Фарьорските острови са такава безумна и дива красота, че беше само въпрос на време пътят ни да стигне и до там. Ако сте любители на естествената природа, съм сигурна, че ще се влюбите в тях. Още не мога да си обясня как е възможно толкова много великолепие да е концентрирано в шепа земя, издигнала се решително насред Северния Атлантик.
Архипелагът, състоящ се от общо 18 острова с вулканичен произход, се намира в триъгълника между Норвегия, Исландия и Шотландия. Тук ще откриете два пъти повече овце отколкото хора. Не случайно етимологичното значение на името е “овчите острови”, а гербът е овен. Овцете наистина играят съществена роля в живота на фарьорците. През 2016г., когато от Google отказват да включат архипелага в проекта Street view, местните монтират камери със слънчеви батерии на гърбовете на овцете и създават собствена версия – Sheep view 360.
Днес Фарьорските острови са все още част от кралство Дания, но са напълно автономна територия. Имат си собствена валута (фарьорска крона), парламент и дори не са член на Европейския съюз. Това последното за нас се оказа неприятна подробност, защото нямаше как да използваме телефоните си и Интернета през тях. Наложи се да наемем мобилен hot spot още на летището. Фарьорските острови са тръгнали по пътя на Исландия и няма да се учудя ако скоро обявят своята независимост и окончателното си скъсване с датската корона.
Международното летище (Vágar Airport)
Винаги съм казвала, че на този свят няма точка, която да ми се струва твърде далеч. Но пътуването до Фарьорските острови, които определих като “Ей ги къде са в Европа!”, ми се стори по-мъчително и от пътуването до Индонезия. След 15 часа и три полета се озовахме на малкото летище на остров Вагар (Vágar). Построено е през 1942г. при окупацията на архипелага от Великобритания през Втората световна война. Както вече споменах, Фарьорските острови са автономна територия и дори имат собствена национална авиокомпания – Atlantic Airways. Създадена е през 1987 година, а първият полет е осъществен на 28 март 1988 г. от Вагар до датската столица Копенхаген. Днес редовни полети се осъществяват до Рейкявик и Копенхаген, а през летния сезон и до Лондон. И така, кацнахме с единствения полет за деня на малкото фарьорско летище и сякаш се озовахме в паралелна вселена.
Вече беше около 21:00ч вечерта, а трябваше да стигнем до столицата Торсхавн (Tórshavn), която се намира на съседния остров Стреймой (Streymoy). На летището има офиси на различни рент-а-кар компании, от където наехме малък SUV, който да ни служи през следващата седмица. Отвън имаше четири големи паркинга и трябваше първо да открием нашата кола.
В средата на август на Фарьорските острови ни посрещна пролетно време. Също като в Исландия, летата са прохладни с температури достигащи малко над 10 градуса. Зимите, благодарение на океанското течение Гълфстрийм, са меки и рядко става много студено. За сметка на това пък, вятърът целогодишно е в изобилие.
Подводният тунел Vágatunnilin (Vágar Tunnel)
Потеглихме към съседния остров Стреймой (Streymoy), където предварително бяхме наели хотел за целия престой. Слава Богу, че от 2002г. двата острова са свързани с подводния тунел Vágatunnilin (Vágar Tunnel), дълъг почти 5км. Преди това единствената връзка с острова е била чрез ферибот. А какъв ферибот бихме намерили в 21.00ч. вечерта?! Тунелът е двулентов и човек по нищо не предполага, че се спуска 105м под морското равнище. И като при всичките три подводни тунела на архипелага, удоволствието се заплаща. В случая екстрата ни струваше 100 крони (около 13 евро). Таксата може да се плати онлайн преди или след преминаването, но колите под наем са улеснени в това отношение. Хора може и да нямаше на пътя, но камерите следят зорко движението. Накрая получихме сметката за подводните тунели от рент-а-кар компанията и сумата ни беше автоматично удържана от кредитната карта.
Сляп да си ще забележиш колко епично красиво е навсякъде наоколо. Почти не срещахме други коли по пътя. Дивяхме се на наситено зеления пейзаж. По почти отвесните склонове течаха тънки и високи водопади, които се изгубваха в океана. Ято гъски прелетя ниско край нас, сякаш изобщо не отрази присъствието ни.
Почти навсякъде край пътя свободно пасяха пухкави бели фарьорски овце. Не е трудно да се досетиш, че основният поминък на местните хора е овцевъдството и риболова. И докато човек се умилява от гледката, все някоя рошава душица ще се намери да изскочи на шосето и да му изкара акъла. И тази вечер не липсваха симпатични самоубийци.
В столицата Торсхавн (Tórshavn)
Островите може и да изглеждат диви, но пък в столицата не липсват класни хотели. Настаняването стана бързо. Уморените ми от пътуването крака с облекчение потънаха в дебелия топъл мокет на пода. Веднага се сблъскахме с поредната местна особеност – на Фарьорските острови всичко затваря рано. В 21.30ч. нямаше шанс да намерим отворен ресторант или магазин. А вече бяхме безумно гладни. Единственото ни спасение беше бензиностанцията наблизо.
Бензиностанциите на архипелага изпълняват и ролята на малки супермаркети, защото често това е единственото ти спасение да намериш храна или каквото и да било. В някои от тях има обособени малки кафетерии с маси и места за сядане. Вече нямахме каквито и да е претенции какво ще открием за ядене. Посрещна ни младо момче, което ни предложи хотдог – “Френски или обикновен?”. През живота си не съм се радвала толкова на наденичка в хлебче.
След като задоволихме глада си, се прибрахме в хотела. Едновременно изтощени от дългото пътуване и окрилени от предстоящия сутринта полет с хеликоптер до остров Микинес (Mykines) и наблюдение на пъфини.
Следва продължение …
Остров Вагар (Vágar) – Фарьорски острови (Част 2)
Остров Калсой (Kalsoy) – Фарьорски острови (Част 3)
Остров Стреймой (Streymoy) – Фарьорски острови (Част 4)
Торсхавн (Tórshavn) – столицата на Фарьорските острови (Част 5)
* Статията може да съдържа афилиейт линкове.
