Споменавайки за скалните рисунки в пещера Магурата, малкият ми син ме прекъсна с думите, че не помни да ги е виждал. Как да има спомен, като тогава нямаше и 4г. Още същия уикенд решихме да попълним белите му петна от информация и потеглихме към Северозападна България.
Къде се намира пещера Магурата
Пещера Магурата е разположена на 25 км от гр. Белоградчик и на 200км. от София. Пристигнахме в района точно за обяд. Децата бяха гладни и заседнахме на една софра в Комплекс и винарна “Магура”, само на 2 км. преди обекта. Изкарахме и невероятен късмет с влизането в пещерата, защото екскурзоводът тъкмо беше повел групата към входа. А следващата щеше да е след има, няма 2 часа.
История на пещерата
Макар и обитавана в древни времена, пещера Магурата става известна на съвременния човек едва през 1901г. Открита е съвсем случайно от овчаря дядо Иван, който търсейки своите кози попада на нея. Първоначално носи името Рабишка пещера, по името на близкото езеро, а след това е прекръстена на Магурата. През 1961г. пещерата е напълно облагородена и открита за посещение от туристи.
Залите на пещера Магурата
Повечето от залите на пещера Магурата са меко казано с титанични размери. Цял един древен подземен град би се побрал тук. Алеята за туристи се вие покрай канарите, извисява се или се спуска смело в гигантската подземна кухина. Общата дължина на галериите е над 2500м., а на места таванът достига до 20м.
Според учените, пещера Магурата се е образувала преди 15 млн. години и някога е била под морското равнище. Там където са се формирали обичайните пещерни образувания, цветовете им преливат от млечно бяло до тъмно сиво.
Триумфалната зала
Още с влизането прави впечатление, че пещерата не изобилства от обичайните скални форми. Таванът е красиво осеян с издълбани във варовика “ямички”. Все още учените извършват разкопки в пещерата, което личи по оградените участъци. В Триумфалната зала има и малко езеро.
Следи от човешко присъствие
В Магурата са открити човешки кости, които свидетелстват за човешка дейност по нашите земи от преди 10-12 хил. години. Още в първата зала – Триумфална, са открити следи от огнища и праисторически домове от колове и плетове, измазвани с кал и глина. Археолозите намират и множество вкаменелости от кости на бозайници (пещерна мечка), носещи следи от човешка дейност. От онези далечни времена до нас са достигнали фрагменти от съдове, както и битови оръдия и сечива. Пещерите в онези далечни времена са били естествен подслон, осигуряващ защита и постоянни положителни температури. По-навътре нашите предци са ни оставили и нещо още по-невероятно тук – своите скални рисунки, ярко свидетелство за бита и вярванията на древния човек.
Зала Срутището
10мин. по-късно се озовахме в зала Срутището. Сами може да познаете от къде произлиза името й. Ще ви подскажа, че преди стотици години в района е имало земетресение, което събаря огромни скални късове от тавана. Съвсем възможно е в Магурата да има някоя затрупана зала, която да крие други праисторически съкровища.
Тронът и залата с рисунките
След това се озовахме при скалния “трон”, зад който се крият най-ценните находки в Магурата. И тук дойде неприятната изненада – от 2017г. залата с рисунките вече не е достъпна за посещение от туристи. Министерство на културата е наложило тази възбрана с цел безценната находка да бъде опазена от вандализъм и както научихме от нашия гид, не се планира да бъде отворена. Предвижда се да бъде направена възстановка на скалните рисунки, а днес могат да бъдат видени само на снимка пред залата. Който видял, видял!
За щастие, разполагам със снимки именно от 2017г., когато без да подозираме сме получили последна възможност да ги видим за последно на живо. За жалост не мога да ви пресъздам усещането да се изправиш пред скалата, взирайки се в произведение на хиляди години. Не е трудно да си представиш древните хора на същото това място, как рисуват под трептящата светлина на огъня.
Колко са стари скалните рисунки в Магурата?
Русунките са над 750, направени с гуано (тор от прилепи) и благодарение на органичния произход на пигмента, те могат да бъдат датирани. Установено е, че стените са изрисувани в няколко периода, като най-старите изображения са от преди 10 хил. години, а “най-новите” са от преди 3000-1500 г.пр. Хр. Чак е трудно за възприемане и осмисляне.
Тълкуване на изображенията
Ясно се различават хора и животни, групирани в битови или религиозни сцени. Вижда се, че по онова време, кучето вече е било опитомено от човека и е участвало с него в лова. Изненадващи са образите на нетипични за нашите географски ширини животни като жирафи и щрауси.
Предполага се, че сцените, в които хората са изрисувани в нереално големи размери, пресъздават духовните вярвания на древните. В противен случай биха били високи по 3-4 метра. Изображенията на гъби в тези церемониални сцени карат някои учени да вярват, че нашите праотци са познавали и използвали в ритуалите си халюциногенни гъби (вероятно огнена манатарка, съдържаща вещество с наркотично въздействие).
Ако се интересувате какво правят голяма част от буквите на кирилица върху стените на Магурата, както и от по-задълбочен анализ на всички рисунки, препоръчвам ви да потърсите анализа и интересните теории на инж. Кирил Кирилов, заместник председател на Археологическото дружество в Белоградчик.
Слънчевият календар
Най-внушителният стенопис в пещера Магурата, безспорно е най-ранният открит в Европа слънчев календар. Още преди 7 хил. години древните хора са изчислили, че годината има 366 дни. Някак изразът “първобитни хора” рязко започва да придобива друг смисъл. Правилно са изчислени и дните на равноденствието.
Защо рисунките са толкова навътре в пещерата?
Не може да не се запитате защо рисунките се намират толкова навътре в Магурата, а не по стените в близост до жилищата на древните хора. Още повече, достъпът до залата с рисунките, без днешните облагородени алеи, е бил наистина труден. Затова някои учени предполагат, че залата е била използвана само от тесен кръг посветени. Интересен е и фактът, че температурата тук е почти 15 градуса, а влажността рязко намалява до 60%. Само в тази зала не са откривани кости на животни. Дали това не е бил древният архив, хранилище на познание и мъдрост?
Залата със сталактоните
Слязохме още по-дълбоко в недрата на земята и някъде километър навътре попаднахме в огромната зала на сталактоните. Ставаше все по-хлъзгаво. Пред нас се извисяваше най-големия сталактон в пещера Магурата. Накъдреното му туловище беше с диаметър 4 м. и подпираше тавана на 20 м. височчина. Били са му необходими по 100 години, за да образува всеки един сантиметър. Детето набързо отбеляза, че е на възраст около 200 хил години. Явно много напоително е капало в една точка от тавана, защото наоколо няма много подобни образувания.
На места срам ме хвана от дейността на съвременните диваци оставили своето “изкуство” върху стените на пещерата. Учените би трябвало да проведат обстойно изследване върху дълбоката човешка потребност да си оставиш името върху камък.
Залата на падналия бор
След стръмно спускане по хлъзгавите стълби стигнахме до най-големия сталагмит откриван в българска пещера. Обиколакта му е 6 м, а височината му достига 11 м. Намерихме го сгромолясал се край пътеката, вероятно поради същото земетресение причинило погрома в зала Срутището. По тази причина чутовният сталагмит е получил името “Падналия бор”.
Залата с тополата
Колкото по-навътре влизахме, сякаш температурите започнаха да падат. Озовахме се в залата с тополата, наречена така заради тънкия си висок сталагмит, наподобяващ ствола на дърво.
Високо, точно под самия таван, видяхме светлините на „пещерния град“, кръстен на столицата на Ирак Багдад заради множеството си (цели 74бр) кули.
Любопитно: Бяхме изненадани да научим, че през 1974-1975г. в пещера Магурата се е провеждал медицински експеримент за лечение на астматично болни хора. Смятало се е, че постоянната температура и влага, както и напълно чистия и лишен от алергени въздух, ще повлияе благотворно болните. Под ръководството на проф. Борислав Тодоров са лекувани общо 220 човека, като процедурата е продължавала 10-12 дни. Макар експериментът да е саботиран и проектът закрит, от идеята се възползват много европейски страни, които бързат да се похвалят с добрите резултати.
Животинско разнообразие
Пещерата е дом на над 20 хил. прилепа, от общо осем вида. Нашият гид сподели, че при първото си влизане в пещерата за деня, таванът й е бил покрит от стотици екземпляри. Тъй като човешкото присъствие ги смущава, те намират спокойствие в най-отдалечените галерии. Все пак зърнахме няколко смелчака, които подремваха необезпокоявано край нас. Колкото и да ги оприличаваме на летящи мишки, прилепите нямат нищо общо с тях, а са роднини на кучетата.
Пещера Магурата е част от 100 национални туристически обекта (100 НТО), така че ако събирате печатите, не забравяйте да си носите книжката.
Полезна информация:
Къде се намира пещера Магурата?
GPS координати: 43.7270278,22.5837417
На място има платен паркинг, който работи всеки ден от 9-19ч. Цена – 2,40лв. за леки автомобили (към 2022г.)
От паркинга до входа на пещерата има известно количество стъпала, които не вярвам да ви затруднят.
Необходимо време:
Обиколката трае около 50-60 мин. Пещера Магурата има два входа. Влизате през единия и излизате от другата страна на хълма.
Предвидете си още 15-тина мин., за да стигнете обратно от изхода до входа на пещерата. Може да си спестите ходенето, ако се върнете с туристическото влакче (заплаща се предварително на касата заедно с билета за пещерата).
Работно време:
Работното време на пещера Магурата може да откриете ТУК. Групите влизат на кръгъл час. Ние посетихме пещерата през зимното й работно време и според табелата туровете започват в 10ч., 12 ч., 14ч. и 16ч. През лятото е възможно да са и по-начесто. Проверете предварително по телефона!
Цена на билета:
Цени на билетите може да видите ТУК.
Контакти:
Тел: 0932 / 9 6677
Сложност на терена:
В пещерата има изградени парапети и стълби, където е необходимо. Предвидете си подходящи обувки, защото на места е много хлъзгаво. Пещерата не е пригодена за хора с неравностойно положение. Подходяща за семейства с деца над 10г. възраст.
Носете си връхни дрехи през лятото, защото температурата целогодишно е 12 градуса, а влажността е 90%!
Забележителности около пещера Магурата:
- Рабишко езеро
- Пещера Козарника (към 2022г. все още не е облагородена за туристи)
- Белоградчишките скали
- Пещера Венеца
- Старинен храм „Св. Георги Руян“ – с. Орешец (Белоградчик)
* Статията може да съдържа афилиейт линкове.
