На Бали туристите се придвижват основно със скутери или кола с шофьор, който цял ден ви е на разположение да ви разнася от точка до точка. Понеже трафикът е меко казано безумен, подчинен на неясна за европейците логика, ние бяхме заложили на последния вариант.
Отделно, някои туристически места включват към входния билет и безплатен транспорт от и до хотела. Този ден бяхме ходили да видим бебетата орангутани и бяхме изпълнени с безгранична еуфория от досегa ни с тези прекрасни горски създания. До града трябваше да ни прибере непознат за нас шофьор. Натоварваме се на колата, накичена отвътре в губерчета и разнообразни хиндуистки религиозни предмети и потегляме. Балиецът, като типичен местен, беше супер любезен и усмихнат, с една специфична за региона детинска наивност. Ентусиазирано започна да ни разпитва как сме си изкарали, къде сме ходили предходните дни и дали не може да ни предложи други забавления.
И офертата не закъсня:
– Do you like buttrerplay?
Решаваме, че не сме го разбрали и молим да повтори.
– Butterplay.
Ясно, няма грешка. Смълчаваме се. Започвам да прехвърлям наум възможностите за забавления свързани с масло. В съзнанието ми изплуват страстни пехливански борби и дребни балийци, омазани с кокосово масло. Мисля си, каквито са ситни, ще ги смачкам за максимум две минути.
Балиецът вижда смущението ни, обаче не схваща защо не го разбираме и започва да размахва енергично ръце встрани (докато шофира) и да повтаря:
– Butterplay, butterplay …
И тогава зацепвам:
Аааааа, butterfly?
– Yes, yes, butterplay! – облекчено и щастливо потвърждава нашият гид.
На фона на всички мазни варианти, които бях успяла вече да си представя, пеперудите вече не ми изглеждаха атрактивни.
Та на другия ден не можах да се разсърдя на сервитьорката в ресторанта, която с най-невинния поглед попита мъжа ми “Мистър, ар ю пинис?”. Посмяхме се и си поръчахме по едно копи (кафе).
Да си знаете, че в Индонезия имат голям проблем с произнасянето на звука “Ф”.
