Интерлакен – името се отронва от устата като романтична въздишка по прелестите на Швейцария. Колко много красота може да е заключена само между две езера и множество алпийски върхове, повечето високи над 4000 м.н.в.
Пристигайки в Берн, небето беше сериозно сърдито и дъждовно. Час по-късно слязохме от влака на малката гара Интерлакен Ост, намираща се в центъра на самия курорт. Макар и средата на лятото, високите планински върхове бяха плътно покрити със сняг и обгърнати от тежки облаци. Още не бяхме стигнали хотела, когато дъждът спря и изгря слънце. Улиците бяха опусели заради времето и тогава над градчето се усмихна приказна дъга. Обещаващо начало за нашата швейцарска ваканция!
Тактически избрахме да се позиционираме в Интерлакен, поради чудесната му локация и добра комуникация с целия регион наоколо. Така имахме възможност цяла седмица с лекота да обикаляме района на Бернските Алпи, без да се налага всеки път да местим багажа в нов хотел. Селца като Майринген и Гринделвалд се намираха на отстояние само 30 мин. с влака от Интерлакен, а Лаутербрунен – на 20 мин. За целта се сдобихме с Regional pass за целия обществен транспорт, включващ влакове, корабчета, лифтове и фуникуляри.
Къде да отседнете: Интерлакен е малко градче, поради което няма безкраен избор от хотели и апартаменти под наем. По тази причина, ви препоръчвам по-отрано да направите своята резервация. Най-удобно ще ви е да нощувате в близост до главната улица с ресторанти, както и до ЖП гара Интерлакен Ост, от която всеки ден ще тръгвате на поредното приключение в района. Ето няколко предложения и от мен: Hotel Du Nord, Buche, Swiss Inn & Apartments, Mountain Homes Studio (намира се в Bönigen, но пътят до ЖП гара Интерлакен Ост ще ви отнеме 30 мин. пеш). И макар аз лично да не си падам по хостели и обикновено не препоръчвам такива, не мога да подмина Interlaken Youth Hostel, който е с доста прилични условия и се намира на чудесно място, както и Backpackers Villa Sonnenhof – Hostel Interlaken.
Интерлакен
Интерлакен е малък алпийски курорт с около 5 хил. души население. Намира се там, където езерото Тун докосва езерото Бриенц, и двете впечатляващи с пленителните си смарагдово-зелени води. Над градчето се извисяваха величествените върхове Айгер (3970 м.н.в.), Мйонх (4099 м.н.в.) и Юнгфрау (4158 м.н.в.)
Изключително изненадващо беше за мен да видя толкова много туристи от арабския свят на едно място. Повечето от тях семейни, демонстриращи престиж и завидно обществено положение. В околните селца почти не срещахме такива. Дори в хотела, английската закуска беше приготвена с пилешко, за да е подходяща за хора от различни вероизповедания. В някои менюта фондюто изрично беше приготвено без съдържание на алкохол. Курортът предлага и множеството арабски и индийски заведения за хранене. Изборът на ресторанти, освен местна и интернационална кухня, включваше и италианска, американска, тайландска и средиземноморска такива. Като типични чревоугодници, разнообразявахме телешките стекове с фондю, южноазиатска храна и джелато.
От двете страни на главната улица се редяха магазинчета за сирена, швейцарски часовници и скъпи бижута, работилнички за шоколад и много сувенири. На всяка крачка туристически бюра предлагаха незабравими преживявания като тандемен скок с параглайдер, каньонинг, рафтинг, разходка с jetboat, или скачане с парашут. Макар цялото градче да може да се разгледа пеша, файтони с впрегнати коне привнасяха допълнително романтично настроение на Интерлакен.
Река Аар и парк Höhematte
През сърцето на Интерлакен се вие р. Аар, свързваща езерата Бриенц и Тун. Водите й са с удивителен смарагдов цвят и идват от едноименния глетчер в Алпите. В края си, р. Аар се влива в река Рейн. На няколко места в града, мостове пресичат реката и осигуряват достъп до отсрещния бряг.
Хотелът ни се намираше на главната улица на курорта в непосредствена близост до зеления и добре поддържан парк Höhematte. Привечер тук цареше голямо оживление, а гигантско виенско колело се извисяваше в единия му край, на фона на високите алпийски върхове. На поляните в парка периодично се приземяваха многоцветни парашути с превъзбудени туристи, намерили в себе си смелост да скочат от самолет или от някой от близките хълмове с параглайдери.
Хълмът Хардер Кулм (Harder Kulm)
Не беше за пропускане изкачването с фуникуляра на хълма Хардер Кулм, от където се разкрива удивителна гледка над Интерлакен, езерата и целия район наоколо. Долната станция на Harderbahn се намира близо до гарата Интерлакен Ост и върви на всеки половин час. Само след 10 мин. се озовахме на 1322 м.н.в. С Regional pass билетът за фуникуляра е безплатен, но все пак се наложи да го получим на касата.
На върха се намира ресторант и панорамна площадка. От тук в различни посоки тръгват множество пешеходни маршрути из планината. Гората през лятото е пълна с гъби и горски плодове, затова може да решите да слезете пеша до Интерлакен. Разходката ще ви отнеме около 2,5 часа. Билет за фуникуляра може да откриете ТУК.
Езерото Бриенц (Brienzersee)
Езерата Тун и Бриенц са едни от емблематичните забележителности на Интерлакен. Впечатляват от прозореца на влака още с пристигането в курорта. Най-добрият начин да им се насладим, разбира се, беше по вода. Корабчетата тръгват всеки ден от Интерлакен Ост, а Regional pass ни осигури безплатен билет. Ако сте без карта, може да вземете билет за морабчетата по езерата от ТУК.
Ледниковото езеро Бриенц се простира на площ от почти 30 хил. кв. км. и в синьо-зелените му води лежерно плуваха патици и снежнобели лебеди. Малкият параход спира на няколко места по западния бряг. След Бьониген, следва кокетното алпийско селце Иселтвалд (Iseltwald). В езерото се вливат водопадите Гисбах (Giessbach). При тях е следващата спирка на корабчето, макар да са достъпни и по суша с кола. От пристана следва разходка и кратко изкачване с фуникуляр. Ще бъдете пленени от разпенените води, подскачащи по 13 скални прага, с обща височина от 400м.
75 мин. след нашето отплаване от Интерлакен, се озовахме на северния бряг на езерото в градчето Бриенц. Над него се издига връх Бриенцер Ротхорн (2351 м.н.в.), до който се стига лесно с най-старата зъбчата парна железница в Швейцария – Brienz Rothorn Bahn. Ретро влакчето с лекота преодолява денивелацията от 1678м. до крайната дестинация. Близо до Бриенц се намира и етнографския комплекс Ballenberg, пресъздаваш швейцарското село от недалечното минало. Музеят ще ви посрещне с типичните за времето си постройки и селскостопански животни.
От Бриенц предпочетохме да се върнем обратно в Интрелакен с влака, който следва крайбрежната линия и дава друга гледна точка към езерото.
Езерото Тун (Thunersee)
Тун е по-голямото от двете езера, с площ от 47,74 кв.км. От корабчето се разкриват приказни пейзажи на фона на Бернските Алпи.
На източния бряг на езерото се намират пещерите на Св. Беатус (St. Beatus-Höhlen). Легендата разказва, че светецът убива огнедишащия дракон, живеещ през средновековието в подземния лабиринт, след което остава да води отшелнически живот в пещерата до края на живота си. Подземните тунели впечатляват с подводните си езера, както и със сталактити и сталагмити на милиони години. Както знаете, целогодишно температурите в пещерите са постоянни и сравнително ниски (8-10 градуса), затова се облечете топло.
По бреговете на езерото Тун са пръснати и няколко средновековни замъка, като замъка Шпиц (Spiez) и замъка Оберхофен (Oberhofen), помещаващ бернския исторически музей. От спирка Хилтерфинген (Hilterfingen) може лесно да стигнете до нео-ренесансовия замък Хюнег (Hüneg) от 19 век. На най-отдалечения южен бряг се намира малкото градче Тун (Thun) с едноименния замък. Пътят с корабче от Интерлакен отнема два часа в едната посока.
Денят завърши на терасата на малко ресторантче в Интерлакен. Бяхме обслужвани от сервитьор с кравешки панталони, чудесно чувство за хумор и скрити таланти. За наша изненада, човекът остави халбите бира на масата и застана пред заведението с огромен алпийски рог. Изпълнението му накара минувачите да спрат и притихнали от изумление, да се насладят на изпълнението му.
Забележителности наоколо:
- Мюрен и Шилтхорн;
- Панорамен маршрут до Schynige Platte;
- Grosse Scheidegg;
- Обсерваторията и най-високата гара в Европа – Юнгфрауйох (Jungfraujoch);
- Менлихен;
- Каньонът Glacier Gorge;
- Гринделвалд;
- Kleine Scheidegg;
- Венген;
- Меринген и водопадът Reichenbach;
- Водопадите Трюмелбах и Лаутербрунен;
- Каньонът Aare Gorge;
* Статията може да съдържа афилиейт линкове.
