Вярвате ли в приказки? Винаги съм се възхищавала и вдъхновявала от хора, които умеят да следват мечтите си. Днешната история е за “лудия крал”, чиято мечта по-скоро прилича на детска фантазия, неразбрана, но в края на краищата реализирана – баварският замък Нойшванщайн (Neuschwanstein).
И като всяка приказка, редно е да започнем историята с “Имало едно време” …
Имало едно време един баварски принц, който още на 18-годишна възраст се наложило да поеме тежката кралска корона, след внезапната смърт на своя баща. Това се случва в далечната 1864г. Младежът се казвал Лудвиг II и не само не бил подготвен за новия си държавен пост, а и изобщо не се интересувал от политика.
Саможивият и стеснителен престолонаследник прекарал детството си в замъка Хоеншвангау (Hohenschwangau), недалеч от гр. Фюсен, в планинската местност Алгой в Алпите. Дните му минавали по строг график в подготовка за бъдещата му роля на крал на Бавария. Лудвиг се превърнал в затворен мечтател, увлечен от класическата музика и книгите, които били неговото бягство от действителността. Илюзорният му свят, в който често потъвал, бил изграден от средновековни легенди и истории за достойни крале и благородни рицари.
Увлечен в своите фантазии, новопровъзгласеният крал поверил политическите си задължения на своите министри в Мюнхен, където той избягвал да пребивава. Едва две години след възкачването му на престола, Лудвиг II преживял първия си провал като владетел. През 1866г. Бавария не само претърпяла неуспех във войната си с Прусия, а загубила и своята независимост и станала неин васал. Загубил суверенитета на повереното му кралство и потиснат от загубата, кралят се затворил още повече в собствения си фантазен свят и потърсил уединение в планината. Дните му били изпълнени с книги, опери и постановки, като самият той се възприемал като крал Парсифал, един от рицарите на Кръглата маса в двора на крал Артур.
Като страстен почитател на изкуството, Лудвиг II се превърнал в най-големия благодетел на Рихард Вагнер, чиито опери пресъздавали така обичаните от краля средновековни легенди и романтични истории. Министрите не възприемали добре големите суми, които кралят харчел заради композитора, както и тяхната прекалена близост. От личните дневници на владетеля знаем, че цял живот той се е борел с хомосексуалните си наклонности, макар в началото на 1867г. да се сгодява за принцеса София Баварска (сестра на австрийската императрица Елизабет) и още в края на същата година да разваля годежа. Известно е, че по време на неговото управление е имал връзки с главния коняр на двора му Рихард Хорниг, с унгарския театрален актьор Йозеф Кайнц, както и с царедвореца Алфонс Вебер.
В своя илюзорен свят Лудвиг II се възприемал като истински средновековен владетел, а за целта му трябвал и подобаващ палат. За целта той избрал един от хълмовете над родния му Хоеншвангау, където се намирали останките на два стари замъка Vorder и Hinter Hohenschwangau. Кралят мечтаел за замък в романтичен стил, вдъхновен от легендата за рицаря Лоенгрин (син на Парсифал), изпратен с лодка, теглена от лебед, да спаси девица. Лудвиг II нарекъл своята мечта Neuschwanstein (“нова лебедова скала”), която той щял да построи високо над алпийското “Лебедово езеро” (Schwansee). Лебедът, като стар хералдически символ на рицарите на Швангау, бил заложен като основна идея в интериора на сградата.
Кралят поверил проекта на архитект Едуард Ридел и строителството започнало на 5 септември 1869г. Изграждането на Замъка на лебедовата скала продължило 17г., като Лудвиг II се пренесъл да живее в някои от вече завършените крила на сградата. Използвал най-модерни технологии и не пестил средства, което никак не се харесало на неговите министри в Мюнхен. Така малко по малко пред очите на екстравагантния владетел оживявала неговата приказка.
Стаите били пищно декорирани, като в интериора преобладавали мраморът и изящните дърворезби, а от таваните се спускали огромни полилеи от позлатен месинг. Всяка от залите била украсена с множество картини и стенописи, изобразяващи сцени от любимите му средновековни легенди, заложени и в оперите на Вагнер. Подовете били покрити с красиви мозайки с растителни и животински мотиви, като за направата им майсторите използвали над 2 млн. камъчета. Емблематичният образ на лебеда бил заложен във всяко кътче от интериора на замъка под формата на скулптури, декорация на завесите и стените. За съжаление, Лудвиг II никога не видял завършена тронната си зала. Малката маса за хранене в трапезарията и днес напомня, че това не е бил замък с представителни функции, а място за усамотение и самоизолация.
В романтичния замък на краля средновековните истории се преплитали с най-модерни за времето си иновации. Тоалетните били оборудвани с автоматичен сифон, а цялата сграда разполагала с течаща топла и студена вода. Било изградено централно отопление с горещ въздух, а кухнята разполагала с витрина за затопляне на чинии и автоматичен шиш за месо по модел на Леонардо да Винчи. Храната била поднасяна на горните етажи чрез асансьор, а кралят използвал телефон и система от електрически звънци, за да комуникира със своите слуги и атюданти.
Междувременно, Лудвиг II започнал строителството и на други замъци (Линдерхоф, единственият изцяло завършен приживе проект и Херенхимзее, по образец на Версайския дворец). Грандиозните му начинания изисквали непосилен за кралството финансов ресурс. Освен, че изпразнил баварската хазна, екстравагантният и несрещащ разбиране владетел, изтеглил и чудовищни по размер парични заеми. През 1885г. чуждестранните банки заплашили да конфискуват имуществото му. Министрите отчаяно търсили начин да се отърват от ексцентричния си крал, но не съществувал законен вариант за неговата детронация. Единствен изход от ситуацията видели във възможността да го обявят за луд. Ангажираният за целта психиатър поставил диагноза параноя, макар съвременните специалисти да не са съгласни с нея. Това дало право на правителството да обяви Лудвиг II за неспособен да управлява. „Лудият крал“ бил арестуван и изпратен в двореца Берг, а на следващия ден (13 юни 1886г.), изненадващо бил открит мъртъв във водите на Щарнбергското езеро заедно с тялото на психиатъра. Официалната версия за смъртта на монарха била самоубийство.
Мистериозната смърт на „лудия крал“ сложила край на строителството на все още недовършения замък Нойшванщайн. От планираните над 30 стаи, завършени били само 11, а централната кула и параклиса никога не са построени. Тялото на Лудвиг II положили в криптата на йезуитската църква Св. Михаил в Мюнхен, а сърцето му било погребано в Гнаденкапела Алтьотинг.
Седем седмици след смъртта на Лудвиг II, Нойшванщайн е отворен за посетители. Мечтател, ексцентрик, прахосник или иноватор, “лудият крал” оставил след себе си цяла колекция от замъци, които днес са безценно историческо, архитектурно и културно съкровище за Бавария. Изцедили финансовите сили на кралската хазна, днес те са посещавани годишно от 1.4 млн. туристи и носят огромни приходи на Германия.
Покрит с бял варовиков камък, замъкът Нойшванщайн днес се вижда отдалеч. Кацнал високо на хълма, той свидетелства, че мечтите дори и безумни и неразбрани, могат да бъдат осъществени, ако има кой истински и безрезервно да вярва в тях. Днес тук завършва т.нар. “Романтичен път”, свързващ като с невидима нишка най-очарователните места в Южна Германия.
Любопитно:
Замъкът на лебедовата скала може да разпознаете в емблемата на най-известната фабрика за детски приказки – Дисни.
Полезна информация:
- Как да стигнете до там: Замъкът Нойшванщайн се намира недалеч от Швангау и Фюсен, в Баварските Алпи. С кола или автобус от Фюсен може да се придвижите до Хоеншвангау, където се намира и едноименният замък от детството на Лудвиг II.
- Паркинг: Колата си може да оставите на някой от обособените платени паркинги в Хоеншвангау. Таксата за престой се заплаща на автомати на самообслужване.
- Билети за замъка: Поради големия наплив на туристи през активния сезон, ви препоръчвам да си закупите предварително билети онлайн. На място, такива може да намерите в билетния център, който се намира в подножието на замъка Хоеншвангау. В замъка се влиза единствено с организиран тур и екскурзовод на немски или английски (предлага се и аудиогайд на други езици). Желателно е да бъдете точни, защото часовете се спазват стриктно. Обиколката трае 30 мин.
- Цени на билетите: повече информация може да откриете тук.
- От Хоеншвангау до Нойшванщайн:
- Може да изминете разстоянието до замъка пеш за около 30-40 мин. по асфалтиран път.
- Ако хълмът ви се струва голямо предизвикателство, особено в летните жеги, може да изпозвате файтон с конски впряг (таксата се заплаща на място). Файтон може да наемете пред хотел Мюлер в Хоеншвангау. Цената до замъка Нойшванщайн е 7 евро, а слизането ще ви излезе на половин цена.
- Лично аз ви препоръчвам да се качите до горе с климатизиран автобус, който може да намерите до паркинг No 4 (P4) в подножието на замъка Хоеншвангау. Той ще ви отведе близо до моста Мариенбрюке (Marienbrücke), построен над 90 метровата пропаст на дефилето Полат. От тук ще може да видите замъка Нойшванщайн в пълния му блясък. Подсказвам ви, че малко над моста има още една панорамна площадка, която също не е за изпускане. От Мариенбрюке, пътят води надолу до замъка Нойшванщайн (10-15 мин.), а след като го разгледате, може да се спуснете до Хоеншвангау пеша, под сянката на високите и гъсти дървета обгръщащи алеите. Ще се насладите и на прекрасните гледки, които се разкриват към жълтия замък и езерата Alpsee и Forggensee. Цената на автобусния билет е 2.50 евро от Хоеншвангау до Нойшванщайн; 1.50 евро от Нойшванщайн до Хоеншвангау; 3 евро двупосочен билет. (Цените са валидни към септември 2019г.!!!)
- Снимането в замъка Нойшванщайн е строго забранено!
- Официален сайт
- Поради пандемията от COVID-19, Нойшванщайн беше временно затворен, а вратите му ще бъдат отново отворени от 2 юни 2020г.
- Наблизо може да видите още: Замъците Хоеншвангау и Линдерхоф, изрисуваното градче Оберамергау и кралското езеро Кьонигзее.
* Статията може да съдържа афилиейт линкове.
