Остров Вагар (Vágar) – Фарьорски острови (Част 2)
Остров Калсой (Kalsoy) – Фарьорски острови (Част 3)
Остров Стреймой (Streymoy) – Фарьорски острови (Част 4)
Торсхавн се оказа най-малката и необичайна столица, в която сме били. По особен и много хармоничен начин се съчетаваха традиционни къщички с торфени покриви заедно с модерни сгради от стомана и стъкло. Попаднахме в столица, в която парламентът и министрите се помещават в стари дървени бараки и в която след 21.30ч. всичко е затворено. Но такъв е животът в средата на Северния Атлантик – див, семпъл и спокоен.
Столицата на Фарьорските острови носи името на викингския бог Тор. В превод Торсхавн (Tórshavn) означава “пристанището на Тор”. На местен език би трябвало да звучи като “Тоу-шау-н”.
Местоположение, климат и жители
Градът се намира в югоизточната част на остров Стреймой и е предпочитан от туристите за място за отсядане и изследване на архипелага. На Фарьорските острови не се налага да сменяте хотела си през 1-2 дни, за да обиколите и да разгледате всичко. Достатъчно е всеки ден да посветите на един от островите, а вечер да се прибирате в столицата.
Полезно: Няколко идеи от мен за места за настаняване в столицата Торсхавн: Hotel Brandan, Hilton Garden Inn, Broncks Apartment 1, Nordic House, Great 3 BR Loft Apt.
Въпреки близостта си до Полярния кръг и благодарение на топлото океанско течение Гълфстрийм, тук средните температури дори през зимните месеци обикновено са положителни (около 5 градуса). Лятото средните температури са около 12 градуса, така че забравете за късите шорти и задължително си носете яке и плетена шапка.
До 19 век на Фарьорските острови са живели не повече от 5 хил. души. През 1349г. остават едва 2 хил. жители, след като чумата убива половината от населението. Колкото и сурови да изглеждат условията на архилепала, всяка година прирастът на населението е положителен, като всяко семейство има поне по две деца. Към 2022г. фарьорците наброяват 54 хил., а в столицата живеят около 14 хил.
Забележителности в Торсхавн
В средата на август, столицата на Фарьорските острови ни посрещна с много зеленина, пролетни температури (по нашите стандарти) и спокойни улици.
Tinganes
Първата ни спирка беше Tinganes в старата част на града, където днес се помещава един от най-старите парламенти в света – Løgting. Конкурират го единствено Þingvellir в Исландия и Tynwald Hill в Тhe Isle of Man. Основан е от първите викингски заселници около 825 – 850г. и продължава да функционира и до днес.
По стара викингска традиция общото събрание се е провеждало всяко лято на неутрална територия. Така е избрана плоската скала, разделяща като полуостров залива на две – Eystaravág and Vesteravág. По това време Торсхавн все още не е съществувал като селище, но бързо се превръща във важен град и ключово пристанище.
Епохата на викингите приключва през 1035г., когато Фарьорските острови стават част от Кралство Норвегия. През 1814 г. Договорът от Кил прехвърля Норвегия на Швеция, а Дания си запазва Фарьорските острови, Гренландия и Исландия. Така в периода 1816г. – 1851г. Løgting-ът е разпуснат, а архипелагът се управлява като обикновен датски окръг. През 1948г. той получава статут на автономна датска територия и право на самоуправление. Възползвайки се от относителната си самостоятелност, през 1973г. Фарьорските острови отказват да станат част от Европейския съюз заедно с Дания и днес не са член на общността.
Фарьорският парламент (Løgting) се помещава в симпатични стари дървени бараки край брега от 16 – 17 век. Оцветени в червено и със затревени покриви, не бихте предположили, че това може да е работното място на който и да било министър председател. Край червените “бараки” не е необичайно да се разминете с някоя кокошка, патица или член на кабинета.
Пристанището на Торсхавн
Още от времето на викингите пристанището на Торсхавн има ключово значение за търговията и свързва по море Фарьорските острови с останалата част на света. Повечето от суровините и продуктите са внос от други страни, а архипелагът разчита основно на износът си от риболовната индустрия. В Торсхавн спират както търговски кораби, така и редовните фериботи от Дания и Исландия. През лятото в пристанището акостират и круизни кораби, които след това продължават пътя си към Исландия и Норвегия. От тук може да хванете корабче и до близкия остров Nolsoy.
Катедралата на Торсхавн (Havnar Kirkja)
В старата част на Торсхавн се намира емблематичната за града катедрала – втората най-стара църква на Фарьорските острови. Постройката е със съвсем семпла бяла фасада, с камбанария с часовник и позлатен ветропоказател на върха. Построена е през 1788г. на мястото на старата дървена църква от времето на крал Кристиан IV. по това време населението на града наброява едва 600 души.
Вътре има три олтара. Над централния е изобразена сцена от погребението на Христос. Олтарът на северната стена датира от 1647., а над него е поставена сцена от Тайната вечеря. Предполага се, че кръщелният купел е от 1575г. Църквата има три камбани. Любопитно е, че едната от тях някога е принадлежала на кораба Норвежки лъв, собственост на Датската източноиндийска компания, потънал в Ламбавик през 1707 г. Заедно с камбаната, от тавана виси и макет на самия кораб. През 1990г. лутеранският храм става седалище на епископа на Фарьорските острови и от тогава бива наричан катедрала.
Национален музей на Фарьорските острови
Фарьорските острови са сравнително непозната за повечето хора територия, затова задължително се отбихме през Националния музей, за да научим повече. В отдела по геоложка история установихме, че преди повече от 68 млн. години архипелагът се е намирал съвсем близо до Гренландия. Появилата се фисура между острова и Скандинавския полуостров изтласкват Фарьорските острови на юг, а на тяхно място се образува Исландия. Вероятно по тази причина са се родили местните легенди за вещици и тролове, които се опитват да върнат архипелага на мястото му.
Научихме повече и за историята и начина на живот на местните хора. Беше представена цялата история на корабоплаването от викингите до наши дни. Новите заселници са били изправени пред тежката задача да оцелеят на място със суров климат намиращо се насред бурния океан. Препитавали са се с отглеждане на овце, лов на птици, засаждане на кореноплодни и риболов. Мнозина са намерили смъртта си в морето. Изложени бяха няколко внушителни фарьорски гребни лодки.
Националният музей съхранява артефактите останали от църквата Св. Олав в Kirkjubøur, включително красиво дърворезбованите кресла от 15 век.
Отделът по ботаника и зоология ни разкри много любопитни факти за обитателите на островите. В музея може да видите да висят от тавана огромните скелети на китове (pilot whale и косатка).
Ферма музей на открито Hoyvíksgarður
Част от постоянната експозиция на Националния музей е и фермата Hoyvíksgarður. Намира се на пешеходно разстояние от основната сграда в покрайнините на Торсхавн.
Открихме малката ферма с нейните къщи, стопански постройки и конюшни, сгушена сред зелените поляни край брега на океана. Научихме, че първоначално е била построена в Курдалур, а през 1772г. е преместена на настоящата локация. След разказите за толкова преместени от едно място на друго църкви, тази история ни се видя правдоподобна. Заварихме фермата във вида, в който е функционирала през 1920г. Тук, под един покрив, са живели няколко поколения от една фамилия. Мебелировката ни се стори съвсем семпла, а животът изглежда да е бил много суров.
На Фарьорските острови лятото трае около 2-3 месеца. През този кратък период местните хора е трябвало да посадят и съберат своята реколта, както и да осолят и изсушат колкото се може повече месо и риба за останалата част на годината. Надникнахме в стопанските постройки, където през зимата са се съхранявали картофите. В някои от тях са висяли сушените меса и рибата или са зимували животните.
Паркът Viðarlundin
Всеки ден минавахме край красивия парк Viðarlundin, който се оказа доста добре уреден и уютен. Намирайки се на оголена земя като Фарьорските острови започваш да цениш дърветата и да гледаш с други очи на тях. Макар на Коледата през 1988г. голяма част от дърветата да са повалени по време на буря, днес ни посрещна прекрасна гъста гора. Добре поддържаните алеи криволичат по хълма и отвеждат до езеро със свободно пуснати патици и лебеди. Вървейки покрай реката, която пресича парка, почти забравяш че се намираш в центъра на европейска столица. На върха се озовахме при паметника на фарьорските моряци, загубили живота си по време на Втората световна война.
Аквариумът (Føroya Sjósavn)
Отскочихме до местния аквариум, за да се запознаем с морските животински видове, които живеят в района. За разлика от повечето аквариуми по света, този се оказа съвсем малък и скромен. Настанен е във вече бившите складове за лед, които през миналия век са снабдявали рибарските лодки. Открит е през 2007г. като изследователски център и място за обучение на децата от градините и училищата. Разбрахме, че има концепция аквариумът да се превърне в модерен Северно-атлантически океанариум с площ от 2000 кв. м. Предвижда се изграждането на 600-тонов цилиндричен аквариум, който ще бъде и акцентът на Føroya Sjósavn.
На шопинг в Торсхавн
Макар на Фарьорските острови повечето хора все още да живеят в къщи със затревени покриви, столицата си има собствен мол. Търговски център SMS се намира в центъра на Торсхавн. Влизайки от магазин в магазин разбираш, че разнообразието не е това, на което сме свикнали ние. Беше ми изключително трудно да избера подаръци. Дори магнити не успяхме да купим и възложихме големи надежди на сувенирните магазини на летището.
Дамите и момичетата се носеха с типичните за региона плетени пуловери, а голяма част от тях изглеждаха и домашно производство. От времето на социалистическия строй не ми се беше случвало да имаш пари, а да няма какво интересно и полезно да си купиш. В търговския център младежите се събираха в заведенията за бързо хранене и бъбреха на групички по типичния за тийнейджърите начин.
Ресторанти в Торсхавн
Вече ви споменах, че магазините и заведенията за хранене затварят рано – около 21:00 – 21:30ч. Добре е да го имате предвид, ако обичате да вечеряте късно, защото единственият ви шанс тогава са сандвичите и хотдозите от бензиностанциите. Друга особеност, на която се натъкнахме беше, че и по обяд повечето ресторанти още не са отворили.
Изборът също не е голям, както сигурно очаквате от една средно статистическа европейска столица. За една седмица обиколихме повечето заведения в центъра на Торсхавн.
Обичайната храна на Фарьорските острови е агнешко, риба и морски дарове. Всичко това обикновено е гарнирано с картофи и други кореноплодни. Плодовете и зеленчуците на островите най-често са внос от други северни държави, затова не възлагайте големи надежди относно вкусовите им качества.
Ако сте любители на месото, ви препоръчвам да се отбиете до Angus Steakhouse (има такъв и в Клаксвик). Но имайте предвид, че най-вероятно ще ви е нужна предварителна резервация. На риба и морски дарове може да се насладите в Barbara Fish House. Полейте вечерта с бира в Irish pub до рибния пазар на пристанището или в Mikkeller – бар, помещаващ се в 500-годишна къща с торфен покрив. Азиатска кухня ще откриете в Нvonn restaurant, а Burger King – в търговски център SMS.
Следва продължение:
* Статията може да съдържа афилиейт линкове.
