Гробницата в Мезек … Името ми се запечата откакто веднъж видях копие на тракийската статуя на глиган в реален размер от 4 век пр. Хр. в Националния археологически музей в гр. София. Как е открита и къде е оригиналът ще ви разкажа след малко. И така отдавна исках да посетя една от най-впечатляващите тракийски гробници в България и ето, че пътят ме отведе в района на Свиленград и с. Мезек се превърна в задължителна отбивка в програмата ни.
Как да стигнете до гробницата в Мезек?
Ако идвате откъм Свиленград, поемате към с. Мезек и точно преди да влезете в селото свивате вляво към гробницата. На разклона има табела, а отбивката е около 300м. Ако идвате по пътя от с. Сива река, ще трябва да прекосите с. Мезек и да излезете откъм източната му страна. Накрая отново ще се озовете при отбивката за гробницата. Няма да се объркате, защото в селото има табели.
Там ще откриете могилата “Малтепе” (“Иманярска могила”) с внушителните размери 14-15м. височина и диаметър при основата 90 м. Мезешката гробница е една от най-големите по нашите земи. Дължината й достига 29,95м.
Колата може да оставите на обособения паркинг. До входа води асфалтирана алея с триизмерни изображения на тракийски войни и, естествено, на прословутия глиган.
Как е открита гробницата в Мезек?
Като повечето подобни открития и Мезешката гробница е открита съвсем случайно. Според историята на 19 февруари 1931г. трима овчари минавали през района на могилата и гегата на единия от тях заседнала между два камъка на входа на гробницата. Официално кметът на селото и учителя Ангел Запрянов са първите хора пристъпили прага й над 2 хил. години след нейното затваряне. За да запазят откритите вътре артефакти те ги събират и ги отнасят в селото, което по-късно изключително затруднява археолозите в тяхната работа. Първи проучвания прави Богдан Филов и неговия екип, който датира обекта към 4 – 3 век пр. Хр.
Кой е погребан в гробницата в Мезек?
Според Богдан Филов гробницата в Мезек е построена като фамилна гробница и в нея са осъществени между 4 и 6 погребения, а по-късно е превърната в хероон – светилище в чест на обожествен след смъртта си владетел. Не се знае името им, но се предполага, че в нея е бил положен владетел на одрисите. При разкопките не са открити човешки останки, затова се предполага, че телата са били кремирани. Владетелят е бил погребан с любимото си животно, с любимия си войник и с една от жените си. Наличието на погребално ложе в кръглата камера подсказва, че вероятно само първото погребение е осъществено чрез трупополагане.
Историята на бронзовия глиган
Гробницата в Мезек се свързва по любопитен начин с открита много преди това статуя на бронзов глиган в реален размер, датирана към втората половина на 4 век пр. Хр. През 1902г. Ангел Чобана попада на ценната находка. Статуята тежи цели 177кг. Дължината й е 108см. и е висока 80см. Откривателят й твърди, че я намира с отчупени предни крачета и зурла. Очите са изработени от три вида полускъпоценни камъни в черно, жълто и синьо, които придават реалистичност на погледа.
В онези години Мезек все още попада в територията на Турция и Ангел Чобана решава да се опита да я пренесе и продаде в България. Изпраща едното краче в Пловдив, за да разбере колко ценна е находката му. Един турски офицер разбира за статуята и го предава на турските власти, които конфискуват глигана. Така той се озовава в Истанбулския археологически музей (тогава Отомански музей). Турските власти проявяват голям интерес към могилата Малтепе и изпращат уредника на Отоманския музей – Теодор Макриди да направи проучвания. За щастие, той не открива гробницата. В противен случай находките от нея днес щяха също да се намират в Истанбул. Години по-късно българските власти предават на южната ни съседка крачето, а в замяна ние получаваме отливка на статуята, която днес може да бъде видяна на първия етаж в Национален археологически музей в гр. София.
Според Теодор Макриди глиганът е бил част от цяла композиция, която вероятно се е намирала на върха на могилата и е представлявала ловна сцена на тракийски конник с куче, преследващи глиган. Идентична сцена видяхме няколко дни по-рано по стените на Александровската гробница. Тази версия е подкрепена от изобразената върху статуята 6-сантиметрова порезна рана с 6 капки кръв. За съжаление, останалите части от композицията не са открити, но се предполага, че аналогично на глигана, и те би трябвало да са в реални размери.
Архитектурен план
Гробницата в Мезек е изградена с ориентация изток-запад, като входът й се намира от източната страна. И неопитно око ще забележи, че е градена с прецизно издялани масивни каменни блокове. Квадрите са толкова добре напаснати, че между тях не може да се провре и лист хартия. Скрепени са единствено с железни и дъбови скоби, без да е използван хоросан. Скалата е риолитов туф в три цвята и се смята, че блоковете са донесени от района на близкото с. Петрота (днешна Гърция).
Гробницата в Мезек се състои от няколко последователно свързани помещения – дромос, две преддверия и кръгла погребална камера.
Температурата в гробницата целогодишно е около 18 градуса. Бяхме изненадани, че макар и навлизайки дълбоко в нея, въздухът не само не беше застоял, а се усещаше свеж, сякаш има изградена вентилационна система.
Дромос (коридор)
Прекрачвайки входа, първото нещо, което ни впечатли бяха размерите на дромоса. Дължината му е цели 20,65м и превръща Мезешката гробница в най-дългата тракийска куполна гробница откривана някога по нашите земи. Ширината на коридора е 1,55м., а двускатния покрив се издига на 2,40 – 2,60м. височина. По стените днес могат да бъдат видяни единствено холограмните изображения на откритите при разкопките артефакти.
Правоъгълни камери
От коридора се влиза последователно в две правоъгълни преддверия с триъгълен свод. Сигурна съм, че няма да повярвате, че идеално прилегналите бели квадри, с които са изградени стените са на повече от 2 хил. Години. Входовете са очертани от монолитни масивни каменни блокове, поставени във формата на буквата П.
Погребална камера
Най-важното помещение в гробницата е кръглата погребална камера. Някога в нея се е влизало през масивна двукрила бронзова врата, върху които е имало релефни изображенията. От нея днес е останала да стърчи от стената едната панта. Кръглата зала е с диаметър 3,30м. и височина 4,30м. Над нея се издига каменен купол.
Точно срещу вратата е разположено погребално ложе, издялано от монолитен каменен блок. Наличието му кара изследователите да смятат, че първото погребение е извършено чрез трупополагане. При проучванията не е намерено тяло, от което се съди, че по-късно гробницата е била използвана и като храм, в който са извършвани религиозни обреди. От двете страни на погребалното ложе са поставени каменни урни, покрити с каменни плочи.
Мистериите на Мезешката гробница
Гробницата в Мезек е свързана с много мистериозни версии и истории. Всеки знае, че траките са избирали специални високоенергийни центрове за своите светилища, а вероятно и гробниците не са изградени на случайни места. Казват, че тук компасът губи ориентация и съжалявам, че нямаше как да проверим този факт. Ще се радвам да споделите вашия опит.
Друга теория смята, че явленията в гробницата са свързани по някакъв начин със слънцето. Казват, че точно под ключовия камък на кръглия свод на погребалната камера се случва вертикалната връзка между земята и божествения свят и там енергията е най-мощна. Дори й придават подмладяващи свойства. На пода на същото място има дамга под формата на черта. Предполага се, че оста се измества спрямо движението на слънцето. Екскурзоводката също забелязва, че котаракът, който всеки път ляга на това място, понякога се измества малко вляво или малко вдясно.
Находки от гробницата в Мезек
За щастие, гробницата в Мезек не е била ограбена от иманяри и до нас са достигнали впечатляващи златни, бронзови и глинени предмети на тракийската култура. Всички са датирани към втората половина на 4 в – средата на 3 век пр. Хр.
Част от погребалния инвентар открит в преддверията включва златни накити, обеци, огърлици и апликации.
Интересна находка представлява трикрак масивен бронзов канделабър (свещник) с височина 134 см. В горната си част изобразява танцуващ сатир, който държи цветна чаша в ръка. Чашата някога се е пълнела с животинска мазнина и се е запалвала.
В гробницата е намерен впечатляващ позлатен нагръдник от желязо, богато орнаментиран с пет релефни пояса. Върху последния ред се различава образът на Горгона Медуза. Нагръдникът вероятно е бил положен върху тялото на мъртвеца. За това свидетелстват и останките от тъкан полепнали по вътрешната му страна.
Гробницата в Мезек е част от 100-те национални туристически обекта (100 НТО), така че ако събирате печатите, не забравяйте да си носите книжката.
Полезна информация:
Къде се намира Мезешката гробница?
Тракийската куполна гробница ще откриете в покрайнините на село Мезек (община Свиленград), под могилата Малтепе. Село Мезек е разположено на около 13 км. югозападно от Свиленград.
Ако идвате откъм Свиленград, поемате към с. Мезек и точно преди да влезете в селото свивате вляво към гробницата. На разклона има табела, а отбивката е около 300м.
Ако идвате по пътя от с. Сива река, ще трябва да прекосите с. Мезек и да излезете откъм източната му страна. Накрая отново ще се озовете при отбивката за гробницата. Няма да се объркате, защото в селото има табели.
На място има паркинг.
Работно време и цена на билета:
Актуална информация за работно време и цена на билетите може да откриете ТУК.
Забележителности наоколо:
- Средновековна крепост Мезек (Неузетикон);
- Каменният мост на Мустафа паша в Свиленград;
- Долменът в с. Студена, общ. Свиленград;
- Останките от крепостта Букелон;
- Скалната църква при с. Маточина;
- Скална църква при село Михалич (X век);
- Връх Шейновец;
* Статията може да съдържа афилиейт линкове.
