2020г. беше епична битка между два вируса – COVID-19 срещу този, който причинява треска по пътуването. Геройски загинаха много мечти, но тези, които оцеляха ни доведоха до приказни места, които днес успяваме да преживеем много по-пълноценно и с една нова чувствителност.
Все съм си представяла, че поради вирус може да ми се провали ваканция, но никога не съм очаквала, че същият може така да завърти целия свят, че да разсипе плановете на всички поне за година.
Вероятно, като повечето от вас, и аз първоначално преминах през отрицанието, след това ме завладя гневът от всички ограничения и безсилието, което в края на краищата се наложи да преглътна. Накрая на човек му остава само да събере наличните парчета и да се постарае да сглоби с тях една поне малко прилична картина.
2020-та започна обещаващо с общо 20 фантастични дни по снежните писти на Пампорово и Боровец. Тогава все още си въобразявах, че през априлската ваканция ще карам ски на някой глетчер в Алпите. При последното ни завръщане от Боровец през март казаха “Пандемията е вече в България!” и сякаш за първи път усетих, че ситуацията е сериозна и реална.
Всички знаем как преживяхме затворничеството си, когато градовете бяха завардени с КПП-та. Прежалихме отдавна закупените самолетни билети за през годината и се наложи да се концентрираме върху по-реалистични пътешествия.
Имахме цял списък с пещери, в които планирахме да заведем децата, но единствено Деветашката пещера се оказа съвместима с новите ограничения за социална дистанция.
Пролетта потърсихме спасение из вече раззеленилите се планински пътеки.
Екопътека Под пръските на водопада
Още щом отвориха границата с Гърция, решихме, че моментът е “сега или никога!”. Сигурна бях, че рано или късно ще измислят начин да затруднят всички, които искат да пътуват извън граница (и още на следващата седмица вече изискваха QR кодове и PCR тестове). Издебнахме момент да се успокоят нещата и опашките да се стопят и отпрашихме към о-в Лефкада. Едва ли някога ще видим отново острова толкова див и разтоварен от туристи през лятото. Пълно безгрижие, километри празни плажове, тюркоазено синя вода и божествени залези.
Когато летните жеги трайно се установиха в България, потърсихме прохлада в планините.
Крепост Стеност в прохода Траянови врата
Имаше и момент на бягство и усамотение в Родопите.
Екопътека Струилица – Калето – Лъката и водопад Самодивското пръскало
Леко потрошаване на пръст на крака се опита да ме върже отново, но можеш ли да уловиш вятър в торба?! Ще си направи от нея хвърчило и ще полети отново. За да отпразнуваме края на лятото, макар и с копито и половина, отпрашихме към северното ни Черноморие.
Ботаническата градина и двореца в Балчик
Крепост Овеч
Музей на мозайките в гр. Девня
За щастие, есента беше благосклонна и не от онези трайно дъждовните и гнили, които не ти оставят друг избор освен да си останеш в къщи.
Историческа местност Оборище
Учебната година започна с урок по история в местност Оборище, близо до Панагюрище. Тук през април 1876г. се провежда Първото народно събрание, което взема решение за избухване на Априлското въстание.
Нямаше как да пропуснем и историческия музей в Панагюрище, където в специално изградения трезор е постоянният дом на Панагюрското златно съкровище. 6 кг. чисто злато и още толкова въпроси, мистерии и конспиративни теории на едно място.
Слънцето вече беше усмирило огнените си ласки и времето беше чудесно за разходки по екопътеки, където сянката е по-скоро лукс, а гледките – в изобилие.
Екопътека „Поглед към девет планини“
Широколистните гори вече бяха пламнали в червено-ръждиви краски. Невероятно е с колко финес и с колко страст лятото се предава в тихата прегръдка на зимата!
Скален манастир Св. Никола Глигора и каменните къщи край Карлуково
Екопътека от с.Мърчаево до вр. Церова поляна
Първият сняг не закъсня, дърветата съвсем се оголиха и потърсихме малко зимна красота във вечнозелените гори на Рила планина. Продължавам да смятам този сезон за сив и скучен в градовете, но колкото по-нависоко стигаш в планината, толкова приказката става по-бяла и уютна.
До хижа Скакавица и водопад Рилска Скакавица
До хижа Камен дел
Коронавирусът премина като ураган през цялата 2020 година. Сигурно мога да направя много по-дълъг списък с негативните неща, които ни се случиха – плановете, които се объркаха, приятелите, които не видяхме, роднините, които не посетихме, тревогите, които преживяхме. В края на краищата, съм благодарна, че на финала на 2020г. хората, които обичам са живи и здрави. А обръщайки се назад, предпочитам да си спомням предимно хубавите неща, които сега осъзнавам, че не са били чак толкова малко. Винаги залагам на това, че чашата ми е наполовина пълна.
Бъдете здрави и нека 2021г. да сбъдне на всеки поне по една смела и красива мечта!
