Само на 50 км от Залцбург, на брега на красиво езеро се намира едно от малките бижута на австрийските Алпи – Халщат. Едноименното езеро (Hallstätter See), което е приютило градчето в прегръдката си, е с дължина 8,5 км и с ширина 1-2 км. Тъмно зелените му води, обградени от залесени хълмове и ниско подкосени ливади, правдоподобно създават усещането, че се намирате в някой фиорд.
Археологически проучвания показват, че районът е бил населен още през Желязната епоха. Градчето дължи просперитета си на една от най-ценните природни суровини от онова време – солта, която тогава е била добивана на ръка и извозвана чак до Балтийско море. Не случайно солта е наричана “бяло злато”, а в по-късни времена е пълнела доволно императорската хазна.
Идвайки от север, в Халщат се влиза през дълъг тунел. Паркирането по улиците е строго забранено, поради което се налага да откриете свободно място на някои от големите обособени паркинги. Препоръчвам ви да пристигнете рано през деня и да избягвате уикендите, защото в топ сезона, дори в делнични дни, по обяд свободните паркоместа се изчерпват.
Прекрасни и много фотогенични стари сгради, обсипани с множество цветя, се кипрят по протежението на Халщат и нагоре по хълма. Невероятно е колко много разнообразни и все изключителни неща може да предложи едно толкова малко миньорско градче с едва 778 постоянни жители (и над 800 хил. посетители годишно).
Точно до паркинг Р2, в самия център, може да се качите на фуникуляра, който ще ви издигне до смайващи гледки над градчето и езерото. Ако имете сили, може да се качите и на собствен ход, за което ще ви е необходим около час. Районът Халщат – Дахщайн – Залцкамергут с право е част от световното природно наследство на ЮНЕСКО. В близост до горната станция на фуникуляра, при Кулата на Рудолф (Rudolfsturm), старо укрепление, изградено, за да защитава мината от нападения (сега ресторант), има изградена наблюдателна площадка с атрактивното име Skywalk. Триъгълната платформа е издадена от ръба на 350м над градчето. Пейзажът е изумителен!
По павирана пътека нагоре по хълма се минава покрай малък музей, според който в района в древни времена тук е имало гробище. До момента са разкрити около 1500 гроба, като погребенията са датирани към 8-4 век пр. Хр. Много от скелетите носят следите на тежкия физически труд в мините.
След 10 минутна пешеходна разходка нагоре по хълма се стига пред най-старата солна мина в света, на възраст над 7000 години. Обиколката е с гид на английски или немски и е наистина вълнуваща. Ще имате възможност да се спуснете под земята по най-дългата дървена пързалка в света, с нейните цели 65м, ще видите истинско подземно солено езеро и най-старата дървена стълба в Европа, датирана към 1100г. пр. Хр. На финала специално влакче ще ви изведе на повърхността, където ще получите няколко солени сувенира.
След толкова впечатления, ви препоръчвам обяд в някое от ресторантчетата на крайбрежната улица с красива гледка към езерото.
Не може да пропуснете най-емблематичната и разпознаваема сграда в Халщат – Протестантската църква. Реформацията на Мартин Лутер намира благодатна почва в района на Залцкамергут през 16в., особено сред работниците в солните мини. По време на Контрареформацията, над 300 протестанти са били принудени да емигрират след гоненията и палежите. В края на краищата, с Патентът на толерантността (1781г.), император Йосиф II дава право на протестантите да изповядват религията си при известни ограничения. В онези дни протестантите са наброявали около 500 души. През октомври 1785г. първоначално е построен домът на свещеника и е основано частно училище. Това бележи началото на градежа на новата евангелска църква, издигната през 1863г. в неоготически стил. В края на краищата, император Франц Йосиф II признава протестантството за равнопоставена религия на католицизма.
Едно твърде необичайно място е костницата, намираща се в двора на католическата църква St. Michael. В нея се съхраняват 1200 черепа, половината от които надписани, изрисувани и подредени по семейства и родове.
Костницата е възникнала през 12 век, когато и без това тясното градско гробище се е оказало препълнено. Тогава се е наложила практиката 10-20 години след погребението, костите да бъдат изваждани от земята. Черепът бива почистван и избелен на слънце, след което бива грижливо изрисуван с цветя и венци, с изписано име на покойника. За наша изненада, тук имаше информация дори на български език, а входната такса е символична – 1,5Е.
Денят няма да е завършен без разходка по зелените и дълбоки води на езерото. Може да се качите на корабче, което да ви отведе до Обертраун на отрещния бряг, да карате водно колело или да наемете собствена електрическа лодка. От водата получавате една напълно нова перспектива към градчето.
Любопитно: Китайците толкова се влюбили в Халщат, че през 2012г. си направили собствено негово копие в Luoyang, Boluo County.
* Статията може да съдържа афилиейт линкове.
