Пътят до Халщат се вие обграден от зелени хълмове с иглолистни гори и пръснати къщички по склоновете. По ниско окосените зелени ливади спокойно пасат крави и цялата тази алпийска хармония се нарушава единствено от звъна на чановете.
Пристигаме рано в Халщат и оставяме колата на паркинг Р2, в самия център. Точно до паркинга се намира станцията на фуникуляра, който трябва да ни отведе до солната мина над градчето.Издигаме се бързо по стръмния склон и се озоваваме пред зашеметяваща панорама. Ако притежавате излишен ентусиазъм и сили, може да се качите и на собствен ход за около час.
Близо до горната станция се намира Кулата на Рудолф (Rudolfsturm), старо укрепление, изградено през 1284г., за да защитава мината от нападения (сега ресторант). До нея се стига по метален мост над пропастта.
От триъгълна платформа, издадена 12м. от ръба, се полюбувахме на Халщат от високо. Виждаше се и съседното градче Обертраун, а пред нас се беше ширнало езерото Hallstätter See, обградено от планината. Цялата тази красота е включена в Списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО.
По павирана пътека нагоре по хълма се минава покрай малък музей, според който в района в древни времена тук е имало гробище. До момента са разкрити около 1500 гроба, като погребенията са датирани от археолозите към 8-4 век пр. Хр. Много от скелетите носят следите на тежкия физически труд в мините.
След 10 минутна лежерна разходка нагоре по хълма се стига пред най-старата солна мина в света, на възраст над 7000 години. Археологически проучвания показват, че районът е бил населен още през Желязната епоха. Халщат дължи просперитета си на една от най-ценните природни суровини от онова време – солта, която тогава е била добивана на ръка и извозвана чак до Балтийско море. Не случайно солта е наричана “бяло злато”, а в по-късни времена е пълнела доволно императорската хазна.
Обиколката е с гид на английски или немски и е наистина вълнуваща. Още в началото ни екипираха като каторжници в специални костюми, за да предпазим дрехите си. Хубаво е да си предвидите и по-топло облекло, тъй като из галериите температурата не надвишава 8 градуса. Чудесно място за бягство от летните жеги! Багажът си може да оставите в едно от шкафчетата при входа и смело да се потопите в подземния свят на солта.
Влязохме в “Галерията на Кристина”, построена през 1917г. и кръстена на майката на Мария Терезия – Елизабет Кристина. Цялата мина е прокопана на 21 нива (65км), като днес проходими са 22,5км.
За района на днешна Австрия от древни времена до ден днешен, солта е най-важният природен ресурс. Началото на историята на мината в Халщат ни отвежда до 5000г. пр. Хр, от който период е най-старата открита находка, направена от еленови рога и вероятно използвана за добив на сол. Организираната минна дейност започва през Бронзовата епоха, като праисторическият добив достига своя разцвет през т. нар. “Халщат период” през ранната Желязна епоха между 800-400г. пр. Хр. Скалата е била прокопавана изцяло на ръка с примитивни сечива. През първото хилядолетие пр. Хр. в солната мина са работели всички членове на семейството. Мъжете са отговаряли за изкопаването на солта, а жените са я изнасяли на гръб и са я занасяли долу в градчето. Децата също са помагали, носейки дървесина за осветление.
Трудът в мината е бил тежък и изтощителен. Работниците се качвали пеша от околните населени места и оставали горе през цялата работна седмица, живеейки в дървени колиби.
“Бялото злато”, лежащо в земните недра на австрийските Алпи е с най-високо качество и със съдържание до 60% от добиваната скална маса. Солта тук се е образувала преди милиони години, когато днешната суша е била дъно на океан. Минералите от скалите са били извлечени и разтворени в морската вода. В продължение на милиони години и в следствие на движението на тектоничните плочи, земята се е издигнала над морското равнище и след пресушаването на морското дъно, тук с времето са се образували и отложили солните кристали.
Различните цветови нюанси на “бялото злато” се дължат на различните химични елементи, с които е обогатено. Така, розовата сол дължим на железните съединения в нея, а белият цвят – на калция и магнезия. Ще може лично да докоснете солените стени на мината.
През 1734 г. в един от солните наноси, било открито напълно запазено тяло на праисторически миньор, датирано около 300 г. пр. Хр. Поради добрите консервиращи свойства на солта, дрехите му били все още запазени, както и части от кожата и косата. Това става причина Халщат да се нарича още „Човекът в солта“.
Турът трае около 70 мин, като през това време ще имате възможност да се спуснете с до 40 км/ч към долните нива на мината, по две дървени миньорски пързалки, едната от които се слави като най-дългата дървена пързалка в света, с нейните цели 65м (и докато прелитате надолу, да не забравите да се усмихнете на камерата, която ще ви снима и ще може да получите снимката на финала срещу 5Е). За по-страхливите има предвидени стълби, но определено си струва да слезете скоростно долу.
Ще видите истинско подземно солено езеро, осветявано в различни цветове светлина. Въпреки светлинната инсталация, езерото беше твърде тъмно и с отразяващите се във водата скали от тавана на мината, по-скоро изглеждаше като безкрайна бездна.
По време на обиколката изгледахме няколко любопитни презентации относно историята и археологията в района в различни зали и се осведомихме за древните и съвременните методи за добив на сол.
През 2002г. в стар срутен тунел е открита най-старата дървена стълба в Европа, датирана към 1344г. пр. Хр. След обстойно проучване и реставрация от учените от Природонаучния музей във Виена (който силно ви препоръчвам да посетите), стълбата е подредена в първоначалния си вид и днес се съхранява зад защитно стъкло в контролирана атмосферна среда с цел нейната консервация.
На финала специално влакче ни изведе на повърхността, където получихме няколко солени сувенира и снимките от спускането по дървената пързалка.
- Адрес: Адрес: Salzbergstraße 21, 4830, Hallstatt, Austria
- Tel: +43 6132 2002400
- Официален сайт – https://www.salzwelten.at/en/home/
- Работно време на мината – от 9:00 до 16:30ч.
- Работно време на фуникуляра (върви на всеки 15 мин.) – от 9:00 до 18:00ч. (през зимата фуникулярът работи до 16:00ч.)
- Билети за фуникуляра и мината – има различни комбинации за цените на билетите в зависимост от броя и възрастта на посетителите, както и дали ще се използва фуникуляра за изкачване/слизане. Повече подробности може да откриете на тук.
- Време за разглеждане – турът трае около 70 мин. Отделете си минимум 3ч. за всичко.
* Статията може да съдържа афилиейт линкове.
