От много време насам все отлагаме по различни причини посещението на тракийската гробница в Поморие. В края на краищата, това лято успяхме да я вмъкнем в плановете си и да стигнем до нея.
На главния път между Бургас и Слънчев бряг, някъде около аквапарка преди Поморие, има указателна табела, която ви насочва да свиете наляво, макар пътната маркировка точно на това място да забранява левия завой. Препоръчвам ви да продължите още малко направо, където на кръговото да обърнете посоката. От главния път се отбива по 300 м пресечка, насред овощни градини и се стига до паркинга пред обекта. Тракийската култова сграда е разположена под могилен насип в местността Палеокастро в некропола на римския град Анхиало.
Няма официална информация кога и как е открита, но според преданието, още преди Освобождението на това място е имало чифлик. Там двама овчари, докато пасели овцете си, случайно пробили отвор над могилата и през него влезли вътре. Проучването започва след Освобождението, когато поради липса на подготвени български специалисти, в България са поканени чешките братя археолози – Карел и Херман Шкорпил. Те са първите, които определят находката като гробница на богата тракийска фамилия, датирана към II – IV в (по време на Римската епоха). През последните години изследователите на римската култура по нашите земи обаче са на мнение, че това всъщност не е гробница. Те предполагат, че сградата е мавзолей, т. нар. хероон – храм посветен на обожествен след смъртта си тракийски владетел, в който са извършвани религиозни обреди. Очевидно е, че няма единно мнение по въпроса, тъй като в архитектурата на Поморийската гробница (ще я наричам условно “гробница”) са втъкани елементи както от тракийското, така и от римското културно наследство и едновременно с това сградата е без аналог и единствена по рода си на Балканския полуостров.
Пред главния вход е положен монолитен прагов камък, по следите върху който се съди, че отпред е имало двукрила врата. От двете страни преди дромоса (коридор) са разположени симетрично две помощни помещения. Още тук се забелязва очевидната разлика на поморийската “гробница” спрямо казанлъшките и тези край Старосел. Архитектурата на стените е интересна комбинация от каменен градеж, характерен за траките, редуващ се с пояс от редени типично римски тухли. Арката на входа, както и полуцилиндричния таван на дромоса са изградени изцяло от червена тухла. Коридорът е прецизно ориентиран по посока север-юг, с дължина 22м, ширина 1,77м и височина 2,40м. По стените са оставени дупките, в които са влизали гредите, необходими за изграждането на дървената конструкция, поддържаща арката на тавана по време на строителството.
В момента, в който влязохме в главната камера, разбрахме защо сградата е определяна като уникална. Озовахме се в кръгло помещение с диаметър 11,6м и височина при ключовия камък 5,5м. В изграждането на стените отново се редуваха технология с варовиков камък и червена римска тухла, всичко скрепено с “горещ хоросан” (негасена вар и морски пясък). В стените на кръглата камера симетрично са разположени ниши, в които се предполага, по аналогия с римските гробници (макар в този случай нишите да са много по-плитки), че в тях са поставяни урните с останките на погребаните.
Целият пръстеновиден полуцилиндричен свод е изграден изцяло от тухла. Тук се забелязват и три допълнителни отвора в тавана. Нашият сладкодумен гид ни разказа, че в определени дни през годината слънчевите лъчи навлизат директно през тях.
В момента само на места има остатъци от мазилка, покрита със зелен пигмент, което дава основание на археолозите да смятат, че цялата постройка е била измазана и изрисувана в зелено. Оказа се, че това е най-голямата зидана тракийска култова сграда, запазена досега в България.
Най-голямата изненада се оказа голямата куха колона, с диаметър 3,3 м., издигаща се в центъра на главната камера, разширяваща се при върха и сливаща се с външните стени на гробницата. Предполага се, че отвътре в колоната е имало вита каменна стълба, водеща до отвор на върха на могилата (към днешна дата беше затворен). Изобщо, цялата концепция за колоната е единствен пример за подобно архитектурно решение в цялата Предримска и Римска епохи.
Архитектурата на обекта повтаря композиционните и строителни принципи на тракийската зидана куполна архитектура под могилен насип, строени през I хил. пр н. е., което е и причина същият да бъде приеман от някои изследователи за тракийска гробница, макар тук никога да не са били откривани кости, урни или каквито и да било артефакти. Прави се и аналог с римските гробници – като този на император Макцентий в Рим, макар досега да не е известен мавзолей с куха колона.
Оспорващите версията, че обектът представлява гробница, изтъкват факта, че няма открита друга тракийска могила след IV – III в. пр. Хр. Поддръжниците на идеята за религиозен храм се позовават още на големината на залата, кухата колона и предполагаемият олтар в нея, както и заради начина по който слънцето навлиза през централния отвор на върха. Предполага се, че тук са се извършвали религиозни ритуали свързани с бога на слънцето.
Не зная дали поморийската могила е функционирала като гробница или религиозен храм, но изпитвам истинско възхищение и респект към архитектите и строителите й, създали една изключително иновативна за времето си сграда, изцяло съобразена с принципа на златното сечение, известно още като “божествената пропорция”.
- Работно време – от 9:00 до 19:00 часа. През зимния сезон (от 16 септември до 31 май) се налага предварителна уговорка по телефона с Историческия музей – гр. Поморие
- Телефон 0596/22008.
- Вход – възрастни – 3 лв.; учащи и пенсионери – 2 лв.; инвалиди – безплатно; такса за непрофесионално заснемане – 3 лв.; беседа – от 3 до 10лв в зависимост големината на групата.
- Време за разглеждане – 30 мин без беседа. Ако желаете беседа, отделете си около час
* Статията може да съдържа афилиейт линкове.
