Така и така бяхме на семейна почивка в района на Банско, решихме да посветим един ден на разходка из красивия Пирин. Набелязахме си Муратово езеро с отбивка по пътя до езеро Окото (не Рилското, естествено).
Маршрутът обикновено започва от хижа Вихрен, но тъй като последният участък от пътя до там се оказа затворен за автомобили между 8:00 и 16:00ч., оставихме колата в подножието на стълбите за Байкушевата мура и продължихме пеша.
Баукушевата мура
Няма как да не сте чували за най-старото иглолистно дърво в България (днес на над 1300г.), а вероятно и едно от най-старите в света – Байкушевата мура. Кръстена е на нейния откривател – лесовъда Костадин Байкушев, който е изпратен на научна експедиция от самия цар Фердинанд с цел проучване на горите в Пирин, Пелистер и Атон. Така, през 1897г. той попада на величествената черна мура. Чрез специален Преслеров свредел успява с точност да определи нейната възраст. В годината на откриването му дървото е на достопочтенната възраст от 1200г., вероятно станало свидетел на цялата българска история. Днес Байкушевата мура е висока цели 26м., а обиколката му достига 7,80м.
До самото дърво водят множество дървени стъпала, поставени за улеснение на туристите. За щастие, бяхме единствените посетители при Байкушевата мура в този момент и успяхме да й се насладим на спокойствие.
Хижа Вихрен
От Байкушевата мура до хижа Вихрен може да се стигне пеша по асфалтовия път, или по пътеката през гората. Ние предпочетохме втория вариант и бяхме възнаградени с красиви гледки и срещи с кълвачи и катерички, които се подготвяха за зимата.
След по-малко от 30-тина минути се озовахме и пред хижа Вихрен, намираща се на 1972 м.н.в., на левия бряг на р. Бъндерица. От тук тръгват много маршрути, както за близките пирински върхове, така и за околните планински хижи Яне Сандански (на 6ч., обозначен с жълта маркировка), хижа Беговица (на 5,30ч., обозначен също с жълта маркировка), хижа Синаница (на 4ч., обозначен със синя маркировка) и хижа Демяница (на 4ч., обозначен със зелена маркировка).
В хижа Вихрен може да получите печат от колекцията 100 Национални туристически обекта (100 НТО). Дали заради пандемията, този ден заварихме сградата заключена, а на следващия ден ни сложиха печата в къщата-музей на Никола Вапцаров в гр. Банско.
От тук за Муратово езеро вече следвахме синята маркировка и почти веднага стигнахме до огромна гранитна скала. По стените й бяха поставени мемориални плочи в памет на загиналите в планината скиори и туристи. Добро напомняне, че трябва да се отнасяме с респект към природата и никога да не подценяваме нейната сила и мощ. Районът е лавиноопасен и през годините много любители на снежните емоции са намерили смъртта си по склоновете на Пирин.
В далечината високите върхове вече бяха целите бели. Някога тук е имало глетчери, изваяли изкусно снагата на Пирин, а от топенето им са се образували над 180 циркусни езера.
Първо чухме закачливия ромон на река Бъндерица, а малко по-късно се показа и самата тя. Началото й започва от Горно Бъндеришко езеро (на 2310м.н.в.), което заедно с останалите ледникови езера, образували се в Бъндеришкия циркус, формират групата на Бъндеришките езера. Те са 16 на брой, но само няколко са получили име – Окото, Муратово езеро, Рибно езеро, Жабешкото езеро и Дългото езеро.
Езеро Окото
На двайсетина минути от хижа Вихрен стигнахме дървен мост, който ни прехвърли на левия бряг на реката. От тук, само на 3 мин. разходка нагоре по хълма, се намира най-ниското от Бъндеришките езера – Окото, наричано още Равнашко езеро.
Разположено е на 2026 м.н.в., дълбоко е 5,5м. и заема площ от 2,6 дка. В почти идеално кръглата му повърхност се оглеждаха вече заснежените пирински върхове. Циркусната чашка така уютно е скътана сред склоновете, че езерото е изцяло скрито от погледа на преминаващите по пътя туристи.
За да продължим към Муратово езеро се наложи да пресечем отново дървения мост и да се върнем на десния бряг на река Бъндерица. На тази надморска височина, пътеката се вие сред ниска растителност от треви и клекове. На няколко пъти се наложи да пресичаме каменни реки, които се оказаха истинско изпитание за болното ми коляно. Но както винаги обичам да казвам, най-леко е на този, който мрънка най-малко. Или поне така изглежда отстрани.
ВАЖНО! Единственото място, на което може да се объркате е при моста, водещ към езеро Окото. Важно е да помните, че пътеката към Муратово езеро е все от дясната страна на р. Бъндерица. Маршрутът е добре обозначен, затова не изпускайте синята маркировка.
Малко преди финала, следва кратко, но по-стръмно изкачване и точно, когато човек се запита няма ли край този мъчен участък и пътеката отново става полегата. А като се обърнеш назад и видиш толкова много красота около себе си и колко път си изминал, ти иде сам да се потупаш по рамото.
Муратово езеро
На 2230 м.н.в. най-после стигнахме край бреговете на Муратово езеро, познато още и като Хвойнато или Овинато езеро. Над него величествено се извисяваше подобният на пирамида Муратов връх (2669 м.н.в.) и макар да беше ранен следобед, месечината все още сияеше над него. От тук се виждат достолепните Хвойнати връх (2635 м.н.в.) и връх Тодорка (2746 м.н.в.).
Муратово езеро заема площ от 12,3 дка и достига дълбочина от 3 метра. Ниският бряг е приятно място за почивка и релакс. Във водата на места беше започнала да се образува ледена кора, която дълго време забавлява децата.
Ако сте добре подготвени физически и психически, може да приемете предизвикателството и да изкачите Муратов връх, но децата с нас не предполагаха изобщо да обсъждаме тази идея. Изкачването от езерото нагоре никак не е леко.
Мисълта, че в края на пътя ни очаква СПА центъра на хотела, в който бяхме отседнали, вля нови сили на дружината и поехме обратно надолу. Денят заслужено завърши край горещия минерален басейн.
Полезна информация:
Как да стигнете до Муратово езеро?
Маршрутът започва от паркинга пред хижа Вихрен (на 15 км. от гр. Банско), но е добре да имате предвид, че последният участък от пътя до там е затворен за автомобили между 8:00 и 16:00ч.
Хижа Вихрен:
GPS координати на хижата: 41.756716, 23.416371
Тел: 0889 834 277
Маркировка:
Маршрутът до Муратово езеро е обозначен със синя маркировка.
GPS координати на езеро Окото: 41.4505, 23.2454
GPS координати на Муратово езеро: 41.745043, 23.405923
Ниво на трудност:
Лека до средна, подходяща за семейства с деца над 5г., свикнали с планинските преходи. На няколко места се преминава през каменни реки, а последният участък е малко по-стръмен. Препоръчвам да се подготвите с туристически обувки.
Дължина на маршрута:
Около 2км.
Необходимо време:
Разстоянието от хижа Вихрен до Муратово езеро отнема около час.
* Статията може да съдържа афилиейт линкове.
