Eisriesenwelt – най-дългата ледена пещера в света

Докато подготвях предстоящата екскурзия до Дахщайн – Крипенщайн (Австрия) и търсех информация за ледената пещера там, случайно се натъкнах на информацията, че сравнително наблизо се намира най-голямата ледена пещера в света – Eisriesenwelt (в превод “Свят на ледените гиганти”). Признавам, изобщо не бях чувала за нея, но природните обекти носещи титлата “най”, неудържимо ме привличат. Пещерата автоматично се превърна в една от основните точки в нашата програма. Ако се намирате в района на Залцкамергут, ви препоръчвам да не пропускате този истински природен феномен. Ще ви се наложи част от маршрута да извървите сами нагоре в планината, но панорамите, които ще се разкрият пред вас си заслужават всяка капка пот. 

Пътят нагоре започва над малкото алпийско градче Верфен, близо до границата с Германия. Колата се изкачваше все по-нагоре, завоите се нижеха един след друг, а ние въздишахме по гледката от високо над наситено зелените води на река Залцах в ниското и замъка Хохенверфен на върха на един от хълмовете отсреща. 

Оставихме колата на голям паркинг пред информационния център. Сдобихме се с билети, както за самата пещера, така и за лифта, който добри хора са решили да построят през 1955г. и да ни спестят половината изкачване. Разбира се, може да се доберете до заветната цел и на собствен ход, но денивелацията е над 500м и всичко това ще ви отнеме 90 мин. Уверявам ви, че си струва парите да се качите по лесния начин.

До долната станция на лифта се стига след 20 мин. разходка нагоре по равна и широка пътека. Има и пряк път през прокопан в скалите тунел, което ви лишава от невероятните гледки наоколо, но пък решихме, че на слизане ще минем по панорамния път. Тук е моментът да ви обърна внимание, да вземете необходимите мерки за адекватно облекло, за да не влезете в ледената пещера изпотени и мокри. Почти веднага се натоварихме на гондолата и 3 мин по-късно същата ни остави на 1575м надморска височина. Като се огледаш, наоколо само голи стръмни и непристъпни скали, а долу Верфен, потънал в зеленина, все повече се отдалечаваше и заприличваше на малко селце. Красотата на австрийските Алпи е поразяваща!

Последва ново 20 минутно изкачване пеша до входа на пещерата, като пътят се вие като змия сред голите зъбери на планината. На места над главите ни бяха изградени навеси, предпазващи ни от падащи камъни, които действително, бяха добре позатрупани на места. Над нас се извисяваше вр. Hochkogel с неговите 2281м. От ляво дървени парапети ни деляха от пропастта и красотата наоколо. 

И ето, че задъхани се озовахме пред Eisriesenwelt. По вида на входа е трудно да предположи човек, че зад него се крие удивителен природен феномен. Посетителите трескаво се преобличаха отпред, кой с каквото може, защото ни предстоеше разходка на 0 градуса. Отворихме раниците и навлякохме полари и якета. За децата носехме дори ръкавици, защото вътре е хлъзгаво (за предпочитане е да сте с туристически обувки) и се налага човек да се придържа към ледено студените парапети.  

Гидовете бяха млади, ентусиазирани и забавни. Веднага се оформиха две групи – една водена на английски, а другата на немски език. Нашият водач веднага ни строи в колона по един и на всеки четвърти от нас връчи по една карбидна лампа, с която да осветява пътя. Осветителна инсталация вътре не е инсталирана по ред причини, но основно поради лошата комбинация между вода и електричество. Гидът през цялото време осветява залите чрез горене на магнезиеви ленти. Пък и така атмосферата беше много по-приключенска и придаваше на пещерата по-мистериозен вид. 

Предупредиха ни при отварянето на портата и при преминаването на главния вход, да внимаваме и да държим децата, защото заради температурната инверсия се образува страховит вятър, срещу който е трудно да се съпротивляваш. За успокоение, това се случва само на входа.

От лято се потопихме в Замръзналото кралство. Все едно се пренесохме в друго измерение. В първата зала, под смаяните ни погледи, дори не осъзнавахме мащабите на това ледено природно чудо. Пещерата представлява чудовищно голям лабиринт от тунели във варовиковата скала на планината, с обща дължина 42 км. Разбира се, само малка част е облагородена и пригодена за посещения от туристи. 

Озовахме се в залата на Поселт с огромен сталагмит в центъра (Posselt tower), кръстени на откривателя на пещерата – Антон Поселт, който успява да влезе само на 200м дълбочина. Поради труднодостъпното си местоположение, пещерата е открита от него едва през 1879г., но е проучена едва в началото на 20 век от учения спелеолог Alexander von Mörk, чиято урна с останките му е погребана в една от нишите на пещерата по негова воля. 

Попаднахме на мястото с най-голям леден растеж – Големият леден насип, с височина 25м.

Стените навсякъде са обледенени и покрити с причудливи и впечатляващи ледени скулптури, възникнали от просмукващата се през скалата вода от топящия се през топлите месеци сняг. Поради температурната инверсия, по-ниските части на пещерата се охлаждат от пасажът студен въздух, който нахлува през зимата, а водата замръзва, формирайки гигантски ледени образувания. Интересното е, че тази пещера е динамична и интериорът й се променя всяка година.

Очакваше ни изкачване и спускане по над 1400 стъпала. Децата, за наше щастие,  се справиха блестящо, но така е, когато си завладян от случващото се около теб.  Денивелацията е 134м., на моменти стълбите ни идваха в повече, но гидовете, за щастие, спират групата на често. Докато светлината на запалените магнезиеви ленти разкриваше пред нас изумителни ледени формирования, нашият водач подробно ни разясняваше процесите на тяхното образуване. Навсякъде около нас имаше водопади от лед, зрелищни колони, снежнобели пещери, арки или нежни блестящи драперии. Истинска игра за въображението!

Натъкнахме се на замъка на Химир (гигант от норвежката митология), воала на Фрига, Ледения орган. На финала стигнахме Ледения дворец, на километър навътре в пещерата и 400 м под земята. Тъй като маршрутът не е кръгов, се наложи да се върнем по обратния път.

Неусетно минаха 70 мин сред цялата тази замръзнала красота. На изхода вратата се отвори и вятърът буквално ни изстреля в реалността. 

На тръгване не пропуснахме да посетим и тоалетната, буквално издълбана в скалите, а стените й бяха покрити с фосили на милиони години.

Бяхме толкова впечатлени от това истинско природно бижу, че не усетихме как стигнахме до горната станция на лифта. Тук решихме да удължим удоволствието сред цялата алпийска красота и да обядваме на панорамната тераса на малко кипро ресторантче с незаменима гледка към долината Залцах и замъка Хохенверфен.

  • Полезна информация
  • Адрес: Eishöhlenstraße 30, Werfen, Austria
  • Координати: 47°30′11″N13°11′25″E
  • Ако се тревожите дали ще има места на паркинга или ви притесняват планинските пътища с множество завои, може да се качите и с автобус от Верфен, който потегля на всеки два часа от гарата
  • Тел: + 43 (0) 64685248
  • Официален сайт: https://www.eisriesenwelt.at/en/
  • Работно време на посетителския център: всеки ден от 1 май до 27 октомври от 8:30 до 15:00ч. (през юли и август до 16:00ч.)
  • Работно време на лифта: от 9:00 до 17:00ч. (през юли и август до 18:00ч.)
  • Работно време на пещерата: от 9:30 до 15:45ч. (през юли и август до 16:45ч.). Групите влизат на всеки 10-тина минути.
  • Цена на билетите: Комбиниран билет за лифта и пещерата – за възрастни 24Е, младежи (15-18г.) – 18Е, деца (5-14г.) – 14Е. Ако желаете, може да си закупите билет само за лифта или само за пещерата. Има и семейни билети. Различните варианти може да намерите в тук.
  • Време за разглеждане: самият тур в пещерата трае около 70 мин, но за цялото преживяване си отделете минимум 3 часа.
  • Съвет: Носете си топли дрехи и подходящи обувки. За малките посетители е добре да подсигурите и ръкавици с шапка. 
  • Няма изрична забрана за посещение от деца, но поради спецификите на терена, уморителното изкачване и слизане, вероятността от подхлъзване и тъмнината, добре е всеки родител да прецени способностите на собствените си наследници. Ние бяхме с деца на 5 и 10г. и се справиха чудесно.
  • Снимането в Eisriesenwelt е абсолютно забранено, затова може да се снабдите с картички от магазина за сувенири (снимките в тази статия на вътрешността на пещерата са снимки на закупените от нас картички).

* Статията може да съдържа афилиейт линкове.

About the author

I don't know where I'm going, but I'm on my way!

Вашият коментар