Изобщо не разбрах как се бяхме успали тази неделя, но така става, когато освен с всичко друго се занимаваш и с ремонтни дейности. Определено имахме нужда от релакс сред природата. Предвид напредналото време, трябваше да изберем някоя близка дестинация и тръгнахме към кв. Княжево, за да направим някой маршрут във Витоша.
Целта беше от кв. Княжево да се разходим до м. Тихия кът. Избрахме полукръговия маршрут Княжево – м. Бялата вода – м. Тихия кът – връщане до м. Бялата вода по друга пътека – кв. Княжево.
Етап 1: кв. Княжево – м. Бялата вода
За целта, оставихме колата на малкия паркинг пред ресторант “Бор” и бар “Шишарка” (две в едно) в кв. Княжево и хванахме пътеката в ляво от заведението. Почти веднага в началото на маршрута се стига до разклонение с отбивка в ляво и малко дървено мостче и тъй като основната пътека беше преградена с каменни кашпи, може да ви обхване колебание за вярната посока като нас. Всъщност, и двата пътя по-късно се събират, но по-прекият е този направо покрай кашпите. Следвайте табелите за Златните мостове и маркировката в бяло и жълто.
За разлика от разходката ни по панорамна алея “Галунка” предната седмица, сега температурите бяха положителни, снегът се топеше и Кнежевската гора се огласяше от веселото чуруликане на птиците. В далечината кълвач работеше упорито. Порадвахме се и на катеричките. Вече имаше дървета, нетърпеливи да разцъфтят и сякаш всичко наоколо се подготвяше трескаво за предстоящата пролет.
Някои дървета бяха окичени с мисли на лечителя Петър Димков, но ми се стори, че само ние се спираме на тях.
В дясно от нас ромолеше бъбриво поточе, което в един момент пресякохме по дървено мостче. Неусетно излязохме на стария Беловодски път и продължихме по него нагоре. Пресякохме Беловодски път при автобусна спирка “Бялата вода”, където спира автобус 63, и отново потънахме в гората. Тук информациона табела услужливо указва всички възможни маршрути, по които човек може да продължи. Вариантите са наистина много.
Много скоро, в панорамната част на алеята се появиха жълти метални парапети и няколко минути по-късно вече бяхме в м. Бялата вода. Както подсказва името, тук ще намерите зидана чешма, изградена на мястото на голям планински извор.
Етап 2: м. Бялата вода – м. Тихия кът
От тук алтернативни пътеки могат да ви отведат до Златните мостове (2 ч.), Копитото (1 ч.), хижа Планинец (1 час 30 мин.) или до хижа Кумата (3 ч.). До м. Тихия кът, нашата следваща точка от маршрута, ни чакаха още 45 мин. вървене.
Решихме да направим късен обяд на близката беседка. От тук нагоре вървят две пътеки, които в края си достигат м. Тихия кът. Избрахме да отидем до там по дясната и да се върнем по другата. Така си спестихме по-голямото изкачване, с което започва лявата пътека.
Етап 3: м. Тихия кът – връщане до м. Бялата вода по друга пътека – кв. Княжево.
В м. Тихия кът, по мои виждания, няма нищо атрактивно – мотел с ресторант и няколко катерушки отпред. В момента, заради пандемията, заведението предлага единствено храна за в къщи.
Директно продължихме по шосето, което излиза отново на Беловодски път, точно при спирка “Тихият кът” на автобус 63. Тук пътеката прави обратен завой и следвайки жълтите парапети, отново ни върна в гората. Този участък започва с кът за отдих с беседка и детска площадка. Скоро стигнахме голям разклон с жълти табели, които ни подсказаха да завием наляво. Направо пътят продължава за Копитото, а вдясно – за Златните мостове. Тази отсечка излиза отново при беседката в м. Бялата вода. Минавайки отново покрай чешмата, се върнахме обратно до ресторант Бор.
Полезна информация:
Как да стигнете: Нашият маршрут започна от ресторант Бор (и бар Шишарка), който се намира в кв. Княжево. От бул. Цар Борис III трябва да завиете на ляво по ул. “Проф. Николай Державин”. Завивате в третата пресечка в дясно и ще се озовете пред заведението. Ако не разполагате със собствен автомобил, може да слезете с трамвай No 5 на последната му спирка в кв. Княжево. От там до ресторанта са 10-тина минути пеша.
Ниво на трудност: лека, подходяща за всички възрасти;
Време: Целият маршрут ни отне общо около 3 часа и 30 мин. с всички почивки, включително и за обяд;
Дължина на маршрута: общо 8 км.
Съвет: Ако не обичате навалица, е добре да имате предвид, че през лятото тук е истинска магистрала. По-добре посетете мястото през зимата или в делнични дни.
Още маршрути на Витоша може да видите ТУК.
* Статията може да съдържа афилиейт линкове.
