По време на едно от посещенията ни до пещера Проходна, решихме да се разходим пеша до Национален пещерен дом “Петър Трантеев”, който се намира в района. Пътеката тръгва през гората в близост до големия вход на пещерата и отнема около 30 мин във всяка посока. На места трасето е тясно, много каменисто и стръмно, но дори и децата се справят без особени усилия с него. На първия разклон видяхме указателна табела, която ни подкани да поемем по десния път към скалния манастир.
Малко по-късно пътят отново се разделя, но табелите своевременно ни посочиха да вървим в ляво (в дясно е отбивката към Пещерния дом). През цялото време се върви през горичка. Наблизо тече р. Искър (може да се отбиете и близо до водата) и жабешкият хор се чува отдалеч. На практика, най-трудната част от трасето е непосредствено преди манастира. Последва малко по-стръмно изкачване по скалист терен, което ни отведе до разкошна панорама над Искърското дефиле. Реката широка, се разлива в ниското, наоколо зелена гора и високи варовикови канари се извисяват над водата.
За щастие, където беше нужно, добри хора са изградили мостчета и стълби, а парапети от стоманени въжета ни даваха допълнителна опора. През цялото време си мислех как навремето във всички сезони и климатични условия, монасите са преминавали през тясната и стръмна пътечка на 20м над Искъра, без днешните подобрения.
След последното дървено мостче се озовахме точно пред дървената порта на манастир Св. Марина. В каменната арка над вратата е вграден камък с интересен барелеф, открит сред руините на старата църква.
От дясната страна на пътеката, точно преди манастирското дворче, има изградена чешма, а в скалните ниши до нея са поставени многобройни икони.
Мястото е било свято още в предхристиянските векове, като се знае, че тук е имало стар тракийски храм, построен в чест на богинята майка Бендида.
Скалният манастир Св. Марина е построен в самата скална ниша и датира от 13 век. Историята му е свързана с големия манастирски комплекс “Викторова лъка”, възникнал през времето на Втората българска държава, на отсрещния бряг на р. Искър, на мястото на сегашната психиатрична болница в Карлуково. До към началото на 19 век, в светата обител уединение са намирали монаси отшелници, известни като исихасти, отрекли се от всичко земно и прекарвайки дните си в строг пост и молитва.
Съхранявал столетия християнската вяра и българщината, преживял дори тежките векове на турското робство, в края на 20 век, средновековният манастирски комплекс е почти напълно разрушен от иманяри.
Новият храм е възстановен изцяло с дарителски средства с неуморния труд на доброволци. Имахме щастието и късмета да срещнем в двора на манастира г-н Флориан Марков, по чиято частна инициатива е съградено наново това свято място. Той беше така добър да ни разкаже толкова много любопитни неща за историята на скалния манастир и процеса по неговото реставриране. Не остана незабелязана неговата скромност, смиреност и болка, че подобни безценни за нашата история и култура места изчезват поради времето или злонамерена човешка намеса.
Макар и малка като размери, църквата впечатлява с красивите си цветни стенописи, украсили цялата й фасада, дело на иконописецът Марио Беров, точна възстановка на оригиналните фрески от 13 век. Покривът е двускатен, покрит с керемиди. От двете страни на вратата на пост бдят архангел Михаил и архангел Гавраил, а над тях Св. Марина се бори със злото. Оригиналният триъгълен фронтон на храма може да се види на 2 ет. в НИМ, гр. София.
На южната външна стена са изобразени ктиторите – боляринът Рутеш, съпругата му и неговият син, държащи изображение на храма, съгласно църковния канон. Край тях е образът на Св. Марина, покровителка на манастира. От надписът под тях става ясно, че светата обител е реставрирана и възстановена в периода 2006 – 2015г. с помощта на доброволчески средства и труд.
Като архитектура, църквата е еднокорабна, с размери едва 5м на 3 м. И тук, както при външната фасада, фреските покриват целите стени. Предполага се, че оригиналните стенописи са дело на двама майстори, а похватът е подобен на изписването на църквата “Св. четиридесет мъченици” във Велико Търново. В основата, като на пост, са подредени образите на различни светци, а в горната част са изобразени библейски сцени. По стените, в близост до пода, умишлено са оставени неизрисувани участъци, тъй като това са били оригиналните останки от стария храм.
В събота и по празници в манастирската църква се извършва света литургия. Оказа се, че сме дошли ден преди храмовият празник на 17.07 – празникът на Св. Марина. Тук вече са се състояли няколко сватби и кръщенета.
Стоим си на пейката в малкото манастирско дворче, слушаме интересния разказ на нашия домакин и си мисля, че докато има хора като Флориан и всички, които са му помогнали да възроди това безценно културно наследство от християнска средновековна България, ще ни бъде като народ.
Ако желаете да дарите средства за храма, може да го направите в дарителската каса в църквата или да се свържете с Флориан Марков на тел. 0899 21 93 80, 0899907512; e-mail: flo_mar@abv.bg ; официален сайт на проекта: skalenmanastir.com
- Местонахождение: района на с. Карлуково, община Луковит
- Начална точка: До манастира може да стигнете по пътека от големия вход на пещера Проходна (с. Карлуково, община Луковит) или от Национален пещерен дом “Петър Трантеев”. Следвайте обозначителните табели.
- Степен на трудност на екопътеката: средна, на места стръмна, но все пак подходяща и за деца
- Време: Пътят от пещера Проходна до манастира отнема около 30 мин в едната посока
- Забележка: При мокро време може да е кално и хлъзгаво
- Вход: безплатен. В храма има дарителска каса, ако желаете да оставите своя принос в поддръжката му
Наблизо може да видите още:
- Скален манастир “Св. Никола (Глигора)”;
- Скален манастир “Свети безсребреници Дамян и Козма”;
- Пещера Проходна;
- Екопътека Искър Панега;
- Скалните кукли;
- Реселешките кукли;
- Водопад Скока до с. Реселец и скалният феномен Купените;
- Провъртеника;
- Каменните къщи край Карлуково;
- Пещера Съева дупка;
- Златен парк (Луковит) с каменните къщи;
* Статията може да съдържа афилиейт линкове.
