна за конкуренцията, служи още за бой и им помага да пазят равновесие, когато тичат. Удивителни са, нали!
Интересно беше преживяването в Къщата с прилепите. Вътре, разбираемо, беше почти пълен мрак. Чуваха се само специфичните звуци на слепите й обитатели и единствено успявах да усетя полъха от крилете им по лецето си, когато прелитаха близо край нас.
Наблизо се намират Къщата на мишките и просторна волиера за птици, висока 18м., с площ от 5 хил. кв. м.
Тук може да срещнете малки и големи котки от целия свят, да обмените мъдрост с над 100 годишни костенурки или да вземете пример от ленивците и да се научите да забавяте темпото. Алеите се вият под сенките на големи дървета и предлагат множество кътчета за почивка.
Гладът ни настигна пред заведение с италианска кухня край зоната с розово фламинго. Пилетата изглеждаха толкова грацилни, обагрени в нежно розово. При тази романтична гледка, решихме да се настаним на маса възможно най-близо до тях.
Това е един от моментите, в които човек научава, че е глупаво да съдиш само по външния вид. Фламинготата се оказаха сърдити лелки, които не спираха да крякат, да се кълват взаимно, а когато вятърът се обръщаше в нашата посока, довяваше твърде неприятен пилешки фекален аромат. Из целия парк има заведения, така че по-добре изберете някое с по-подходящи съседи.
По-късно потърсихме прохлада в сградата на аквариума, където зад безопасността на стъклените стени се насладихме на компанията на акули, пирани, медузи, скатове и всевъзможни чудновати създания от морските дълбини.
Ако обичате примати, може да ги намерите в Jungle pavilion, където шимпанзета, горили и алигатори живеят в хармония под един покрив.
През 2005 г. в Хелабрун е създаден Orangutan Paradise, където на голяма територия щуреят сериозно застрашените от изчезване, и не по-малко очарователни, орангутани. Знаете ли, че с тях делим 97% от гените си и сме почти роднини. Когато се загледаш в очите им, имаш чувството, че из под рошавата визия те наблюдава човек. На малайски “орангутан” се превежда като “горски човек”. За съжаление, рижавите ни братовчеди днес се срещат единствено в тропическите гори на Суматра и Борнео, които биват безмилостно изсичани. Множество програми по цял свят се борят за оцеляването и развъждането на орангутаните, което не е лека задача, тъй като малкото е напълно беззащитно и има нужда от майка си цели 7г., също като човешките деца. Шансът му да оцелее само в джунглата клони към нула. Ако някога сте имали щастието за близък контакт с тях, вероятно вече знаете колко интелигентни и любвеобилни създания са всъщност.
Разходката из зоопарка ни отведе до Къщата на слона, където сравнително от близо може да се порадвате на най-голямото сухоземно животно в света. От време на време въжени мостове пресичат р. Изар, която преминава през територията на зоопарка.
Един от най-атрактивните кътове за мен се оказа Polar world. Тук на площ от 2 800 кв.м. живеят полярни мечки, пингвини и морски лъвове. Зад едно от огражденията децата разпознаха Хедуиг, полярната сова на Хари Потър.
Присъствахме на храненето на полярните мечки, които гладно и с голяма лекота разкъсваха своята плячка. За тях има изградени прекрасни басейни за гмуркане, а посетителите могат да ги наблюдават под водата през специално изградените стъклени стени. Доста тромави на сушата, във водата те се движат с грация и лекота. Макар да живеят на места с вечна зима, те се срещат единствено в северното полукълбо. На Антарктида няма опасност да ви изненадат от някъде. Друг любопитен факт за тях е, че козината им всъщност е прозрачна, а не бяла.
Кралските пингвини бяха забележителни. Единствено императорските пингвини ги превъзхождат по големина, а окраската им е наистина впечатляваща. Интересното е, че за разлика от други видове техни събратя, кралските пингвини не скачат на сушата, а бягат. Във водата е ясно, че са ненадминати плувци в гонене на риба, крил и калмари. Малко им завидях, че могат и да не се хранят цели две седмици.
Докато ние се разхлаждахме в едно от заведенията на открито, под дълбоката сянка с чаша студена бира в ръка, децата поиграха на воля в близкия детски кът. Целият парк е осеян с площадки за малчуганите с всевъзможни интересни конструкции, по които може да се катериш, спускаш или криеш. От там заведохме децата направо в селскостопанския двор, където малки козлета подскачаха наоколо и любопитно ни проучваха. За дребосъците (а и за нас), директният контакт с животните и възможността да ги галят и хранят, се оказа голяма атракция.
В Хелабрун ежедневно биват представяни и хранени различни видове животни като слонове, тигри, полярни мечки, морски лъвове, зебри и птици. Разработени са разнообразни образователни програми за посетителите, целящи да възпитат едно по-отговорно отношение към околната среда. Хубаво е децата отрано да осъзнаят важността от биоразнообразието и да разберат връзката между животните, растенията и обкръжаващата ги среда. Ако имате желание, от понеделник до събота, може да се възползвате от 90 минутния организиран тур (на немски или английски език) из зоопарка, от който ще научите много истории и любопитни факти за любимите си животни. Предлагат се и нощни турове.
Денят се изниза неусетно и си тръгнахме от Хелабрун почти със затварянето на зоопарка. Какво друго ни оставаше освен да се отбием за вечеря в най-известната бирария в Мюнхен – Хофбройхаус (Hofbrauhaus). Заведението ни посрещна с типична баварска атмосфера, дървени тезгяхи и дълги маси, които могат да посрещнат над 3000 посетители наведнъж. Лакомо затрупахме масата с вурстове, джоланчета, бретцели и ябълкови щрудели, обилно поляти с по халба студена бира (и сокче за децата). Бирарията пише своята история от 1589г., когато отваря врати като Придворна пивоварна, за да задоволява кехлибарените нужди на баварските херцози. За обикновените граждани заведението става достъпно едва през 1828г. Едни от най-известните гости тук са били Ленин, Горбачов, Хитлер, Моцарт. На същото място на 24.02.1920г. Адолф Хитлер основава Германската националсоциалистическа работническа партия. Ако сте редовен посетител, може да получите дори халба със своето име, която всеки път ще ви очаква, подредена в предвидените за целта дървени бюфети със стъклени витрини.
Полезна информация:
- Адрес: Tierpark Str. 30, 81543, München, Germany
- Как да стигна: до зоопарка може да стигнете с метрото (линия U3) от Marienplatz до станция „Thalkirchen (Tierpark)“ и след 3 мин. разходка ще се озовете пред единия от входовете (Isar Entrance);
- Паркинг: срещу 4Е може да оставите колата си на някой от двата паркинга до входовете;
- Цена на билетите: възрастни – 16Е; деца (4 -14г.) – 6Е; деца под 4г. – безплатно; семеен билет – 33Е;
- Работно време: летен период (1.04 – 28.10) от 9:00 до 18:00ч.; зимен период (28.10 – 31.03) от 9:00 до 17:00ч.
- Контакти: +49(0)89 62508-0
- Официална уебстраница: www.hellabrunn.de
* Статията може да съдържа афилиейт линкове.
