Винаги, когато трябва да съчетая есен и екопътека в една обща идея, в главата ми изниква връх Сирищнишка Рудина в Рудина планина. Всеки път се качваме до там през октомври – ноември, а по пътя към него има добре изградена екопътека с чудното име “Поглед към девет планини”. Поради ниската растителност по трасето, според мен, лятото не е най-благоприятния сезон да се върви под жежкото слънце. А през есента целият пейзаж наоколо пламва в огнени жълто-червени краски и те оставя безмълвен. Самото име на екопътеката обещава обилно количество впечатляващи гледки над околните планини.
След като пристигнахме в родното село на бившия български президент Георги Първанов – с. Сирищник, завихме на ляво при паметника във формата на обелиск. От там, общо взето, само направо и се озовахме на малкия паркинг пред църквата в края на селището. А там, централно позиционирано, като сюрреалистична халюцинация, стоеше магаре и се взираше неподвижно в нас. Децата веднага скочиха радостно към него, почистиха муцуната му от трънливите топчета, с които се беше сдобило и го кръстиха Магарио.
Етап 1 – с. Сирищник – параклис “Св. Николай Летни”
Екопътека “Поглед към девет планини” започва по асфалтов път от паркинга и минава покрай селския гробищен парк. След около 15 мин. се стига до местност “Светена вода” и параклиса “Св. Николай Летни”. Наоколо са поставени множество дървени маси и пейки за пикник, а в дворчето тихо ромоли водата, течаща от зиданата чешма.
Етап 2 – параклис “Св. Николай Летни” – теренна мозайка “Окото”
Точно зад параклиса, сред дърветата започва тясна пътечка. Макар дължината на този етап да е едва 200м., това е най-стръмният участък по пътя към върха с денивелация около 30%. Затова, още с излизане от гористия участък, услужливо се появяват дървени стълби и парапети.
Екопътеката е открита през 2015г., но смятам, че подобна инициатива не трябва да се изчерпва единствено с усвояването на едни финансови средства, а изисква системна ангажираност. На места, дървените стъпала бяха повредени до степен да представляват реална опасност за туристите, особено за децата. А що се отнася до поставените кошчета за отпадъци, които преливат и никой не счита за нужно да почиства, не ми се коментира. Винаги предпочитаме да свалим със себе си от планината личните си боклуци, вместо да разчитаме на случайността някой да благоволи да го направи вместо нас. Защото е по-вероятно да не го направи, както се и оказва.
Гледката зад гърба ни ставаше все по-пленителна. Хълмовете бяха красиво нашарени със златни и ръждиви петна, а на места зелените участъци сякаш показваха, че планината все още не е съвсем готова да пусне лятото да си отиде окончателно.
След около 10-15 мин. достигнахме теренна мозайка “Окото”. Всъщност, това е бивша каменна кариера, за която има идея да бъде превърната в мозайка, с общите усилия на всеки преминал от тук турист. Който има желание, може да остави своя камък в предварително очертаните контури във формата на око и така да даде нов живот на старата мина. За последните няколко години, не забелязвам особено развитие на мозайката, освен, че тревите заплашват скоро да я заличат. Донякъде, проблемът е, че идеята е изложена със ситен шрифт върху общата информационна табела и остава незабелязана. Нужно е да се помисли за по-атрактивно привличане на вниманието на преминаващите наоколо и вярвам, че повечето хора с радост биха участвали в начинанието.
Етап 3 – теренна мозайка “Окото” – заслон “Погледец”
Точно над “Окото” намерихме чудесна маса с пейки за обяд и тъй като предстоеше най-дългата отсечка от изкачването, преценихме, че ще ни дойде добре да се подкрепим.
Буквално, 100м. над мозайката, минава асфалтов път, а там, където той пресича екопътеката, има обособен малък паркинг. Затова, ако решите да пропуснете етапи 1 и 2, може да оставите колата си тук. Пътят продължава широк и равен право нагоре. Тревата наоколо отдавна беше придобила сламено златни оттенъци, а по шипковите храсти бяха останали само алените плодчета. Тук-таме, на групички бяха пръснати ниски храсти и дървета, щедро погалени от есента. Децата се забавляваха да търсят гъби (които само снимаме) или да гонят бедните скакалци.
Маршрутът през цялото време е много добре обозначен с бяло-червена маркировка и указателни табели, а на много места има обособени места за отдих. В далечината вече ясно се виждаше яз. Пчелина, където високо над водите му е кацнал параклисът “Св. Йоан Летни”, за който ще ви разкажа някой друг път.
По някое време стигнахме заслон “Погледец”, до който има поставени голям кръст и дървена наблюдателна вишка. Самият връх Сирищнишка Рудина се намира 100-тина метра по пътеката след заслона. Височината му е едва 1172м., но е най-високият в Рудина планина и с право се титулува първенец. Мястото е маркирано с българския флаг (или каквото е останало от него). В ясен ден от тук се виждат повече от 9 български планини – Черна гора, Витоша, Верила, Голо Бърдо, Рила, Пирин, Конявската, Земенската, Пенкьовската планина.
Под върха по склона бяха насядали няколко малки групички с туристи, любуващи се на простора ширнал се пред нас. Поседяхме и ние, а върховете на Пирин, Земенска и Конявска планина се редуваха един след друг, като най-далечните изчезваха като сенки в далечината. Обикновено, тук е доста ветровито, но този ден имахме късмет с тихо време.
Етап 4 – заслон “Погледец” – хижа “Джамен”
От върха може да се стигне до хижа “Джамен”, като пътят до там е 1685м. при денивелация 19%. Тъй като нашата цел беше Сирищнишка Рудина и гледките, които се разкриват от там, пропуснахме последния етап от екопътеката и тръгнахме обратно към селото по същия маршрут.
За пореден път се убедих колко много й отива есента на тази екопътека. На слизане, слънцето вече падаше косо и всичко наоколо изглеждаше обляно в златиста светлина, а пейзажът придобиваше още по-меки, земни тонове.
На паркинга в селото беше останал само Магарио. Още щом ни видя да се задаваме, започна да реве звучно сякаш се оплакваше, че сме го изоставили. Накрая се успокои и ни изпрати като куче до колата.
Полезна информация:
Местонахождение на екопътека „Поглед към девет планини“:
с. Сирищник, община Ковачевци, област Перник;
Координати:
N: 42.570686, E: 22.792967;
Вариант 1: Може да паркирате в началото на екопътеката, намиращо се в края на с. Сирищник. Идвайки от Ковачевци, в с. Сирищник се завива наляво при паметника във формата на обелиск. Продължавате до края на селото, където има малък паркинг пред местната църква.
Вариант 2: Малко преди да се достигне паркинга от вариант 1, може да завиете надясно по асфалтиран път, който ще ви изведе 100 м. над теренната мозайка “Окото”; Ще познаете мястото за паркиране по дървения кът за отдих.
Паркинг:
Безплатен;
Ниво на трудност:
Лека, подходяща за семейства с деца;
Дължина на екопътеката:
Цялото разстояние от с. Сирищник до хижа “Джамен” е 4910 м.
- Етап 1 – паркинга в с. Сирищник – параклис “Св. Николай Летни”: дължина на участъка 1300м, с 8% денивелация;
- Етап 2 – параклис “Св. Николай Летни” – теренна мозайка “Окото”: дължина на участъка 205м. с денивелация 29,4%;
- Етап 3 – от теренна мозайка “Окото” – заслон “Погледец”: дължина на участъка 2020 м. с денивелация 15 %;
- Етап 4 – от заслон “Погледец” – до хижа “Джамен”: дължината на участъка е 1385м. Денивелацията в началото на тази отсечка и в по-голямата й част е 19,2%, а в последните 300м. от нея, наклонът е едва 5%;
Вход:
няма;
Работно време:
няма;
Време за разглеждане:
Първите два етапа от маршрута ни отнеха по 15 мин., всеки от тях. Най-дълго е изкачването до самия връх (етап 3) – около 1 час и 15 мин. Общо 1, 2 и 3 етап изкачихме за 1 час и 45 мин. (с почивките за обяд и снимки); Слизането отнема малко по-малко време.
Наблизо може да видите още:
- Язовир Пчелина и параклисът “Св. Йоан Летни”;
- Земенски манастир “Св. Йоан Богослов” (XI в.)
- Музей на минното дело (гр. Перник);
- Крепост Кракра (гр. Перник);
- Храм-кладенец край с.Гърло (Пернишко);
Тоалетни има при параклиса, зад заслона при върха и долу в селото.
Носете си храна и вода!
* Статията може да съдържа афилиейт линкове.
