Амстердам

Къде се крие магията и красотата на Амстердам – в каналите, които за разлика от венецианските не носят меланхолия, във велосипедите, чиито звънци дружелюбно ехтят, в галериите и музеите, които разказват истории и крият безценни съкровища, в специфичната миризма, която издайнически се прокрадва из зад някой ъгъл или се носи право през вратата на някой кофишоп, в липсата на свян под светлините на червените фенери …. Beauty is in the eye of the beholder.

Амстердам е един от градовете, в които още от първия миг се почувствах съвършено уютно. Архитектурата е толкова специфична, че човек трудно би я объркал с тази на друг град. Типично за центъра на столицата са изключително тесните и високи около 4-5 етажа разкривени сгради. Причината за това е данъкът, който по времето, когато са построени повечето от тях, се определял от ширината на постройката. По тази причината къщите са тесни, но с голяма дълбочина. Статусът на семейството в обществото се определял по богатата и пищна орнаментика на фронтоните.

Стълбищата вътре са толкова тесни и стръмни, че чак не ти се вярва, че са за ежедневна употреба. Най-много да успееш да минеш с 1-2 пазарски торби, молейки се да не слезеш по бързата процедура. В тази връзка, над последния етаж на фасадата на всяка сграда има издадена греда с кука, чрез която с въжета се издига и внася през прозореца всеки по-обемен предмет или мебел.

Аз лично, обожавах да се наслаждавам на кафето си седнала на перваза на отворения прозорец на 3-тия етаж и да съзерцавам канала отпред и лодките, които се носят по него.

Гледката през нашия прозорец

На всеки, който пътува за пръв път на север, няма да му убегне липсата на завеси по големите прозорци и отсъствието на каквото и да е притеснение у местните да демонстрират ежедневните си дейности пред минувачите. Понякога тайничко надничах и картината на закусващо семейство или на човек, четящ книга в красиво кресло, някак пренасяше домашния уют навън и го сливаше с този на улицата. Има различни версии за липсата на завеси на север. Едната е свързана с обстоятелството, че преди векове много от холандците са били моряци и търговци и са отсъствали за дълго от дома. Прозорците без завеси са демонстрирали, че благоверните им жени не вършат нищо нередно в тяхно отсъствие и няма какво да крият. На мен ми се струва по-достоверна теорията, че сверняците ценят и без това оскъдната слънчева светлина по тези географски ширини, поради което всеки слънчев лъч е добре дошъл в домовете им.

Предпочитано превозно средство от местните са велосипедите, които буквално са навсякъде, включително и на дъното на каналите. При този равен терен, удобството да може да минеш отвсякъде и да оставиш колелото си до всеки стълб или дърво е за предпочитане. Могат да се видят цели семейства на колела. Няма нищо необичайно в гледката на майка с дете в допълнителна седалка отпред (или отзад) на колелото и ремарке с още две деца зад нея. Велосипедистите освен, че прелитат от всички възможни посоки, са и с абсолютно предимство на улицата. Дори спрямо пешеходците, които е добре да се оглеждат и да внимават да не се пречкат по велоалеите.   

Амстердам е толкова пъстър, жив, пулсиращ и магнетичен, че няма как да не се влюбите в него!

* Статията може да съдържа афилиейт линкове.

About the author

I don't know where I'm going, but I'm on my way!

Вашият коментар