Ставане в 6:00. Навън – дъжд и мъгла. Някакъв си дъжд! Овцете още спят на самия път и лениво се отместват, за да направят път на колата. На час път, на пристанището в Хусавик ни чака RIB boat.
В Хусавик има много компании, които предлагат whale watching турове, които се намират в центъра до църквата. Препоръчвам да използвате услугите на North Sailing или Gentle Giants, заради тяхната история и отговорно отношение към животните!
Междувременно дъждът спира. Екипират ни и потегляме из Гренландско море. 800 конски сили, на моменти лодката буквално лети над водата, адреналинът е на maх. Спираме за малко. Момчето от екипажа ни предлага “топла напитка”, оказва се местният еквивалент на водката. Сгряващо, предвид ниските темеператури. Накрая ги намираме, истински “gentle giants” (по името на компанията, която провежда туровете)! Китове минке, гърбати китове и делфини. На една ръка разстояние. Толкова прекрасни и величествени!
Гърбат кит (Humpback Whale)
Тези беззъби създания са наистина огромни. Дължината им е около 12 – 19м и тежат приблизително 40 тона. Живеят между 45-100 години. Бебетата им се раждат по 6м и едва половин година разчитат изцяло на розовото си майчино мляко. Точно така, розово и с 50% масленост! Гърбатите китове мигрират през лятото в арктическите води с цел храна. Това е единственият период в годината, през който се хранят. През зимата мигрират към тропични или субтропични по-топли води с цел размножаване. През този период разчитат предимно на подкожните си мазнини. През миналия век “благодарение” на китоловната индустрия, популацията на гърбатия кит почти е изчезнала.
Китове минке (Minke Whales)
По-дребни (около 8м дължина и тегло от 5-10т), но не по-малко очарователни, са китовете Минке. Благодарение на международния мораториум върху лова на китове и самосъзнанието на исландците, убийството на тези прекрасни бозайници е намаляло драстично край бреговете на Исландия. Цели фамилии, които поколения наред са се занимавали с риболов на едри риби, вече се преориентират към туристическия бранш и в частност – запознаване на чужденците с местното биоразнообразие и лансиране на посланието за опазването му.
Мит е, че китовото месо е типична исландска храна. Признавам, и аз си го бях включила в кулинарните планове, но след нашата незабравима среща, не би ми хрумнало и да опитам. Факт е, че хората в Исландия, които консумират редовно китово месо, са под 3%. Истината е, че наличието му в менютата на местните ресторанти е само заради туристите и само от нас зависи дали ще продължи убийството на тези мили създания. Добре е да се замислим!
Книгата, в която разказвам за моето исландско приключение може да откриете ТУК. Освен пътепис, в него съм включила ценен пътеводител, както и три готови програми за разглеждане на острова.
Предходни статии:
Моето приключение – Исландия (Ден 1)
Моето приключение – Исландия (Ден 2)
Моето приключение – Исландия (Ден 3)
Моето приключение – Исландия (Ден 4)
Моето приключение – Исландия (Ден 5)
Следва: Моето приключение – Исландия (Ден 7)
* Статията може да съдържа афилиейт линкове.
