Исландия е дестинация, към която задължително искаш да се върнеш. Моето лятно исландско приключение – с маршрут, снимки и практически съвети съм събрала в книгата “Исландия. Дневник на една мечта”.
Шест часа шофиране върху лед, във виелица, която буквално може да те изхвърли от пътя. И постоянни размисли дали гидовете няма да отменят ангажимента заради времето. За щастие, исландците имат съвсем различно понятие за “лошо време”. У нас сигурно щяха да затворят държавата.
Оказа се, че всичко, от което имахме нужда, са гуми с метални шипове, спокойствие и непоколебимото желание да влезем в утробата на един от най-големите глетчери в Исландия, покриващ вулкана Катла.
Какво представлява ледената пещера Катла
Ледените пещери са удивително природно творение! Образуват се от топенето на глетчерите през лятото, когато водата подкопава ледника и по естествен начин оформя арки, тунели и кухини. Всеки сезон пещерите се променят като жив организъм. Никога не са еднакви!
Само като си помислиш, че си в самото туловище на глетчера и над теб има тонове и тонове лед, нещо в теб притихва и те кара да се чувстваш наистина малък.
Ледената пещера Катла (Katla Ice Cave) се образува в ледника Мирдалсйокул образувал ледена шапка върху вулкана Катла – един от най-мощните и непредвидими вулкани на острова. Последното му изригване е от 1918г. и продължава близо месец. Стопяването на ледената му шапка тогава отприщва води с мащабите на Амазонка, а изтичащата лава разширява исландския бряг с цели 5 км. Катла изригва средно два пъти на 100 години. Предвид повишената вулканична активност в района напоследък, скоро може и да се събуди. Ние решихме да я посетим преди това да се е случило.
Пътят до Катла
Тръгнахме от Рейкявик към 9 сутринта. Точно се развиделяваше и пялата пустиня наоколо беше погалена от нежно розовите лъчи на изгрева.
Чакаха ни 2,5 часа шофиране от Рейкявик до Вик, където имахме среща с гидовете. Е, 2,5 часа само при нормални условия. Малко след като излязохме от столицата вятърът достигна до 50 км/ч и се озовахме в ледена виелица.
Пейзажът вече беше в бяло, сиво и синьо. През зимата разбираш, че жълтите колчета, които лятото красиво контрастират на черния асфалт и искрящо зелените ливади наоколо, не служат за красота, а буквално ти спасяват живота. Изхвърлените коли край пътя и честото поднасяне на автомобила ни напомняха да избягваме външния ръб на шосето. Не стигаше това, но и ледено парче, изхвърлено от камион пред нас, ни пукна предното стъкло. В такъв момент разбираш колко е важно да имаш пълна застраховка.
Един час преди Вик бурята спря. Планината ни пазеше от вятъра. Докато чакаме времето за срещата, седнахме в крайпътния ресторант да се стоплим с по една супа. Нагостиха ни с агнешка чорба, рибена супа с къри и кокосово мляко и домашен хляб. Дори се оказа, че може да си сипеш отново безплатно от същата или по-евтина супа.
Съвсем скоро на паркинга пристигнаха момчетата от агенцията с два монстър трака. През живота си не се бях качвала на такова чудовище. Но това беше единственият начин да се пресекат покритите със сняг лавови полета. Нашият гид се казваше Магнус. Исландците са чудати хора. Обикаляше наоколо без яке и с толкова ведро настроение, сякаш не виждаше климатичните условия.
След като слязохме от пътя, прекосихме реката, идваща от глетчера. Наложи се Магнус да изпусне малко гумите на колата. Нагазихме в бялото поле, следвайки тънките червени колчета докато и те не свършиха. Пред нас всичко изглеждаше еднакво бяло и безкрайно. Наложи се гидът да слезе и да обходи пеш наоколо, за да огледа терена. Ориентирането в снежна пустиня не е за всеки. През цялото време получавахме информация по радиостанцията. Да си призная, нямам никаква представа как успя да нацели пътя под бялата пелена под нас, но благополучно пристигнахме на мястото, от където пътят ни продължаваше пеша.
Вътре в ледената пещера Ката
Набързо ни раздадоха крампони, за да може безопасно да продължим на собствен ход до входа на пещерата.
Само след около 15 минути пешеходен преход пред нас се появи голямата арка на входа на ледената пещера Катла.
Едва ли мога успешно да облека в думи това, което преживяхме вътре. Тонове лед и история над нас. Стени като от синьо стъкло, през което прозира светлината отвън. Както пръстените на стволовете на дърветата, глетчерите пазят всички спомени за годините тук. Колкото по-прозрачен е слоят, толкова по-студено е било по времето, когато се е образувал. В по-тъмните пластове се забелязват частици вулканична пепел. Тя разказва историята на всяко изригване, слой по слой, като дневник.
Посещавала съм Eisriesenwelt – най-дългата ледена пещера в света в Австрия. Тя е скално формирование със силно обледенени стени. Влизала съм и в изкуствено създадените ледени тунели в Юнгфрау в Швейцария. Но нищо не може да се сравни с истинска ледена пещера, сътворена от природата. Преживяването е от тези, за които думите не стигат.
Толкова бяхме завладени от емоции, че наистина не помня как стигнахме обратно до колите. Сещам се само, че от единия хълм решихме да слезем пързаляйки се по дупе. Така става, когато нямаш ски.
По обратния път ни очакваше красив залез. Времето съвсем се беше укротило. В 18:00ч. беше тъмно, а нас ни очакваше път до Рейкявик. Над нас се приплъзваше леко северно сияние, което нямаше как да спрем да снимаме, защото не ни се рискуваше да се окажем поредната кола затънала в преспите. Имахме сили само за душ и вечеря. Не помня как заспах. Някои дни просто те изчерпват по най-добрия възможен начин.
Как да резервираш тур до ледената пещера Катла
Ледената пещера Катла не може да се посети без гид. И това не е просто досадно правило, а въпрос на безопасност. Теренът е непредсказуем, маркировката изчезва, а вулканичната активност изисква постоянен мониторинг.
Ние избрахме да се доверим на Tröll Expeditions (troll.is), които определено оправдаха всичките ни очаквания.
Провери и наличните турове тук:
Практична информация:
- Сезон: октомври – април (ледените пещери са нестабилни и опасни през лятото)
- Продължителност на тура: около 4-5 часа с транспорт от Вик
- Включено: монстър трак, каска, крампони, гид
- Ниво на физическа активност: умерено (15-20 мин. пешеходен преход)
- Тръгване: от Вик или с организиран тур от Рейкявик
Кога е най-добре да посетиш ледената пещера Ката
Някои ледени пещери съществуват само през зимата (от октомври до април). Точният период зависи от температурите и условията на конкретния сезон. Катла се е образувала в един от най-масивните глетчери в Исландия и поради тази причина е там и през лятото. Препоръчвам ви да избягвате топлите месеци за посещение, защото тогава ледът се топи и става неустойчив и податлив на срутвания. За мен перфектният момент за подобно приключение е февруари и март. Тези месеци предлагат малко повече светли часове в денонощието, а като бонус може да видите и северното сияние.
Какво да вземеш със себе си
- Термо бельо и няколко слоя дрехи
- Водоустойчиви зимни обувки – задължително
- Ръкавици, шапка, шал
- Крампони – обикновено ги дава агенцията, но провери предварително
- Камера с напълно заредена батерия – имай предвид, че студът я изтощава бързо
- Нещо топло за пиене в термос
Ако не искаш да шофираш сам
При зимни условия шофирането в Исландия е за опитни и уверени шофьори. Ако предпочиташ да оставиш управлението на някой друг, напълно разумно решение да се възползваш от организираните турове, които тръгват всеки ден от Рейкявик или Вик.
Ако все пак решиш да наемеш кола, задължително вземи гуми с метални шипове и направи пълна застраховка. Повече съвети прочети в статията За шофирането в Исландия през зимата.
Ако тази история те е накарала да добавиш Исландия в списъка с мечти – в книгата ще намериш всичко за лятната ни обиколка на острова. Зимното приключение с Катла… може би ще дочака своята книга. Разгледай “Исландия. Дневник на една мечта”.
* Статията съдържа афилиейт линкове.
