Предходни статии:
Остров Вагар (Vágar) – Фарьорски острови (Част 2)
Остров Калсой (Kalsoy) – Фарьорски острови (Част 3)
Поредна сутрин получихме съобщение че фериботът ни до остров Микинес е отменен заради бурното море. Купихме нови билети за извънредния курс на следващия ден и решихме да обиколим Стреймой (Streymoy) – островът, на който е разположена столицата Торсхавн.
Остров Стреймой (Streymoy)
Стреймой (Streymoy) е най-големият от всички осемнадесет Фарьорски острова. Тук е и най-високият връх на архипелага – Koppenni, висок едва 789м. Тъй като столицата Торсхавн се намира в югоизточната му част, на Стреймой живее почти половината население на целия архипелаг. Минахме покрай детска градина. Вниманието ми привлякоха децата, облечени с топли шапки, обикалящи радостно двора с триколки. През август беше едва 15 градуса и духаше вятър. Представяте ли си никога да не сте носили в живота си сандали?! За сметка на това пък топлото океанско течение Гълфстрийм носи на Островите сравнително топла зима. Средните февруарски температури тук са около 3-4 градуса.
Не можеш да им се наситиш на Фарьорските острови. Сурова, неподправена красота в най-чист вид. Пътят пълзи обикновено покрай самия бряг. От едната ни страна се издигаха стръмни ярко зелени хълмове, по които от време на време се стичаше за разкош по някой висок и тънък водопад, а от другата ни страна се простираше безкрайният океан. И докато душата ти се рее наоколо, някоя мила овчица току ще реши да скочи пред колата ти и ще те върне към действителността. Този път едно бяло пухкаво кълбо притича смело през пътя пред нас и се хвърли смело зад мантинелата. А зад нея следваше стръмен склон над водата и дори не се виждаше къде и дали ще се приземи. Естествен подбор! Да се чудиш по заведенията как предлагат агнешки мозък. Голяма рядкост ще е.
Kvívík
Първата ни спирка за деня беше Kvívík – малко, цветно и пленително селце, кацнало на брега в подножието на зелените хълмове. Небето вече беше сърдито и гъстите сиви облаци лазеха ниско над нас. Река Stórá (“Голяма река”) пресича Kvívík и се излива право в морето. Всичко беше толкова безупречно подредено, сякаш бяхме попаднали в макет. Домовете се кипреха с бяла варосана основа и дървени стени в червено или тъмно кафяво, на които силно се открояваха бели прозорци. Алеите преметени, тревата окосена, а зад късите дантелени завеси се виждаха прилежно подредени стаи. Напомниха ми къщи за кукли в ретро стил. А местните отново не се мяркаха никъде. Едва ли ги беше смутило начумереното време.
Край пристанището на Kvívík археолозите откриват две викингски къщи с останки от детски играчки, орнаменти и други артефакти. Днес те са изложени в Националния музей в Торсхавн.
Саксун (Saksun)
Поехме към Саксун (Saksun). От тук на север се движехме по източното крайбрежие на Стреймой и пътят плавно следваше извивките на острова. Разстоянието между нас и отсрещния остров Ейстурой беше колкото един плавателен канал. Виждаха се развъдници за риба. При Streymnes свихме към вътрешността на острова. Тесният път се провираше между свежо зелените високи и стръмни възвишения, за да стигнем до живописния Саксун, разположен в северозападната част на острова. Това е единствения път, който свързва селцето със света.
Саксун се намира в дъното на тесен залив, образуващ удобно естествено пристанище. В наши дни то е блокирано от пясъчни наноси, довлечени някога от силна буря. По хълмовете са пръснати малки постройки с тревни покриви. По-малките от тях служат за сушене и съхранение на месо. Такава идилия е този Саксун! До където ти стигат очите се простират тучно зелени ливади и наоколо се мяркаха само и единствено местните овце. В селцето живеят само 11 души. Казват, че водопадите наоколо са много повече.
Фермата Dúvugarður
Първо отскочихме до 300 годишната ферма Dúvugarður, която сега е превърната в музей. Използвана е до 1940г., а днес запознава посетителите с нелекия селски живот и бит на местните хора.
Църквата на Саксун
Над залива е кацнала емблематичната църква на Саксун. Семплата бяла едноетажна постройка с тревен покрив, контрастираше красиво на зелената морава. По алеята към църковния двор се разминахме само с няколко гъски, които не се впечатлиха особено от присъствието ни.
Минахме през бялата порта. Църквичката бе оградена от безупречно реден каменен зид. Естествено, отново беше затворено и наоколо нямаше жива душа. Надзърнахме през прозорците. На первазите имаше аранжировка от макети на дървени кораби с платна. Вече спряхме да се впечатляваме от морската и корабна тематика в интериора на фарьорските църкви. Научихме, че църквата е била построена през 1858г., само че не тук, а в най-северното населено място на острова – Tjørnuvík. За целта е разглобена на части, пренесена през планината и сглобена в Саксун. Чудати хора са това фарьорците!
Черният плаж на Саксун
Заради пясъчните наноси по дъното на залива, днес той се е превърнал в плитка морска лагуна. Два пъти на ден при прилив тя се изпълва с вода и знаехме, че за да стигнем до прословутия черен плаж на Саксун трябва да дочакаме отлива.
Макар паркингът да беше безплатен, за да преминем по пътеката трябваше да заплатим такса на местния собственик на земята. Да не мислите, че се срещнахме с него! Пътят беше преграден с метална ограда, на която беше поставено устройство за самотаксуване (75 DKK към 2022г.). Модерна работа!
Бях чела предварително, че местните не харесват натрапници в имотите си и трябваше да спазваме апела им да не ги безпокоим и когато се налага да заплащаме съответните такси за преминаване през земите им. Историите как нарушители са били мъмрени и прогонени направо ни звучаха нереално. Дали липсата на хора в селцата беше илюзорна и не ни наблюдаваха през цялото време?
Пътеката се оказа много приятна. По хълмовете около нас се стичаха на тънки струйки водопади, които най-вероятно си нямаха име. На архипелага е трудно да кръстиш всеки водоскок (макар и десетки метри висок), защото когато вали, водата тече буквално от всякъде. Маршрутът до плажа на Саксун е с дължина 3 км в посока и цялото преживяване отнема около два часа.
За щастие, уцелихме отлив и неусетно се озовахме на пресушеното дъно на залива. При оттеглянето на водата се беше образувало островче, на което блажено пасяха два черни овена. Изглежда изобщо не ги притесняваше фактът, че някак трябва да стигнат сушата преди следващия прилив.
Разминахме се само с други двама ентусиасти като нас. Събрахме за децата мидички и разни други морски съкровища. Черният вулканичен пясък ни напомни за безкрайните плажове на Исландия. Стигнахме океана, а водата все още се отдръпваше, образувайки игриви шарки по мокрото дъно. Адски нереално усещане!
Водопад Fossa
От и до Саксун няма друг път освен този, който ни върна обратно на източния бряг. От Streymnes продължихме на север към най-високия водопад на архипелага – Фоса (Fossa). Чудни неща се случват на Фарьорските острови. Станахме свидетели как вятърът се бори с гравитацията и успешно я надвива. Очаквахме да заварим 140м. водопад, стичащ се по черна базалтова стена на два пада. Вместо това вятърът отнасяше водата във въздуха и той дори не достигаше до земята.
Tjørnuvík
В най-северния край на остров Стреймой се намира Tjørnuvík, едно от най-старите селища на Фарьорските острови. Археологически проучвания установяват, че мястото е било населено още по времето на викингите. Тогава още не знаех, че ще се превърне в едно от любимите ми селца на архипелага.
Първата изненада, още преди да влезем в Tjørnuvík, беше светофар, който точно когато наближихме светна в червено. Изглеждаше като шега насред абсолютно пустия еднолентов път, но решихме да изчакаме да ни пропуснат. Все пак тесният път се спускаше по стръмния хълм над океана, който беснееше долу при основата на скалите. И чакахме, и чакахме… След около пет минути вече недоумявахме какво се случва. Ако не бяхме видели зеления сигнал точно преди да го доближим, бихме се обзаложили, че светофарът е развален. Но си беше риск да тръгнем и да срещнем насрещно движещ се автомобил.
Вълните под нас се мятаха неудържимо, а малките пъстри къщички на Tjørnuvík, сгушили се близо една до друга, лежаха в малката долина на брега. Ниските постройки бяха не повече от 20-30, обградени от всички страни от стръмни хълмове. Издълбаните от водата улеи по склоновете само подсказваха колко би била атрактивна гледката при по-обилни валежи.
Най-после, след около десет минути чакане, светна дългоочакваният зелен сигнал и успяхме да се спуснем до Tjørnuvík. Вероятно не бихте предположили, че името се произнася като “Сhu-nu-vik”. Спряхме до местната църква, задължителна за всяко фарьорско селище. Бялата постройка с червен покрив е сравнително нова, построена през 1936г.
Къщичките, половината с ярко зелени торфени покриви, изглеждаха добре поддържани. Макар и на край света, повечето бяха аранжирани с кашпи с цветя или декоративна украса. Под навесите висяха нанизи със сушена риба. Не ти се вярва, че някой в Европа днес живее на толкова отдалечено и сурово място. И, естествено, отново наоколо не се мяркаше никой местен. Сякаш си попаднал в кино декор на фарьорско село, но снимачният екип още не е пристигнал.
Кафене на края на света
Влязохме на завет между група постройки. Изведнъж от някъде се появи момче на възраст около 14-15г. Носеше термо кана в ръка и ни попита учтиво дали ще пием кафе. Можете да си представите изумлението ни от тази неочаквана среща. Естествено, че приехме да пием кафе на най-странното място, на което някога сме правили това. Младежът ни отведе до дървена маса с пейки към нея. Трябваше да представлява местното кафене. Разля кафе в порцеланови чаши и каза, че ако искаме, може да ни направи и палачинки.
Благодарихме за кафето и се отправихме към плажа. Край брега попаднахме на малки зеленчукови градини. На място като това едва ли могат да отгледат изобилна реколта. За вкус изобщо да не говорим. Навсякъде, където се хранихме месото или рибата биват гарнирани с картофи или кореноплодни. Краставиците и доматите най-вероятно са внос и само приличат на такива. Няма и помен от слънчевите плодове и зеленчуци, с които сме свикнали.
Сърф в Tjørnuvík
Оказа се, че плажът на Tjørnuvík е известно място сред сърфистите. Имаше и сърф център, от където може да се наеме учител или екипировка. Кой би предположил, че някой ще дойде на края на света да кара сърф.
Поседяхме на черния пясъчен плаж. Отсреща в далечината, край северния бряг на остров Ейстурой, се виждаха силуетите на скалните образувания Risin and Kellingin. Според местните легенди това са великанът и вещицата, които искали да отмъкнат Фарьорските острови към Исландия. Първите лъчи на слънцето ги изненадали и ги вкаменили.
От Tjørnuvík до Саксун има пешеходен планински маршрут със средна трудност. Безплатен е и отнема 3 часа.
Sornfelli
Макар небето да беше почерняло и да се усещаше тежко и съвсем ниско над главите ни, решихме да стигнем до върха на планината Sornfelli. Изобщо не се наложи да се катерим по хълмовете нагоре, защото до равното широко плато на 725 м.н.в. се стига по добре поддържан асфалтиран път. Горе се оказа, че има и голям празен паркинг, на който оставихме колата. Тук се намира и радарната станция построена през Студената война и изоставена през 2007г. Въпреки вятъра останахме да се полюбуваме на великолепните гледки, които се разкриваха на 360 градуса около нас.
Важно: От ноември до февруари пътят до върха може да е недостъпен за автомобили, защото не се снегопочиства.
Kirkjubøur
Слязохме до най-южната част на остров Стреймой, където се намира селцето Kirkjubøur. Тук живеят около 80 човека (към 2019г.). Познайте дали видяхме някой от тях?!
През Средновековието градчето е било важен религиозен и културен център и едно от главните населени места на Фарьорските острови. Тук е била и резиденцията на епископа. Днес в Kirkjubøur са останали само останките от построената навремето готическа катедрала Св. Магнус (известна сред местните като “Mumurin”). Изградена е в периода 1330 – 1340г. и се смята че функционира до 1560г., когато епархията престава да съществува. Днес има идея катедралата да бъде изцяло възстановена. Запазена е статуя на Дева Мария с младенеца от 1250г. Предполага се, че е с английски произход и е била с цветно покритие. Заедно с красивото епископско дърворезбовано кресло, днес са изложени в Националния музей в столицата Торсхавн.
За сметка на това, църквата Св. Олав е действаща и до днес, макар да датира от далечната 1111г. Любопитно е, че на едната й стена има отвор, през който прокажените от близката болница в Argir някога са можели да слушат проповедите. Интериорът е съвсем семпъл – с бели стени, дървени пейки и греди на тавана. Единственото платно окачено над олтара изобразява Исус и фарьорска гребна лодка сред бурното море.
До ден днешен функционира и кралската ферма Roykstovan. Днешните й стопани са 17-то поколение от фамилията, която се е грижила за стопанството през вековете. Разказват, че фермата е построена в Норвегия и пренесена до тук с лодка. Нямам представа до колко това е вярно, но останахме очаровани от фотогеничните постройки с червени прозорци и торфени зелени покриви. Според преданията норвежкият крал Свере (1177-1202г.) е роден в Kirkjubøur, след като майка му бяга от Норвегия и намира убежище тук. Тя крие престолонаследника в малка пещера белязана с червен кръст.
От Торсхавн до Kirkjubøur може да се стигне за 2 часа по пешеходен маршрут.
Vestmanna
Вторият по големина град на остров Стреймой е Vestmanna. Името произлиза от старонорвежката дума за галите, дошли на архипелага от Ирландия. Смята се, че преди да дойдат викингите, първите заселници на Фарьорските острови са били ирландски монаси. Археологически проучвания доказват, че именно около Vestmanna са едни от първите поселения на архипелага. Днес в населеното място живеят около 1300 жители, които се занимават с риболов и туризъм.
Сага музея (Sagamuseum)
На кея се намира туристическият информационен център. Вътре може да хапнете топла супа или да разгледате Сага музея (Sagamuseum). Чрез реалистично изработени восъчни фигури и аудио презентация ще се запознаете с драматични истории от миналото на Фарьорските острови. Моделите бяха толкова добре пресъздадени до най-малките детайли, че на вените на моделите им липсваше единствено пулс. Очаквах всеки момент някой от тях да мигне. Пристъпвахме в залите с приглушено осветление и слушахме вълнуващите разкази за ключови моменти от заселването на островите чак до 17 век. Видяхме ирландските монаси, които първи са стигнали до бреговете на Фарьорските острови. След тях се появяват и страховитите викинги. Чухме жестоки разкази за насилственото покръстване преди около 1000г., за пиратските нападения и нехуманните наказания за крадците на овце.
Полезно: Работно време ще откриете тук – www.visit-vestmanna.com
Vestmannabjørgini (Vestmanna Bird Cliffs)
От туристическия информационен център могат да се закупят билети за една от най-известните атракции в района – разходка по вода до Vestmannabjørgini (Vestmanna Bird Cliffs). Покрай брега на острова, в разстояние от 5 км., са разпръснати вертикални базалтови скали, стърчащи като небостъргачи стотици метри над морето. Посетителите ще останат без дъх от естествените пещерни образувания и от разбиващите се в скалите вълни. Мястото е естествено местообитание на десетки видове птици, които използват непристъпните скали, за да отгледат потомството си. Туровете се провеждат единствено от април до октомври, но заради извънредно бурното море ние не можахме да ги посетим и през август. Лодките тръгват по разписание от пристанището във Vestmanna.
Ресторант KOKS
Нямахме късмет да се поглезим с вечеря в световноизвестния ресторант KOKS на главен готвач Пол Андриас Зиска (Poul Andrias Ziska). Сега ще попитате, колко да е известен един ресторант, помещаващ се в дървена къща с торфен покрив на края на света, където естествени ресурси като месо, плодове и зеленчуци са силно ограничени. Но искам да ви уверя, че дори и при тези условия екипът на KOKS твори чудеса и се сдобива с цели две звезди Мишлен. COVID пандемията затваря ресторанта, а последните две години магьосниците в кухнята се преместват временно да творят в околностите на Илиманак (Гренландия). Добрите новини са, че през 2024 ресторант KOKS отново отваря врати на Фарьорските острови.
Следва продължение:
Торсхавн (Tórshavn) – столицата на Фарьорските острови (Част 5)
* Статията може да съдържа афилиейт линкове.
