По време на двуседмичния ни престой на о-в Бали предпочетохме да отделим няколко дни и за съседните острови Нуса – Нуса Лембонган, Нуса Пенида и Нуса Кенинган. След активната ни програма в Убуд и околностите, имахме нужда да прекараме няколко мързеливи дни със сол по кожата и слънце в косите, на място, където времето е спряло и не бързаш за никъде. Пълно безвремие и никаква програма.
Избрахме си малък комплекс с дървени едноетажни къщички на Нуса Лембонган, потънали сред зеленината на красива тропическа градина.
Купихме си онлайн билети за бърза лодка до острова, тръгваща от пристанището в Санур. На Бали повечето услуги включват и осигурен транспорт от и до хотела, което много улеснява организацията. Шофьорът трябваше да ни вземе в 7:00 от Убуд и да ни отведе до пристанището в Санур, където да се качим на бързата лодка до Нуса Лембонган. Още в 6:30 телефонът в стаята иззвъня и момчето от рецепцията ни уведоми, че колата вече ни чака отпред. Тук никой за никъде не бърза. Служителят на рецепцията, носещ тениска с надпис “snail” („охлюв“ – вярвате ли в случайности?!), употреби доооста време, докато лежерно ни изготви крайната сметка за целия ни престой. Натоварихме се в колата и потеглихме. На покритото с парче рошав губер табло отпред, вече беше поднесен сутрешният молитвен дар за боговете. От огледалото за задно виждане висеше сноп ориз. Не са шега тези работи за балийците! Тук нищо не започва без съответната церемония. Колата, макар и стара (като повечето в региона), беше доста чиста и подредена. Скутери и автомобили вече летяха във всички посоки и се осъществяваше активен диалог с клаксони. Край нас повечето скутери бързаха за училище, защото на тях бяха натоварени поне по 1-2 ученика (без да броим шофьора), спретнати в еднакви униформи. Косите на момичетата бяха грижливо сплетени на две плитки, вързани с цветни ластици. Животът вече кипеше. Жени премитаха пред къщите, магазинчетата вече работеха и почти навсякъде, дори по тротоарите, поднасяха кошнички с молитвени дарове и димящи ароматни пръчици. Пред нас спря малко камионче, а шофьорът слезе и буквално изсипа от него 10-20 патици в близкото поле, за да си пасат на воля през деня.
Не след дълго пристигнахме на пристанището в Санур. Не мога да опиша какъв мултиетнически хаос цареше тук. За щастие, шофьорът ни имаше грижата да ни връчи на служител на транспортната фирма, която трябваше да ни откара до Нуса Лембонган. На Бали обгрижването на чужденците е голямо и никога няма да те оставят да се луташ и да се чудиш какво да правиш. Всички са изключително съдействащи и отзивчиви. Наоколо беше пълна лудница – сновящи във всички посоки местни и туристи, багаж, сергии …. пълна бъркотия. А те сякаш намираха ред в нея и бяха спокойни и усмихнати. Нашият нов приятел обаче се оказа, че не знае грам английски (малко такива балийци срещнахме) и беше напълно неориентиран. Лодката я нямаше, билетите ги нямаше, обиколихме два пъти пристанището с него и накрая мъжете ме оставиха да пазя багажа сама насред хаоса, докато те отидат до “офиса” на друга компания, за да проверят дали не могат да ни вземат с тяхната лодка, която тръгваше след по-малко малко от 15 мин. Обичайно, подобна ситуация би ме притеснила и изнервила поне малко. Особено останала без телефон, сред цялата тази лудница и неяснота на положението, в което се намирахме. Все още не се знаеше и след като пристигнем на Нуса Лембонган как ще се доберем до къщичката, която бяхме наели. Но явно вече ме беше обхванало балийското спокойствие и дълбоката увереност, че всичко в края на краищата ще бъде наред. И то беше. Подпряна на куфара, известно време се наслаждавах на откритото в раницата си енергийно барче с кокос и ето, че мъжете се зададоха, триумфално стиснали билетите в ръка. Получихме и цветни гривни, обозначаващи на коя лодка трябва да ни качат.
Вече бях готова да се насоча към кея, но кей изобщо нямаше. Лодките бяха паркирани в плитчините на плажа и трябваше да нагазим във водата. Няколко дребни балиеца отнесоха куфарите ни над главите си. Аз, макар и да стърча една глава над тях, не бих могла да вдигна така дори малкия. Друго момче мина с една празна пластмасова каса за бира и ни събра обувките. Добре, че бях с шорти и при качването на лодката дрехите ми останаха сухи. Честно казано, от прочетеното предварително из разни пътеписи в нета, очаквах да се сблъскам с лека мизерия и повръщащи туристи на борда. Приятно бях изненадана от кожените и меко тапицирани седалки вътре. Направо луксозна работа! Бързите лодки са доста мощни, понякога подскачащи бясно над вълните, поради което само на членове на екипажа беше разрешено да стоят навън. Пътуването беше много вълнуващо и след около половин час вече бяхме акостирали на Mushroom beach на Нуса Лембонган. Тук водата вече беше кристално чиста и тюркоазена. Помогнаха ни да слезем на бял плаж с фин пясък. Организацията отново беше на ниво. Под палмите вече ни очакваше шофьор с малък пикап такси, който ни натовари заедно с още две двойки и ни разхвърля по хотелите.
В комплекса ни посрещна собственикът Кетут, който очаквано, се оказа поредният изключително мил балиец. Беше наистина заинтересуван от къде сме и за наша изненада (и за разлика от много негови европейски колеги), знаеше къде се намира България. Поднесоха ни коктейл за добре дошли и поговорихме още известно време за това какво сме посетили до сега на о-в Бали и какви са плановете ни за следващите дни. По тясна пътечка, минаваща сред красива тропическа градина, се озовахме пред нашата къщичка, в която ни очакваше огромно легло с балдахин, цялото обсипано с ароматни бели франджипани. Очертаваше се приятна почивка.
Островите Нуса са малки и за разлика от силно туристическия о-в Бали, тук атмосферата е една идея по автентична и оборотите на живот са много по-ниски. За щастие, тук хората се прекланят пред природата и не издигат постройки, които да доминират над нея. А и поради честите земетресения, е по-безопасно да си по-близо до земята. Над палмите и короните на дърветата не се вижда да стърчат хотели. Най-високите сгради тук са храмовете. Няма го и безумния трафик на Бали. Тук освен пикапите-таксита, леки коли просто няма. Затова се престрашихме да наемем скутер и срещу 5 долара на ден (с включено гориво), да обикаляме навсякъде с него.
За щастие, тези дни по небето пробягваха единични облаци, които от време на време укротяваха силното екваториално слънце. Макар температурите да не надвишаваха 28 градуса и да подухваше приятен морски бриз, дори слънцезащитният крем с UV фактор 110, не беше решение за бялата ми европейска кожа. Дните ни започваха с почти едночасово мазане с гъстия слънцезащитен крем и пръскане с репелент срещу маларийни комари. Честно, предпочитам да ме гони бяла мечка пред това да трябва да се браня срещу почти невидим враг.
Нашият домакин Кетут всяка вечер канеше местни музиканти, които да ни забавляват с музика на живо в ресторанта сред градината на комплекса. Мисля, че успяхме да убедим смаяните местни, че от няколко бири не се припада под масата. Те със сигурност не го умеят и вярвам, че с една бутилка концентрат биха могли да отпразнуват цяла сватба. Не мога да опиша фантастичните вечери, които имахме под дървения навес с пробягващи гекончета по него, приповдигнатото настроение, вкусната храна и усмихнатите хора …
Нуса Лембонган е с площ едва от 8 кв. км. Местните тук са изградили две села, около 5 хиндуистки храма и дори училище. Морето е извайвало с години бреговете на острова, като е сътворило множество идилични плажове с бял фин пясък на фона на палми и наситено синя вода.
Любимият ни плаж се оказа Dream beach, намиращ се в южната част на Нуса Лембонган. Мястото е най-приятно рано сутрин или късния следобед, когато еднодневните туристи ги няма. Не очаквайте чадъри и шезлонги, всичко е съвсем натурално – само бял пясък, зеленина и тюркоазено синьо море. В близост има чудесен ресторант, където да се насладите на балийската кухня и да се разхладите с ледена бира Bintang.
Невероятно е да може да изпратиш деня от Sunset beach (или Sunset point), гледайки как вълните се разбиват с грохот на безброй пръски във варовиковите скали, а слънцето бавно изчезва зад аления хоризонт. Зад нас, в небето се носеха лежерно силуетите на пъстрите хвърчила, които местните деца обичат да пускат след училище.
В южната част на острова попаднахме на една наистина внушителна гледката – Devil’s tear. Тук неспокойното море е издълбало пещера в основата на скалата. При прилив, вълните се разбиват мощно в брега, а водата, изпълнила кухината, се освобождава с гръм и трясък във въздуха като голям воден облак. Изкушаващо е човек да се приближи и да разгледа отблизо целия този зрелищен спектакъл, но ви уверявам, че възможността някоя вълна да ви отвлече изневиделица, е огромна. Така че, умната!
В североизточната част на Нуса Лембонган се простират 212 хектара мангрови гори. Истински воден лабиринт сред корени и мангрови дървета, които по удивителен начин са успели да се пригодят към живот в солена вода. Плетеницата от корени предпазва бреговете от ерозия и предоставя сигурна защита на дребните риби от по-едрите им хищни събратя. При отлив корените остават да стърчат над водата.
Може би това не е най-подходящото място да се учите да карате кану, особено в тандем, но в ситуации, в които меракът превъзхожда уменията, става наистина забавно. По едно време останахме съвсем сами насред гората с твърде много възможности накъде да поемем. Наистина бяхме решили, че сме се изгубили (на мен често ми се случва), но нямахме възможност да се притесним от тази мисъл, защото бяхме твърде заети да спорим кой нарушава ритъма на гребане и да се заливаме от смях, когато кануто за пореден път се заплиташе в изобилието от корени. И както винаги на Бали, и този път боговете решиха да ни съдействат и нашият усмихнат гид се появи по единия от “каналите”. Бяхме намерени и плътно придружени до края на нашата мангрова разходка.
Следва продължение …..
* Статията може да съдържа афилиейт линкове.
