На север по нашето родно Черноморие, само на 12 км. от гр. Каварна, се простира тясна ивица земя, която сякаш се е протегнала 2 км. дълбоко навътре в морето, в опит да докосне слънцето зад хоризонта. Със сигурност сте чували за нос Калиакра, неговата крепост и за множеството легенди, в които е обвито това място.
Днес от някогашната крепост са останали само руини и множество истории. Твърдината е владяна през вековете от различни народи, издигнали последователно три укрепителни линии на защита. Все още личат основите на жилищните сгради, някогашна римска баня и две християнски средновековни църкви. В най-външния “кръг” е открит некропол, а в сърцето на крепостта – два кладенеца. Археологическите проучвания на полуострова започват през 60-те години на миналия век, а находките са разнообразни и разкриват наличието на високоразвити във всяко отношение общества, населявали тези земи. Естествено образувана пещера на носа, служила някога като православен храм, понастоящем е превърната в музей, разказващ славното минало на Калиакра. Изложени са различни видове котви, монети, съдове, бижута и др. Показан е и макет, пресъздаващ крепостта, такава, каквато вероятно е изглеждала в най-славните си дни.
Като се има предвид стратегическото местоположение на полуострова за корабоплаването и морската търговия, както и високия му непристъпен бряг, извисяващ се отвесно на около 70м над водата, не е учудващо, че историята му започва още от времето на траките. През IV в. пр. Хр. племето тиризи, основава тук първото укрепено селище и го нарича Тиризис, а носът по това време носи името Акре.
През 15г. полуостровът и крайбрежните територии около него стават част от Римската империя и влизат в границите на провинция Мизия. Римляните наричат крепостта Акрос Кастелум и я укрепват допълнително с втора крепостна стена (края на III в. – нач. на IV в.), която да пази от набезите на различни племена, прииждащи от север. След разпадането на империята, носът остава в пределите на Източната Римска империя (или както днес я наричаме – Византия) и бива укрепен с още една крепостна стена, което в съчетание с естествената му защитеност и непревземаемост по вода, се превръща в една от най-здравите византийски крепости по западния бряг на Черно море. Селището съществува до нач. на VIIв., когато е опустошено от аварите. Както е добре известно, в края на века по тези земи се настаняват прабългарите, които оставят полуострова да пустее близо четири века.
По време на Втората българска държава, селището бива възстановено под името Калиакра (“красив нос”), а пълния си разцвет достига през XIII – XIV в., когато полуостровът се превръща в ключов фактор за корабоплаването и морската търговия в региона. В края на този период, крепостта става седалище на деспот Добротица (1347 – 1385г.) и център на Добруджанското деспотство. То се превръща в първа морска сила в Черно море, като дори побеждава флота на Генуа (втори по мощ в Средиземно море) и пленява част от корабите му. Според историческите извори, в периода 1375 – 1388г., Добротица неведнъж се е отзовавал в подкрепа на Константинопол чрез флотилията си от 12 военни галери.
Добруджанското деспотство е една от последните свободни български земи, които в края на краищата падат под турска власт. Наследникът на Добротица, Иванко, е принуден да изостави Калиакра през 1410г., след което крепостта бива опожарена от османците. Има сведения, че в периода 15-18 в. на това място е съществувал дервишки манастир, съхранявал мощите на мюсюлманския светец Саръ Султук.
Най-известната легенда, свързана с този епизод от историята на нос Калиакра е за 40-те български девойки, пленени от турците. За да се спасят от мъчения и безчестие, те сплитат косите си една за друга и заедно скачат от високите скали в морето, където намират смъртта си. Днес, в тяхна памет, има изградена каменна арка на носа.
До паркинга на крепостта днес се издига мемориален комплекс в чест на друго славно сражение, разиграло се край бреговете на Калиакра. На 31 юли 1791г. Руският черноморски флот, под ръководството на адмирал Фьодор Ушаков, разбива два пъти по-многобройния турски флот. В резултат приключва Руско-турската война (1787 – 1792г.), Русия завзема полуостров Крим и територията между р. Буг и р. Днестър, а пред Великите сили е поставен въпросът за освобождението на българите. Адмирал Ушаков е канонизиран за светец от руската православна църква през 2001г., като небесен покровител на военните моряци, а в негова чест през 2004г. на носа е издигнат негов паметник. През 2011г., по повод отбелязването на 220г. от знаменитата военноморска победа, са поставени 18 мемориални камбани – по една за всеки от корабите, участвали в битката край Калиакра.
При самия връх на нос Калиакра се намира действащ параклис, издигнат тук в чест на Свети Никола, покровител на моряците. На много места срещнах легендата, която гласи, че светецът бягал от турците, за да се спаси, а Бог удължил земята под краката му, затова днес полуостровът се простира така тесен и дълъг навътре в морето. В края на краищата, бил заловен и убит, а днешния параклис символизира гробът му. Все пак, не е излишно да отбележа, че според житието на Свети Никола, той умира “достигнал дълбока старост, … тихо и блажено, след кратко боледуване в 342 г.” в древния гр. Мира (край днешна Анталия), където първоначално е погребан. Подозирам и че кракът му никога не е стъпвал на нос Калиакра.
От “терасата” до самия параклис се разкриват най-красивите гледки на полуострова. Ако имате възможност, препоръчвам ви да дойдете тук по залез, когато червеникавите варовикови скали пламват, огрети от потъващото зад хоризонта слънце. Хипнотизиращо е да наблюдаваш как вълните се разбиват бясно в основата на носа и се превръщат в белоснежна пяна. С времето, водата е успяла да извая в скалите пещери, достъпни само по вода.
Според една от множеството легенди, с които е забулен образът на нос Калиакра, почиваща на думите на древногръцкия историк и пътешественик Страбон (живял около I в.), през IV век пр. Хр. тук е било скрито съкровището на Лизимах, пълководец на Александър Македонски и един от неговите приемници. Според някои истории, под крепостта съществува лабиринт от пещери, в които е можел да се побере цял кораб, а земетресение е затрупало достъпа до него.
Днес нос Калиакра, освен архитектурен е и природен резерват, където могат да бъдат наблюдавани делфини, качулати корморани, червеногърби сврачки, алпийски бързолети, бели щъркели, пеликани, жерави и др. Мястото е от важно значение за миграционния път на прелетните птици от Европа до Африка – Via Pontica. Някога тук се е срещал и тюленът монах, който за последно е бил забелязан край нос Калиакра през 1979г.
Полезна информация:
Местонахождение: На 12 км. от гр. Каварна и на 70 км от гр. Варна, между селата Българево и Свети Никола;
Работно време: Музеят работи единствено от 1 април до 31 октомври от 9:00 – 19:00ч., без почивен ден;
Цени на билетите: възрастни – 3 лв.; деца – 1,50 лв.; беседа – 10 лв.;
Контакти: +359 570 821 50 – Исторически музей – гр. Каварна;
Време за разглеждане: Отделете си около 60 мин.;
Ниво на трудност: Лека, подходяща за семейства с деца;
Калиакра е част от 100 национални туристически обекта. Печат може да получите в музея, в непосредствена близост до ресторанта.
Наблизо може да видите още:
- Дворецът и ботаническата градина в гр. Балчик;
- Национален археологически резерват Яйлата;
- Защитена местност и плаж Болата;
* Статията може да съдържа афилиейт линкове.
