Тази година обиколихме доста екопътеки в България. Окото и душата наистина се насищат в един момент, но веднага се влюбих в Каньона на водопадите в Западните Родопи. Както, вероятно сами сте се досетили, разходката е в каньон, има си и река, обаче не предполагахме, че водопадите ще са толкова много. Отделно, очаквахме, че ще се движим на дъното на речната долина и бяхме приятно изненадани от панорамните площадки, които ни изкараха при върха на скалите и ни предложиха възхитителни гледки от високо.
Бяхме отседнали в симпатична малка вила в едно тихо родопско кътче близо до Смолян. Определено предпочитам да се събудя от далечния звук на медни чанове, долитащ нежно от близките хълмове, вместо алармата на телефона да прониже безмилостно мозъка ми. Следва бърза закуска и сънливо и горещо кафе сред ухание на борова гора. Стегнахме раниците и се метнахме на колата. Кучето в двора дори го домързя да ни изпрати подобаващо. Тук всичко се случва бавно.
Къде се намира Каньонът на водопадите?
В Смолян стигнахме първото голямо кръстовище със светофар и завихме надясно. Има кафява табела указваща посоката към екопътеката. Излизайки от града, посока с. Мугла, нова табела ни отклони в дясно по черен път и се озовахме на платен паркинг.
Впоследствие се оказа, че може да се продължи с кола до самия информационен център (особено, ако колата ви е високопроходима), но пътят е тесен и доста труден за разминаване с джиповете, които предлагат платен трансфер. Отсечката до там може да изминете и на гърба на кон от близката конна база. Все пак решихме да повървим, нали за това бяхме дошли.
Каньонът на водопадите
Пътеката ни изведе до разклон с дървена беседка, барбекю и детски люлки. Табелите на съседното дърво недвусмислено указваха да поемем наляво покрай стар изоставен рибарник.
Интерес предизвика информационното табло с полезни инструкции за това как да процедираме при среща с мечка. Децата обикновено са толкова шумни, че всяко горско същество отрано би се евакуирало, затова решихме, че сме в пълна безопасност.
След поредния ляв завой се озовахме пред високия дувар и тежката дървена порта на информационния център. Малко бяхме изненадани, че за екопътеката се заплаща билет, но сумата освен доброволна е и съвсем скромна и служи за поддръжката на дървените мостове и парапети по трасето.
Екопътека Каньона на водопадите е дълга около 6км. и се намира в границите на резерват Сосковчето (обявен за такъв през 1968г.), поради което паленето на огън е разрешено единствено на обособените за това места, а късането на цветя, билки и бране на гъби е строго забранено.
Още в самото начало трасето върви непосредствено покрай брега на река Еленска, като на места позволява да се стигне безпроблемно до самата вода. Прохладата на планинската река, съчетана със свежата зеленина наоколо предвещаваха релаксиращ и удовлетворяващ ден. Пътеката се вие под сянката на високите смърчове, които насищат въздуха с отрицателна йонизация, благоприятстваща дихателната и централната нервна система. Немирните води на реката образуват по цялото протежение на каньона около 50 водопада или по-малки водни каскади, търпеливо извайващи околните скали. Множество дървени мостчета ни прехвърляха услужливо ту на единия, ту на другия бряг, а където теренът ставаше по-трудно достъпен, бяха изградени дървени стълби и парапети за наше улеснение.
Водопад Каскадите
Първият по-голям водопад, който достигнахме носеше името Каскадите. Жегата го беше превърнала в обикновен поток, подскачащ по твърдата скална основа под него. Най-жизнеспособен беше при най-високата от каскадите. Прииска ми се да го видя отново при пълноводие, когато ще е истинска водна магия.
Малко по-късно попаднахме на поредната дървена беседка с пейки, разположени под дърветата директно край водата. От раницата на гърба ми, домашната баница все още ухаеше изкушаващо и никак не се поколебахме да си направим тук една по-дълга почивка за обяд. На едно от дърветата грижливо беше монтирана аптечка за спешна помощ.
Водопад Орфей
С пълни стомаси поехме отново по пътеката и така неусетно се озовахме при най- атрактивния от водопадите – Орфей. Наречен е на прочутия родопски певец заради формата му, наподобяваща седемструнната му лира, из под чиито звуци цялата природа наоколо е притихвала. Изкушихме се да се покатерим по скалите в дясно, което ни позволи да се приближим максимално до водната завеса. Водата се разливаше хипнотично по 68 метровата скална стена, устремена надолу по пътя на реката.
Изградените дървени стълби от лявата страна на водопада ни отведоха точно при върха му, където гледката е не по-малко атрактивна. Водите грациозно се плъзгаха по полегатата скала, за да изчезнат надолу след ръба й, сякаш изтичаха в зелената пазва на Родопите.
Водопад Сърцето, Каменният улей, Казаните и водопад Ропката
Малко над Орфей ни чакаше водопад Сърцето, чийто пулс отчетливо се усещаше. Следваха Каменният улей, Казаните и водопад Ропката с едноименната панорамна площадка, от която гледката към Родопите е меко казано удивителна. Всепоглъщащо зелено, постлано отгоре с меки пухкави бели облаци.
Панорамни площадки Евридика и Стражите
Панорамните площадки се намират в най-високата част на екопътеката на около 1700 м.н.в. Още в информационния център ни предупредиха, че след водопадите отсечката е малко по-трудна и повечето хора се връщат обратно по същия маршрут, от който са дошли. Ние решихме да направим пълната обиколка и продължихме към следващите две панорамни площадки – Евридика и Стражите.
От тази височина, целият каньон беше в краката ни. Бързо установихме, че около нас вече няма никакви туристи. Трасето след това е само надолу и на моменти става малко по-стръмно, поради което се налагаше да помагаме на децата. Вървяхме изцяло сред гората, без повече панорамни гледки или водопади, но затова пък всички малини и къпини наоколо бяха за нас.
Улисани в приказки, в един момент пътеката ни се вля в основния маршрут на екопътеката, а от там покрай реката бързо стигнахме обратно до информационния център. Такава сладка умора изпитвахме накрая, че единствено ни се искаше да стигнем възможно най-бързо до вилата, където да изпратим деня на верандата, релаксирайки със студена чаша бира в ръка.
Полезна информация:
Как да стигнете: Излизайки от гр. Смолян, посока с. Мугла, търсете табела, която ще ви отклони в дясно по черен път. След около 100-200м. може да оставите колата на платения паркинг и да продължите пеша. След като стигнете разклона с дървената беседка, барбекю и детски люлки, трябва да завиете наляво (отново има табела) покрай изоставения рибарник. На следващия разклон завийте отново наляво (както указва жълтата табела). Скоро ще се озовете при информационния център, пресичате вътрешния двор и в задния му край е началото на екопътеката.
Ниво на трудност: лека до средна, подходяща за семейства с деца, свикнали на планински туризъм;
Дължина на екопътеката: 6км.
Контакти: Посетителски информационен център гр. Смолян – 0301 / 62530 (всеки ден от 8:30 до 17:00ч.); 087 938 2776
Вход: Ще ви бъде поискана доброволна такса поддръжка както следва: възрастни – 2лв.; деца до 12г. – безплатно; ученици, студенти, пенсионери – 1лв.
Цена на платения паркинг – 4 лв.
Време: Пълната обиколка на екопътеката ни отне около 4 ч. с почивките;
Внимание: панорамните площадки не са добре обезопасени за деца;
Наблизо може да видите още:
- Село Гела;
- Село Широка лъка;
- Кулата Снежанка;
- Смолянски езера;
- Екопътека “Дяволската пътека”
- Екопътека Струилица – Калето – Лъката;
- Панорамна площадка Орлово око;
- Водна пещера Голубовица;
- Чудните мостове;
- Момчилова крепост;
- Обсерваторията в Рожен;
- Връх Голям Перелик (2191мнв);
- Ягодинска пещера;
- Пещера Дяволското гърло;
- Гр. Смолян – Исторически музей и Планетариум;
- Проходна пещера и крепост Калето до с. Кошница;
- Пещера Ухловица до с. Могилица;
- Късно феодално имение Агушеви конаци (с. Могилица);
- Екопътека Невястата и Смолянска крепост;
* Статията може да съдържа афилиейт линкове.
