Денят започна със слънце, затова закусихме обилно и изпихме кафето си на една от откритите палуби на Norwegian Jade. Корабът вече беше навлязъл дълбоко в един от най-красивите фиорди на Норвегия – Geirangerfjord, включен в списъка на световното природно наследство на ЮНЕСКО.
Преди милиони години, тук планинските възвишения са били прорязани от ледените езици на пълзящите към морето глетчери. Корабът се носеше по дълбоките и спокойни води, отразяващи като в огледало околните зелени хълмове, по които пробягваха ниски бели облаци. Какво начало на деня!
По пътя минахме покрай живописния Хелесилт (Hellesylt) с малките дървени къщички, бялата църква и водопадът, с побелелите от пяна води, разделящ на две градчето.
Малко след него се озовахме пред водопада Knivsflå waterfalls, познат като Седем сестри (The Seven sisters), чиито води се изливаха величествено от ръба на отвесна скала от 250 метра височина. Точно срещу него се намира не по-малко пленителният водопад Friaren (The Suitor) със своите 440м. Водата идва от топящите се през лятото глетчери, захранващи с водите си река Geitelva. В превод името на водопада означава “ухажор”. Легендата разказва как ухажорът наблюдавал игривия танц на седемте сестри надолу по планината и флиртувал с тях от отсрещната страна на фиорда.
Акостирахме в малкото пристанище на Гейрангер (Geiranger), разположено в дъното на дългия 16 км фиорд. Мястото е наистина тясно и побира едва 4 кораба. За щастие, се засякохме само с още един круизен лайнер. За първи път нямаше как да ни свалят директно на кея и за разлика от съседите, които ги извозваха с лодки, за нас осигуриха понтонен мост, разгъващ се и управляван електронно. Като за градче с едва 300 постоянни жители ми се стори много иновативно.
Тъй като една от целите ни беше да се изкачим до наблюдателната площадка Flydalsjuvet в планината, на 4км. над Гейрангер, решихме да използваме услугите на туристическия hop on hop off автобус, който спира на всеки 30 мин. точно до пристанището. За да стимулират разплащането с кредитни карти, цената на билет, платен с такава, ни струваше 27Е, за разлика от редовната му стойност от 35Е. Гледката от наблюдателната площадка на върха е меко казано удивителна. По-авантюристично настроените могат да отидат и до Flydalsjuvet Rock, плоска скала, надвиснала над 300 метрова пропаст. Сред толкова красота, човек се чувства толкова малък пред грандиозния размах, с който природата е творила тук и с облекчение осъзнава, че ежедневните му проблеми не са от вселенско значение. И слава богу!
Пътят надолу решихме да вземем пеша, за да се потопим в цялата тази природна красота. Из планината има много пешеходни маршрути, които са добре обозначени и няма опасност от изгубване.
Поехме по един от тях, който минаваше край зелени пасища и ливади по склоновете, със спокойно пасящи из тях овце. Подминавахме малки ферми с традиционни дървени къщички с чимови покриви и прорасли треви и пъстри диви цветя върху тях.
Край пътя ни изкушаваха узрели ягоди и малини, а пътеката неусетно ни въведе в прохладната гора.
В края на маршрута се озовахме пред Фиорд центъра в Гейрангер, където може да се научи повече за града и Geirangerfjord. От тук се спуснахме надолу по пътеката на водопада Storfossen – Fossevandring Geiranger, с нейните 327 стъпала, площадки, мостчета и алеи, виещи се покрай самия водопад, чиито води разпенени и с мощен грохот преминават през самото селище.
За около 30 мин. пътеката отвежда до центъра на Гейрангер, където седнахме в едно заведение на брега за чаша кафе и домашно приготвени палачинки, за да се полюбуваме още малко на зашеметяващия пейзаж.
Макар много да харесах всички градове, които посетихме по време на круиза, голямата ми любов остава самата природа в Норвегия. За толкова много места не остана време, че си обещахме отново да се завърнем с нова програма.
Корабът ни остави на пристанището в Саутхемптън, от където се прехвърлихме в Лондон, за да прекараме там няколко дни. Английската столица ни посрещна още първия ден с толкова много дъжд, колкото не бяхме видели за цялата си обиколка из Норвегия. Дали заради контраста със спокойните малки градчета и зелената удивителна норвежка природа, но Лондон ми дойде твърде шумен, хаотичен и напрегнат. Надявам се някой друг път да мога да го погледна с други очи.
* Статията може да съдържа афилиейт линкове.
