Ако си мислите, че Боянската църква е единствен и неповторим образец на средновековната българска архитектура и стенопис, то определено трябва да посетите и Земенския манастир.
Как да стигнете: От София пътят минава през Перник и Радомир, след което отбивка от главния път ви отклонява за гр. Земен. На около 1-2 км. след градчето и следвайки табелите, се озоваваме пред големите дървени порти на манастира. Колите стоят на самия път край невисокия дувар на светата обител, издигнат на височина 1 – 1,5м. от ломени камъни, покрити с нови керемиди.
Пристъпвайки през прага на обителта, човек веднага се озовава в паралелна вселена. Комплексът се състои от църква, камбанария и две манастирски постройки, разположени по периферията във формата на буквата “Г”. От 1966г. бившият мъжки манастир е обявен за паметник на културата и днес се разглежда като уникален образец на българската средновековна архитектура и изкуство. От 2004г. е филиал на Националния исторически музей. Веднага прави впечатление добрата поддръжка на двора с ниско окосена свежо зелена трева и разкошът на нацъфтелите цветя, пръснати наоколо или подредени в саксии под чардака. Под сенките на старите и високи дървета са поставени пейки и пънчета за почивка.
И там, в средата на зелената поляна стои едно малко съкровище на почти 1000 години – църквата “Св. Йоан Богослов”. На пръв поглед, по нищо не личи, че съвсем запазените и прецизно иззидани стени от бигор, обагрени в слънчеви тонове, датират към далечния XI век. Като културна и историческа ценност, храмът може да си съперничи единствено с Боянската църква в София, построена през 1259г. Това е една от най-старите църкви в България и като по чудо никога не е бил разрушавана. В летописните книги на светата обител се споменава, че е поправяна през 1730г. и укрепвана през 1830г. и 1860г. През 1867г. е построена първата манастирска сграда, в която е отворено килийно училище, а малко след Освобождението е издигната и малката камбанария в двора. В началото на XX век е построена и втората жилищна постройка.
Църквата “Св. Йоан Богослов” е единственият запазен средновековен храм с почти кубична форма по нашите земи. Размерите му са съответно дължина 9,18 м., ширина 8,71 м. и височина 7 метра (11,20м. с купола). Над главната порта ни посреща образът на Св. Йоан Богослов, благославящ посетителите с евангелие в ръка. Пространството вътре е образец на кръстокуполната архитектура, без предапсидно пространство и предверие. Подът все още е застлан с оригиналната си настилка от разноцветни каменни плочи, изгладени през вековете до блясък от нозете на поклонниците. Църквата е трикорабна, триапсидна и е една от малкото оцелели и достигнали до нас от Средновековието. Куполът е изграден от камък и се издига върху висок цилиндричен барабан.
Най-голямото съкровище на Земенския манастир, заради което тук се стичат посетители от цял свят, са изключителните стенописи от XIV век, които могат да бъдат видени в оригиналния им вид. Всички те не са реставрирани, а са единствено почистени и консервирани.
От първоначалното изографисване на храма през XI век, е оцелял единствено фрагмент с изображението на Св. Ана. Използвана е мокро фреско техника на рисуване. Стените са покрити с реалистичните и живи образи на различни светци, като художникът, познат като Земенският майстор, е използвал меки и земни тонове. Според нашия гид, това е било нещо напълно ново за средновековната църковна живопис и наченки на ренесансовото изкуство по нашите земи. Представени са и множество религиозни сцени като Страстната седмица, Възнесение, Тайната вечеря, Благовещение и т.н.
Някои от стенописите са безценни и според нашия екскурзовод, не се срещат никъде другаде. На една от колоните може да се види едно от най-ранните запазени изображение на Св. Иван Рилски.
Най-емблематичната за манастира сцена, за която се твърди, че няма аналог в света, е “Изковаването на гвоздеите за разпятието”. Темата е много специфична и в религиозните книги не се разказва кой и къде ги е направил. Споменават се единствено във френски и английски ръкописи от края на XII и началото на XIV век. Интересно е, че персонажът, държащ чука, всъщност е жена – съпругата на ковача, който отказал да изкове пироните, под предлог, че го боли ръката (и тя, като по чудо, наистина го заболяла). Никой не знае истината, защо тази сцена е залегнала сред стенописите на малката средновековна българска църква. Някои смята, че тя е била важна за масоните и богомилите, и тук е скрит свещен знак, който след време ще обедини всички религии. Обвит в тайнствени легенди, през вековете Земенският манастир е притегателен център за масони, тамплиери, различни други ордени и разбира се за иманярите. Говори се, че и покойният папа Йоан Павел Втори е имал частна визита в светата обител. Независимо дали сте почитатели на конспиративните теории и историите за тайни общества, безспорно сцената с изковаването на гвоздеите за разпятието е забележителна.
На стените на църквата Св. Йоан Богослов може да бъде видяна още една необичайна и уникалната сцена – Двойният Исус Христос и Причастието на апостолите, стоящи от двете страни на масата. Обикновено, Спасителят се изобразява поднасящ с едната си ръка вино, а с другата хляб. В този случай, единият Божи син подава хляба, а другият – виното.
Близо до входа са изографисани и ктиторите – земенският владетел деспот Деян и съпругата му Доя, заедно със синовете им Витомир и Стою. Над тях на старобългарски език стои надписът “Изписа се този храм, посветен на Св. Йоан Богослов с благоволението на Деспот Деян.” Заедно с образите на севастократор Калоян и Десислава в Боянската църква, това са едни от най-ранните изображения на български боляри от Средновековието. По това време не е било прието портретите на живи хора да се намират сред стенописите на храмовете.
В дъното на храма все още стои автентичният олтар, изграден от монолитен каменен блок. Според някои, ако положиш лявата си ръка върху него и от сърце си пожелаеш нещо, то ще се сбъдне. Светлината огряваща от високото и тясно прозорче зад него му придават допълнителна мистичност. И хората се редят, полагат ръка и за миг затварят очи, мислейки за най-съкровените си мечти. Някои оставят монети.
Ако сте гладни, в една от пристройките ще ви предложат манастирска бобена чорба, която може да хапнете на масичките пръснати по поляната отпред. Сянката на многовековните дървета наоколо ще се погрижи за сянката и прохладата в летните дни. В съседното крило се помещава малка музейна експозиция.
Полезна информация:
Местоположение: ул. Земенски манастир, 2440, гр. Земен (на около 1 км югоизточно), област Перник (На входа на градчето има табела за манастира.);
Работно време: ноември-март: 9:00-17:30; април – октомври 9:30-18:00;
Цени на билетите: възрастни – 5лв.; ученици и студенти – 1лв.; деца под 7г. и лица с особени потребности, както и всеки последен понеделник на месеца – безплатно; беседа 5 лв. (10лв. на чужд език);
Контакти: 077 412 029
Време за разглеждане: Отделете си около 30-60 мин. (без времето за обяд);
* Статията може да съдържа афилиейт линкове.
