Понеже ни омръзна от жегите и да се прегръщаме с климатиците, решихме да осъществим един отдавна отлаган 7 дневен маршрут в Доломитите. Посещавали сме Алпите в Австрия, Германия и Швейцария. Някак логично беше дошъл редът и на Италия. По традиция и това пътешествие започна обещаващо с дъга 🌈 На фона на дъждовете, които се бяха изсипали в Алпите предните дни, изкарахме късмет със 7 дни с прекрасно време, чисто небе и перфектни температури около 20+ градуса. А гледките … просто неописуеми!
Тук ще споделя нашия 7-дневен маршрут в Доломитите, така както ние ги видяхме и преживяхме. Пътуването осъществихме с кола под наем, което е най-оптималния вариант. По-долу ще ви разкажа за него ден по ден, с конкретни времена за придвижване, препоръчани хайкове (Tre Cime, Seceda, Lago di Sorapis и др.), предложения за нощувки и полезни логистични съвети.
Кога е най-подходящо да посетите Доломитите
Като страстен скиор не мога да ви отговоря еднозначно на този въпрос. Заснежените склонове на Алпите винаги ме карат да се вълнувам. Конкретно тази програма е най-подходяща за изпълнение в периода средата на юни – края на септември. Топ сезонът е юли и август, но тогава и цените са по-високи. През студените месеци някои проходи биват затваряни.
Как да стигнете до Доломитите?
Началната точка на нашата програма започва от Венеция. До там може да се придвижите най-бързо със самолет до летище Марко Поло или Тревизо. Ние избрахме да летим с Austrian Airlines до първото. В kiwi.com може да проверите за актуални оферти за най-изгодните полети. Естествено, до Венеция може да стигнете и с личен автомобил, но само ако разполагате с допълнителни дни и ентусиазъм за дълъг път.
7-дневен маршрут в Доломитите
Ден 1 Венеция – езерото Карецa (Lago di Carezza) – Кортина д’Ампецо (Cortina d’Ampezzo)
В зависимост кога каца полетът ви, може да добавите още цял един ден към програмата, за видите Венеция. За нас не беше нещо ново. Пристигнахме сутринта и заради летните жеги решихме директно да отпрашим към прохладната планина. Взехме си предварително запазената кола от летището (чисто ново Peugeot 208) и се насочихме към езерото Карецa (Lago di Carezza).
Кола под наем: Най-удобно е да наемете и върнете колата под наем от летището (ние летяхме до Марко Поло). Проверете в GetRentacar.com за най-изгодни оферти! Нямате нужда от голяма кола или 4х4. В някои случаи компактният автомобил ще ви е от полза. По планинските пътища бъдете внимателни, защото има както безброй завои, така и много мотористи и велосипедисти.
Езерото Карецa (Lago di Carezza)
В Италия няма винетки и още щом се качите на магистралата има тол пункт, от който да си вземете талонче (плаща се при слизане в брой или с карта). Веднага след като се отклоните от магистралата ще ви обгърне типичният алпийски разкош. Край пътя се редят тиролски къщички с цветя разливащи се под прозорците. Поляните през лятото са отрупани обилно с бели, жълти и лилави цветове. Пътят се вие през планината и следва извивките на река Torrente Cordèvole. В летните жеги от нея беше останало само бистър поток.
Разстояние: от международното летище Марко Поло до езерото пътят е около 2ч. 30 мин.
Езерото Кареца (Lago di Carezza), известно още като „Езерото на дъгата“, е едно от най-завладяващите места в Доломитите. Намира се в подножието на масивите Латемар и Росенгартен в Южен Тирол. Макар и сравнително малко (дълго около 300 м и дълбоко едва 22 м) със сигурност ще ви плени със смарагдовите си кристални води.
Според легендата, вещица разрушила дъгата, създадена от влюбен магьосник и хвърлила парчетата в езерото. А оттам идва и мистичният цвят на водата. Чудна история, а реалността е, че мястото наистина изглежда приказно. Около езерото има приятна лека пътека, която ще ви позволи да му се насладите от всички страни. Разходката ще ви отнеме около 30 мин. Усещането е сякаш си попаднал в картина, където небето, планината и водата се преливат в съвършена хармония.
GPS координати на паркинга, който използвахме: 46°24’59.7″N 11°34’01.0″E. Заплаща се на автомат 2 E (към 2025г.)
Кортина д’Ампецо (Cortina d’Ampezzo)
Разстоянието от Езерото Кареца до Кортина д’Ампецо (Cortina d’Ampezzo) отнема около 2 часа. Разстоянията в планината не са толкова големи, но множеството завои правят придвижването по-бавно. Пристигаме в Кортина д’Ампецо точно за времето за настаняване в хотела. Малкото курортно градче вече трескаво се подготвяше за зимната олимпиада, която предстои през февруари и март 2026г.
Малкото алпийско градче е сгушено между впечатляващите върхове на Доломитите. Улиците са подредени и много цветни, а по главната улица ще откриете бутици, спортни магазини и уютни кафенета. Кортина д’Ампецо е чудесна отправна точка за маршрутите в околността, като Cinque Torri, Tre Cime di Lavaredo, Sorapis и т.н.
Къде да отседнете в Кортина д’Ампецо? Подбрах хотели с висок рейтинг с възможност за паркиране: Ambra Cortina Luxury&Fashion Hotel, Hotel Villa Alpina, Hotel De La Poste, Faloria Mountain Spa Resort, Hotel Columbia & Spa, Hotel Serena Cortina, Hotel Lajadira & Spa.
Вечерите тук носят своя чар. Градът оживява, а малките ресторантчета и гостилници предлагат типична тиролска кухня. Опитайте canederli (кнедли със сирене или бекон), polenta dell’Alpago (полетна с горски гъби или с местни сирена) и casunziei (равиоли с червено цвекло, пармезан и масло), спек (опушен свински деликатес). За десерт ни сервираха тирамису с тъмна бира (вместо кафе) и ароматен щрудел.
Ношувка в Кортина д’Ампецо.
Ден 2 Тре Чиме ди Лаваредо (Tre Cime di Lavaredo) – Езерото Мизурина (Lago di Misurina)
Макар че Мизурина (Lago di Misurina) е по-близо до Кортина д’Ампецо, предпочетохме първо да направим трека до Тре Чиме ди Лаваредо (Tre Cime di Lavaredo), а след това да релаксираме край езерото. Още в 8:30ч., веднага след закуска, се отправихме натам. Оказа се, че ранният час не ни осигури място на паркинга при Rifugio Auronzo. Пътят беше затворен с бариера, а от 2025г. до него се допускат само автомобили с предварителна онлайн резервация, която може да направите от ТУК. Варианти къде и как да паркирате съм описала подробно ТУК.
Полезно: Ако не ви се шофира, с Dolomitibus лесно може да стигнете до Тре Чиме ди Лаваредо директно от Кортина д’Ампецо или чрез удобни връзки от Калалцо ди Кадоре, където е най-близката жп гара.
Тре Чиме ди Лаваредо (Tre Cime di Lavaredo)
И ето ни в началото на вероятно най-известният маршрут в Доломитите. Трекът е кръгов и обикаля на 360 градуса около Тре Чиме ди Лаваредо – един от най-емблематичните върхове и символ на Доломитите. Цялата разходка отнема около 3-4 часа и преминава последователно през следните хижи: Rifugio Auronzo (2 333 мнв) – Rifugio Lavaredo (2 344 мнв) – Rifugio Locatelli (2 450 мнв) – Malga Langalm (2 285 мнв). Следвайте маршрут номер 101. Степента на трудност варира между лека до средна, като общата денивелация достига до 400м.
Най-високият от трите върха – Чима Гранде, достига 2 999 мнв, Чима Овест се издига до 2 973 мнв, а по-ниският Чима Пикола – до 2 857 мнв. Когато стоиш в подножието им, тези числа придобиват реално измерение. Вертикалните стени изглеждат почти недостижими, изправени като исполини над околния пейзаж. Всички подробности, съвети и снимки от маршрута до Тре Чиме ди Лаваредо ще откриете ТУК.
Обядът ни завари при Rifugio Locatelli, където ни нагостиха с традиционни за региона вурстове, гарнирани с полетна с горски гъби. Гледката от панорамната тераса е зашеметяваща с величествените Тре Чиме ди Лаваредо срещу нас.
Съвет: Ще имате нужда от вода, шапка, слънцезащитно, туристически обувки и облекло на леъри. Винаги проверявайте прогнозата за времето!
Езерото Мизурина (Lago di Misurina)
Езерото Мизурина (Lago di Misurina) е едно от най-очарователните места в Доломитите. Кристално чистите му води и свежият планински въздух създават усещане за спокойствие и лекота. След дългия преход около Тре Чиме ди Лаваредо, седнахме на брега да релаксираме. В момента, в който извадих бисквитите си от раницата, патиците веднага дойдоха на закуска с нас. Такова блаженство е да храниш птиците и да се наслаждаваш на алпийския пейзаж!
Разположено на 1 754 м надморска височина, Мизурина е най-голямото естествено езеро в Кадорските Алпи. Известно е със своя изключително чист и сух въздух, като климатът тук е смятан за лечебен. Неслучайно край бреговете му се намира единственият център в Италия за лечение на детска астма на висока надморска височина. Леката пътека около езерото дава възможност за приятна разходка от около 40 минути. Може да наемете лодка или водно колело, за да направите преживяването още по-вълнуващо.
Полезно: През летния сезон до езерото Мизурина може да се стигне удобно с автобуси на Dolomitibus и Südtirolmobil. Първата линия осигурява връзка с Кортина д’Ампецо, Ауронцо ди Кадоре и гарата в Калалцо ди Кадоре. Същата продължава и до Rifugio Auronzo – отправна точка за трека около Тре Чиме ди Лаваредо. Südtirolmobil свързва Мизурина с градчетата от северната страна на Доломитите. Добре е да се резервира предварително и да се проверяват актуалните разписания, тъй като автобусите често са пълни през летния сезон.
Идея: Ако имате време и най-вече сили, може да добавите към програмата за деня и езерото Анторно (Lago d’Antorno). А ако добавите още един ден – Cadini di Misurina.
Ношувка в Кортина д’Ампецо.
Ден 3 Езерото Сорапис (Lago di Sorapis), Езерото Брайес (Lago di Braies/Pragser Wildsee)
Този ден е посветен на две от най-красивите езера по нашия маршрут в Доломитите – Езерото Брайес (Lago di Braies/Pragser Wildsee) и езерото Сорапис (Lago di Sorapis). И двете са толкова възхитителни, че популярността им създава истински проблеми с паркирането. Дилемата беше с кое да започнем. Тъй като за езерото Брайес има опция за онлайн резервация на паркомясто за целия ден, решихме рано рано да заемем позиции при Passo Tre Croci. От тук започва маршрутът към езерото Сарапис.
Съвет: Ако не пристигнете на паркинга най-късно до 8:30 ч., рискувате да не намерите място.
Езерото Сорапис (Lago di Sorapis)
Разстояние от Кортина д’Ампецо до Passo Tre Croci: 8 км (15 мин. с кола)
Координати на паркинга (безплатен): ТУК
За да се насладите на удивителните наситено сини цветове на езерото Сорапис, ще се наложи да направите преход от общо общо 12 км (4-5 часа в двете посоки). Маршрутът с номер 215 започва от Passo Tre Croci, а денивелацията е около 520 м. Пътеката започва леко, но има по-стръмни участъци и каменисти пасажи със средна трудност. Маршрутът минава през гориста местност, което я прави сравнително сенчеста дори в топлите часове. Самото езеро е разположено на около 1925 мнв и е обградено от драматични скални върхове.
Макар на места пътеката да е предизвикателна (хлъзгава и с метални въжета по скалите), трябваше да се убедя лично, че млечно-синият цвят на езерото е наистина реален. И той наистина е такъв! Неописуемо синьо, което те пленява завинаги! Гледката е меко казано божествена и оправдава усилията, за да стигнете до целта. Повече подробности, съвети и снимки за маршрута до езерото Сорапис ще откриете ТУК.
Езерото Брайес (Lago di Braies/Pragser Wildsee)
Разстояние от Passo Tre Croci до езерото Брайес: 40 км. (50 мин. с кола)
Къде да паркирате: До езерото Брайес има четири паркинга – Р1 (на 6 км от езерото), Р2 (на 15 мин пеша от езерото), Р3 и Р4, като последният е най-близо. Имайте предвид, че между 10.07 и 10.09 между 09:30ч. и 16:00ч. пътят се затваря с бариера. Може да преминете само, ако сте отседнали в Hotel Lago di Braies или имате предварителна резервация за Р4. Такава може да направите ТУК. Ще получите QR код за достъп. Със същия получавате и бонус 15Е за обяд в няколко заведения край езерото, където може да направите късен обяд.
Езерото Брайес (Lago di Braies) е едно от най-известните и посещавани места в района и често е наричано „Перлата на Доломитите“. Разположено е на надморска височина от 1 496 м и е част от природния парк Fanes-Sennes-Braies. Красивите му тюркоазени води, огледално отразяващи околните върхове, го правят любимо място за снимки и разходки. Може да обиколите езерото за около час по добре поддържана пътека или да наемете дървена лодка, за да разгледате пейзажа от водата.
Разстояние от езерото Брайес до Кортина д’Ампецо: 50 км. (1ч. с кола).
Нощувка в Кортина д’Ампецо.
Ден 4 Санта Мадалена (St. Magdalena), Църквата Свети Йохан (St. Johann in Ranui), Ортисей (Ortisei)
Потегляме към долината Вал ди Фунес (Val di Funes) – една от най-красивите и същевременно спокойни долини в Доломитите. Тук времето сякаш тече по-бавно. Алпийските ливади са осеяни с традиционни ферми, а масивът Одле (Gruppo delle Odle) се извисява драматично над тях, създавайки едни от най-впечатляващите пейзажи в Южен Тирол. Най-известните села в долината са Санта Мадалена и Сан Джовани. Вал ди Фунес е идеално място за любителите на фотографията, за пешеходни разходки и за онези, които търсят автентична алпийска атмосфера далеч от тълпите.
Санта Мадалена (Santa Maddalena)
Разстояние от Кортина д’Ампецо до Санта Мадалена: 80 км (около 1 час и 45 минути с кола).
Къде да паркирате: В селцето има няколко паркинга на кратко разстояние един от друг. Р1 ще откриете ТУК. Р2 е по-голям и по-близо до следващата точка от програмата. Плаща се на машинка или през приложението EasyPark.
Живописното селце Санта Мадалена (Santa Maddalena) е прочуто със своята малка едноименна църква, извисяваща се на фона на драматичните върхове на Одле. Именно тази комбинация е превърнала селото в иконичен пейзаж за фотографи от цял свят. До самата църква не може да се стигне с лек автомобил, но от паркинга започва живописен и лек маршрут („Panoramaweg“), който след около 15 мин. ще ви отведе до нея. Църквата е отворена за посетители и входът е безплатен. Най-хубавият изглед е от отсрещния склон, където ще трябва да повървите още около 10 минути по пътеката, за да стигнете до специално обособения фото-спот. От тук всеки заснет кадър се превръща в картичка.
Маршрутът ще ви върне обратно в селото, където може да обядвате преди да продължите по програмата.
Църквата “Свети Йохан” (St. Johann in Ranui)
Само на около 300–400 метра от паркинга в Санта Мадалена се намира и другият символ на долината – Църквата „Свети Йохан“ (St. Johann in Ranui). Тя е разположена в частен имот, сред зелените ливади в подножието на планинския масив Одле. Казват, че това е едно от най-фотогеничните места в Доломитите. От паркинга продължете пеша и скоро ще стигнете до оградата на имота. Оставям точна локация ТУК.
Храмът е построен през 1744 г. от фамилията фон Волфсметер като параклис към тяхното алпийско имение Рануй. Посветен е на Свети Йоан Непомук, покровител на пътешествениците и защитник от водни бедствия. Въпреки малките си размери, църквата впечатлява с бароковата си фасада, украсена с фрески и изящна камбанария с отличителен купол. Достъпът до самата църква е ограничен, защото се намира в частен имот. За туристите е изградена специална платформа, от която се открива класическата панорамна гледка – едно от най-разпознаваемите изображения на Доломитите.
Ортисей (Ortisei)
Разстояние от Санта Мадалена до Ортисей: около 30 км и приблизително 40 минути, в зависимост от трафика.
Денят ни завърши в китното селце Ортисей (Ortisei) в сърцето на долината Вал Гардена. Разположено на около 1 236 мнв, веднага ни плени с традиционната си алпийска архитектура, дърворезби и уютни кафенета. През деня Ортисей е главна отправна точка за множество пешеходни маршрути в района. Модерни лифтове неуморно извозват туристите към околните върхове и примамват към нови приключения.
Привечер Ортисей се оживява още повече. Улиците се изпълват с хора, ресторантчетата се заемат бързо, а местните и туристите се наслаждават на коктейли и приятни разговори на открито. За вечеря ви препоръчвам ресторант Vedl Mulin, в който по препоръка на главния готвач опитах най-невероятното лимоново ризото със скариди в живота си.
Къде да отседнете в Ортисей: Подбрах за вас хотели с висок рейтинг с възможност за паркиране: Hotel Luna Mondschein, Hotel Hell, Hotel Platz, Hotel Arnaria, Chalet Resciesa, Hotel Garni Walter, Garni Alba, Hotel Digon.
Нощувка в Ортисей.
Ден 5 Сечеда (Seceda)
Сечеда беше задължителна част от нашия маршрут в Доломитите. Едно от предимствата да се събудиш в Ортисей е, че този ден може да поспиш малко повече. А умората от предходните дни вече започва да тежи. Нямахме нужда от автомобил, нито да търсим паркинг този ден. Бяхме отседнали на пешеходно разстояние от лифта за Сечеда, което допълнително улесни програмата. Препоръчвам ви да се сдобиете с билети онлайн. Така ще пропуснете опашката за касите и директно ще се качите на него. Първата част от изкачването е с кабинков лифт, след който директно се прехвърляте на втората гондола. На върха ще се озовете след около 15-20 мин.
Съвет: Дори времето в Ортисей да изглежда слънчево, винаги проверявайте прогнозата и уеб камерите за Сечеда. Ние се качихме от слънчевото градче директно сред гъстите облаци горе. За щастие, малко по-късно се разпръснаха, но може и да нямате този късмет.
На върха (2518 мнв) ви очаква голяма красота. Тук имате няколко варианта. Ако вече нямате сили, може просто да се разходите по Seceda Ridgeline и да се полюбувате на невероятните гледки към зъберите на Geisler/Odle, които се разкриват от ръба. От скоро собствениците на земята, през която преминава пътеката, са поставили турникет. Пропускат туристите срещу заплащане от 5Е (към 2025г.). Но ако се качите до ръба по долната пътека, това няма да ви струва и цент (само изкачване по стръмния склон 😉 ).
В района има множество хижи и живописни маршрути, които да ви запълнят целия ден. Ние избрахме панорамния преход през Pieralongia и Rifugio Firenze. Разстоянието е около 9–10 км. и отнема приблизително 3-4 часа (без почивките). Теренът е лек, типично планински, с денивелация 450м. Пътеката води през живописни алпийски местности, цветни ливади, с чудесни гледки към зъберите на Odle. Подробности за маршрута ще откриете ТУК (очаквайте скоро!).
В хижа Rifugio Firenze имахме възможност да си починем и да се възнаградим с вкусен гулаш с полента. Не устоях и на любимия ми десерт – кайзершмарн със сладко от боровинки.
Нощувка в Ортисей.
Ден 6 Мармолада (Marmolada), езерото Алеге (Lago di Alleghe), Болцано (Bolzano)
Този ден включва изкачване до внушителната Мармолада (Marmolada), най-високият връх на Доломитите. Следва спускане към живописното езеро Алеге (Lago di Alleghe) и обяд край спокойните му води. Денят завършва в Болцано (Bolzano) с разходка и вечеря из уличките на стария град, където се потопихме в уютната атмосфера на този важен културен и исторически център.
Мармолада (Marmolada)
Разстояние от Ортисей до Malga Ciapela: 65 км (около 1 час и 30 мин. с кола)
Съвет: Тръгнете по-рано, ако искате да избегнете опашките за лифта до Мармолада. Добре ще е да пристигнете на паркинга до 9:30ч – 10:00ч.
Мармолада, „кралицата на Доломитите“, е най-високият връх в региона и достига внушителните 3343 метра. Изкачването започва от малкото селце Малга Чапела (Malga Ciapela), където се намира долната станция на лифта. На място има голям платен паркинг. До върха ви очаква изкачване чрез модерна система от три последователни кабинкови лифта (Malga Ciapela → Coston d’Antermoja (2350 мнв) → Serauta (2950 мнв) → Punta Rocca (3265 мнв). С всяка следваща станция гледката става все по-внушителна. Първо се разкриват зелените долини и скалните масиви на Села, а в следващия момент излизаш над облаците и пред теб се открива ледника на Мармолада. Само след около 30 минути ще се озовете на панорамната тераса непосредствено под върха. Изкачването не изисква никакво физическо усилие. Лифтът осигурява лесен достъп, включително на хора с двигателни затруднения.
Съвет: През натоварените летни месеци резервирайте билети за лифта предварително. Така ще пропуснете първата опашка за касите и може да се насочите директно към лифта.
Горе на терасата има платформа с 360-градусова гледка. На изток се вижда групата на Села и Сасолунго, а на запад – Пале ди Сан Мартино. В далечината при ясно време блестят дори заснежените върхове на австрийските Алпите.
Глетчерът Мармолада, известен като “Кралицата на Доломитите”, е последният голям глетчер в този регион. Той е силно застрашен от изменението на климата и се допуска, че до средата на века може съвсем да изчезне. През лятото бива покрит с геотекстилни покривала. Те задържат по-ниска температура под себе си и намаляват директния контакт на леда с топлия въздух. На мен ми заприлича на посмъртна плащеница. Най-тъжната гледка, която видях по нашия маршрут в Доломитите.
От началото на XX век досега глетчерът Мармолада е загубил около две трети от обема си, а само за последните 25 години площта и масата му са намалели наполовина. Между 2019 и 2024 г. са изчезнали още около 70 хектара (еквивалент на близо 100 футболни игрища). През топлите сезони ледът се топи с по 7–10 см на ден. Ако тенденцията продължи, учените предупреждават, че глетчерът може почти напълно да изчезне до 2040 г.
Любопитно: На 3 юли 2022 г. се случва голямо срутване на ледника Мармолада. Инцидентът е причинен от необичайно високите температури през лятото, които водят до отслабване на ледената структура. В резултат на срутването загиват 11 души, а няколко други са ранени. Затова ще имате възможност за разходка само по обезопасената зона на ледника.
На слизане не пропускайте военния музей на Мармолада (Museo Marmolada Grande Guerra 3000м), който се намира на втората лифт станция – Serauta. Там са изложени артефакти, снимки и разкази за живота и битките по време на Първата световна война, когато фронтовата линия е минавала именно през ледника.
Може да комбинирате посещението на Мармолада с разходка из Passo Fedaia и едноименното езеро. Чудесно място за снимки или кратък пикник.
Езерото Алеге (Lago di Alleghe)
Разстояние от Malga Ciapela до езерото Алеге: 13 км (около 20 мин. с кола)
След изкачването на Мармолада се спуснахме към живописното езеро Алеге (Lago di Alleghe), където има голям безплатен паркинг (оставям локация). По обяд, той все още беше значително празен. От дъното на паркинга започва асфалтирана алея, която обикаля езерото и предлага чудесни гледки към водата и околните планини. Мястото е идеално за кратка разходка или просто за лежерна почивка.
Ние избрахме да обядваме в малко ресторантче край езерото. Ако в менюто забележите равиоли с рикота, рагу, див чесън и ябълки, не ги подминавайте. Може да звучи като странна комбинация, но бяха радост за всички сетива.
Болцано (Bolzano)
Разстояние от езерото Алеге до Болцано: 80 км (около 1 час и 50 мин. с кола)
Последната ни точка от нашия маршрут в Доломитите е чаровният град Болцано (Bolzano) – столицата на Южен Тирол. След планинските гледки и спокойствието край езерата, тук попаднахме в напълно различна атмосфера. Посрещнаха ни високи температури, оживени улици с красиви арки и елегантни площади. Разходихме се по тесните калдъръмени улички, където се редуват италианска и тиролска архитектура с малки бутици и кафенета. Вечерта завърши приятно с аперитив в едно от барчетата на Piazza Walther и вечеря в типично ресторантче с местни специалитети. Комбинацията от вино, вкусна кухня и живия ритъм на Болцано беше идеалният финал на деня.
Къде да отседнете в Болцано: Подбрах за вас хотели с висок рейтинг с възможност за паркиране: Stadt Hotel Città, Parkhotel Mondschein, Loom, Goldenstern Townhouse, Park Residence Apartments, Arcade Apartments, Cityflair Boutique Apartments, Argentieri Apartment, Stay COOPER l Cooper apartments,
Нощувка в Болцано.
Ден 7 Болцано – Венеция
Археологическият музей на Южен Тирол (Museo Archeologico dell’Alto Adige)
Ако имате достатъчно време (ние го направихме в края на предходния ден) преди да отпътувате от Болцано към летището, не пропускайте да посетите Археологическия музей на Южен Тирол (Museo Archeologico dell’Alto Adige). Там в специална хладилна витрина е изложен Йоци (Ötzi) – „леденият човек“. Препоръчвам ви да си вземете предварително билети за музея.
Ледената мумия е една от най-големите археологически сензации на нашето време. Йоци е живял преди повече от 5300 години, което го прави по-стар от египетските пирамиди и Стоунхендж. Йоци е открит случайно от туристи през 1991 г. в ледника на долината Шналстал/Вал Сеналес (Schnalstal/Val Senales) заедно с неговото облекло и снаряжение. Анализите показват, че е бил убит, докато е прекосявал прохода Тизенйох/Джого ди Тиса (Tisenjoch/Giogo di Tisa). Уникалните ледени условия са съхранили тялото му до наши дни. Сред находките е и ценна медна брадва. Тя е доказателство за ранното усвояване на металургията в Европа, белязало прехода към бронзовата епоха.
От 1998 г. мумията се съхранява в специална хладилна камера и може да бъде видяна през малък прозорец. Тялото е толкова добре запазено, че може да видите дори татуировките на Йоци. Дрехите и оръдията му са старателно реставрирани. Виждат се ясно парчетата кожа и шевовете, с които са направени. От безценния експонат учените продължават да черпят информация за начина на живот, храненето и технологиите от онова време. Името „Йоци“ му е дадено от австрийския журналист Карл Вендел, който търсел звучно име, свързано с мястото на откриването – долината Йоцтал (Ötztal Valley) в Алпите.
Болцано – Венеция
Разстояние от Болцано до международно летище Марко Поло във Венеция: 270 км (около 3 часа с кола)
За придвижването до летището е добре да предвидите повече време, тъй като движението в тази част на Италия често е натоварено. Ние лично попаднахме на тежко задръстване между Болцано и Тренто, което значително удължи пътуването. Добре е да се вземе предвид и времето, необходимо за връщането на автомобила под наем на летището. Имайте тези неща наум, за да избегнете излишно напрежение преди полета.
Седмицата в Доломитите премина неусетно. Всеки ден тук беше различно приключение, съчетаващо планински преходи, спокойни езера, исторически забележителности и уютни вечери с традиционна кухня. Това пътуване ни показа колко многолики са Доломитите – едновременно сурови и гостоприемни, диви и достъпни. И макар нашият 7 дневен маршрут в Доломитите да приключи, спомените и желанието да се върнем тук остават, защото това е дестинация, която те кани отново и отново да я преоткриваш.
* Статията съдържа афилиейт линкове.
