Първото нещо, което виждам всеки път, излизайки от вкъщи, е Витоша. Прелестна, примамваща да поема в обратната посока. В зависимост от сезоните, ту е сочно зелена, ту пламтяща в огнени есенни цветове или като посипана с пудра захар през зимата. В ясно време е огромна и близка, като Голиат изправил се над града, а понякога се крие зад смог и облаци.
И всеки път ми става тъжно, че рядко я включваме в плановете си, защото през уикендите на Витоша става като в Южен парк – гъмжи от коли и народ. Затова решихме да се възползваме да отскочим до хижа Камен дел през един от работните дни между Коледните и Новогодишните празници.
До хижа Камен дел може да се стигне или от Копитото, или като се остави колата пред хижа Момина скала и от там се продължи още около 40 мин. пеша през гората. Заложихме на по-дългия маршрут, който отнема около 1,30ч. часа в едната посока.
Копитото – хижа Момина скала (45 мин.)
До Копитото (1345 м.н.в.) няма да ви обяснявам как да стигнете, защото надали има човек, който да не е виждал силуета на стърчащата телевизионна кула над София. С височината си от 186м., тя се нарежда сред най-високите сгради в България. На място има малък безплатен паркинг, но може да оставите колата си и пред хотел Копитото.
Началото на маршрута започва от бетонните стълби точно срещу паркинга на телевизионната кула. Има поставена и табела за х. Момина скала, която е първата ни отправна точка.
Гората в тази отсечка е изцяло широколистна и по това време на годината беше съвсем оголена. Декемврийското слънцето едва се процеждаше през клоните на дърветата. Ако и вие като мен предпочитате през зимата разходки сред зелена иглолистна растителност, бързам да ви успокоя, че по-късно маршрутът продължава сред смесена гора.
Пътеката върви само направо по хълма, лека и приятна, докато в един момент стига до разклон със зидана чешма. Табелата, сочеща на дясно, маркира пътя за хижа Планинец, а нашият маршрут продължава на ляво.
След около 45 мин. се озовахме на голямата поляна до хижа Момина скала. На обратния й край има паркинг и ресторант, а навсякъде са разпръснати беседки, дървени пейки и маси за пикник и почивка. За радост на децата, тук все още беше останал сняг, достатъчен за снежни щуротии.
Хижа Момина скала – хижа Есперанто (20 мин.)
В края на поляната се намира и самата хижа Момина скала (1479 м.н.в.), сгушена сред високите дървета. Малък бетонен мост пресича Боянска река и пътеката навлиза в смесената гора. От тук се следват табелите за хижа Есперанто и Боянския водопад, намиращ се на около 40 мин. от хижата, но решихме да го оставим за някоя пролетна разходка, когато ще е най-пълноводен. На първия разклон се поема на ляво, следвайки зелената маркировка за водопада. Почти веднага се стига до ново разклонение, където изоставихме маршрута за Боянския водопад и се отклонихме в дясно към х. Есперанто и х. Камен дел.
В този участък беше доста разкаляно и на много места по пътеката течеше вода. Разходката с деца из планината обикновено означава, че всичко живо около нас се е изпокрило. Но след като малкият наду изненадващо спасителната свирка, стадо сърни подплашено излязоха от прикритието си и побегнаха пред очите ни сред дърветата надолу по склона.
След 20 мин. стигаме до изоставената хижа Есперанто (1410 м.н.в.). Построена е през 1959г. от софийските есперантисти и управление “Лесопаркове” при СГНС по повод 100-годишнината от рождението на д-р Лазар Людвиг Заменхоф – създател на есперанто (най-разпространения изкуствен език в света) и номиниран за Нобелова награда.
През 1887г. д-р Заменхоф издава своята “Първа книга” – основната граматика на новия език и над 900 корена на думи. За основа служат говорените в Европа индоевропейски езици, а звученето е подобно на славянските. Самият Заменхоф се отказва от авторските си права върху своя труд и го предоставя на света за свободно ползване. Идеята на есперанто е да улесни общуването между народите, както и да облекчи ситуацията в мултиетническите територии. Световната общност е силно заинтригувана от новия език, като дори има предложение той да бъде използван като служебен език на ОН. Неговите последователи създават международно есперантско движение и се събират на ежегодната световна конференция. Към момента над 250 000 книги са преведени на есперанто.
Изоставената хижа Есперанто днес е тъжна гледка. През 2018г. Министерство на земеделието прави неуспешен опит да я отдаде под наем за цена от 77лв. (без ДДС) на месец. Надявам се скоро хижата да намери своите нови стопани!
Хижа Есперанто – хижа Камен дел (15-20 мин.)
Пътеката продължава зад хижа Есперанто и след около 15-20 мин. пред нас се появи хижа Камен дел (1460 м.н.в.) с гордо изправен пред нея мечок от дърво, облечен в червена пелерина. Наоколо бяха разпръснати дървени гъбки, които придаваха на мястото приказен вид.
Честно казано, на по-приветлива, поддържана и уютна хижа скоро не бяхме попадали. Теренът пред хижата е терасовиден с гледка към столицата. По полянката са разположени маси, пейки и хамак за релакс. За щастие, до хижа Камен дел няма как да се стигне с лек автомобил, поради което тук не е така пренаселено както при леснодостъпните хижи. Изобщо не ни се тръгваше от там, но слънцето заплашваше да ни остави да се прибираме по тъмно.
Хижа Камен дел – Копитото (1 час)
На връщане има два варианта да стигнете обратно до Копитото. Може да се върнете по същия път или като нас, след като подминете хижа Есперанто, да поемете в дясно по пътеката за Боянския водопад и Копитото. След още 5 мин. се стига до разклон, предоставящ три възможности – в дясно е пътеката към Боянския водопад, в ляво – към х. Момина скала, а ние продължихме направо за Копитото.
След 10 мин. вече бяхме на широка панорамна тераса с прекрасна гледка към София. Пътеката неусетно ни изведе на паркинга на хотел “Копитото”. От там се продължава още малко до телевизионната кула.
Полезна информация:
Местоположение: До хижа Камен дел може да се стигне или от Копитото, или като се остави колата пред хижа Момина скала и от там се продължи още около 40 мин. пеша през гората.
Паркинг: При телевизионната кула има малък безплатен паркинг, но може да оставите колата си и пред хотел Копитото, който се намира в непосредствена близост.
Ниво на трудност: Лека, подходяща за семейства с деца;
Необходимо време: От Копитото до хижа Камен дел стигнахме след около 1,30 ч. (без почивките), а връщането по описания по-горе маршрут ни отне около 1 час.
Контакти хижа Момина скала: 088 927 6647; http://momina-skala.vibs.bg/; х. Момина скала във Facebook;
Контакти хижа Камен дел: 0897 209797; http://kamendel.info/ ; х. Камен дел във Facebook;
* Статията може да съдържа афилиейт линкове.
