Колко от вас са влизали в истинска мина? Аз лично не бях, докато не посетихме Музея на минното дело в гр. Перник. Едно интересно и разхлаждащо място през летните месеци. Температурата вътре целогодишно е малко над 0 градуса, така че взимайте якетата, слагайте миньорската каска и се насладете на един 40 минутен тур из мините за добив на въглища под гр. Перник.
Това е единственият музей на минното дело на Балканския полуостров. Първата копка тук е направена през далечната 1891г., когато Перник още е бил малко населено място с едва 1000 жители. Покрай добивната промишленост градът се разраства и процъфтява на фона на останалите български градове след Освобождението. Тук през 1895г. е светнала първата електрическа крушка в България, още преди това да се е случило в двореца в София. Изглежда, наистина са добивали злато, само че черно. Дори по време на Голямата депресия, мината е била изключитело добре печелеща.
Добивът на кафяви въглища продължава до 1966г, когато залежите се изчерпват. Все още може да видите истински въглищен пласт под земята. През 1986г. мината бива превърната в музей по примера на солната мина Величка в Полша (разбира се, мащабите са несъпоставими), а днес е част от 100-те национални туристически обекта на България под номер 39.
На 50 метра под земята и благодарение на подробните разкази на екскурзовода, ще може да проследите технологичното развитие на минното дело през различните периоди от откриването на мината до наши дни.
Първоначално въглищата са били изкопавани ръчно и изнасяни с ръчни дървени колички навън. Тунелите са били укрепвани единствено от дървени подпори. Предпочитан материал е бил чамът, тъй като за разлика от други видове дърво, чамовите подпори започват да пукат, когато са подложени на силен натиск и предупреждават навреме за опасност от срутване на земни маси. Трудът на миньорите е бил изключително тежък и опасен.
След 1896г. за извозването на въглищата започват да се използват коне. Първоначално в галериите са внесени 120 броя, специална порода товарни унгарски коне, предпочетени заради по-ниския си ръст и по-здравите си крака. Общо 350 коня живеят и работят в мините, като под земната повърхност са изградени специални конюшни за тях. Повечето са родени тук и са прекарали целия си живот без някога да са виждали слънчева светлина. Из дългите 630 метра галерии може да видите макет в естествен ръст на впрегнат кон, извозващ своя товар.
По-късно се въвеждат акумулаторните и електрически вагонетки, които значително облекчават миньорския труд. Историята на въгледобива ни отвежда до първия електролокомотив, произведен през 1925г. от Сименс по поръчка, специално за мината в гр. Перник. Ценното на този музей е, че експонатите са изцяло автентични. Може да се докоснете до първите миньорски лопати, до минни телефони, карбидни лампи, къртачни машини, самоспасители и други любопитни инструменти.
В една от 30-те експозиционни камери може да видите първият измервателен уред за отровни газове, на който са разчитали миньорите – клетка с канарче. По време на въгледобива се отделя отровния газ “гризу”, който няма цвят и мирис. Единственият показател за тази опасност е било поведението и евентуално смъртта на канарчето.
Последните галерии, подсилени с метални крепежни подпори, представят съвременните механизирани средства за въгледобив. Реална опасност днес за посетителите не съществува, а каските са по-скоро с развлекателна цел. За свежият въздух под земята се грижи модерна вентилационна система.
Любопитно е да се отбележи, че по време на втората световна война и бомбандировките над София, мината е послужила като бомбоубежище за жителите на гр. Перник. В една от камерите все още стоят работеща сирена и противогази.
Както в много други мини и тук може да откриете иконостас с лика на Св. Иван Рилски, покровител на миньорите и да чуете легендите за чудесата, които е направил. Трудът под земята е толкова опасен, че не е чудна нуждата на работниците да запалят свещ и да се помолят за благополучното и безаварийно приключване на работния ден.
И на излизане да не забравите да пипнете “дървото на щастието” до входа на мината – вкаменелост на дърво от преди 5 млн. години. Миньорите са го докосвали за късмет на влизане под земята.
- Местонахождение: на около 50 км от София; гр. Перник, пл. Св. Иван Рилски 1
- Тел: 076/603 737
- Работно време: от понеделник до неделя (9:00 – 16:00ч.)
- Музеят се посещава от групи не по-малко от 5 и не повече от 20 души. Групите влизат само с екскурзовод на всеки кръгъл час
- Вход: 4 лв. За възрастни и 2 лв. За деца и пенсионери
- Беседа на английски или руски език – 10лв.
- Време за разглеждане: 40 Мин.
* Статията може да съдържа афилиейт линкове.
