Известен по света като “Островът на боговете” или “Островът на хилядата храма”, о-в Бали (Индонезия) е осеян с безброй светилища, пагоди и олтари. Прозвището му не само не е преувеличено, но дори не успява да подскаже на уважаемия посетител, че тук всъщност го очакват десетки хиляди религиозни сгради, а ако броим и частните храмове и олтари по домовете, бройката може да надхвърли 200 хил.
Като част от най-голямата мюсюлманска държава в света, е цяло чудо, че островът е успял да се капсулира и да съхрани своята култура и хиндуистка религия (смесица от култа към Шива, анимизъм и будизъм). От над 4 милионното балийско население, 93 % са хиндуисти.
Нямаше как да сме на о-в Бали и в програмата ни с основни забележителности да не преобладават множество храмове и свещени обекти. Докоснахме се до една чужда и непозната за нас култура, един свят на постоянна игра и борба на противоположности и стремеж към хармония между доброто и злото. Дори за две седмици е невъзможно да се видят всички святи за балийците места, но ви предлагам да не пропускате някои от най-важните балийски храмове, които ще ви потопят в духовния свят на местното население.
- Пура Тирта Емпул (Pura Tirta Empul)
Храмът на свещената вода е едно от ключовите светилища на о-в Бали и един от най-големите водни храмове в цяла Индонезия. Посветен е на хиндуисткия бог на водата – Вишну. Според легендата, на това място бог Индра е създал чудодеен извор, чиито води могат да излекуват тялото и духа. Самият храм се намира близо до извора на р. Пакрисан и е основан около 926г.
Заплатихме скромната сума от 15 000 IDR на човек и ни раздадоха саронги, за да покрием краката си. Комплексът се състои от серия от дворове с правоъгълни басейни. В първия двор ни посрещна гигантско високо дърво, чиито безброй мощни корени, здраво се бяха вкопчили в свещената земя. Стъблото му беше обвито със saput poleng, плат от черно-бяло каре, символизиращ двойствената природа на вселената и вечната битка и търсенето на баланс между доброто и злото. Балийците почитат природата и за тях някои дървета са свещени и с магически свойства.
За да влезем във втория двор, преминахме отново през традиционните символични двукрили назъбени порти и се озовахме пред 33 чучура, под които се извършват ритуалите по пречистване (melukat). Дворът беше пълен с хора, а най-интересното беше, че тук наравно с хиндуистите в церемонията участваха и хора от всякаква раса и религия. Всички бяха пременени с пъстри саронги, носещи димящи ароматни пръчици и дарове за боговете – купички от палмови листа, пълни с разноцветни цветя и ориз. Усещаше се вълнението и едва доловимото нетърпение да влязат в басейна, в който необезпокоявано плуваха големи риби кои. Наблюдавахме смирението, което изпълваше участниците в ритуала, когато преминаваха от чучур на чучур. Ритуалът започва от ляво и завършва с най-десните фонтани (последните два трябва да се пропуснат, защото са предназначени за мъртвите). Някои от тях бяха украсени със свастики, които символизират божественост, духовност и благополучие (преди един дребен мустакат немец да заложи нов смисъл в тях).
Най-вътрешният двор на комплекса е предназначен за молитва. Тук се намира и басейнът със свещения извор, захранващ фонтаните. През прозрачната зеленикава вода се вижда ясно как водата бълбука от недрата на земята. В този двор са разположени множество павилиони, богато украсени с позлата, каменни статуи (някои много сраховити и озъбени) и изящни фини дърворезби.
Попаднахме на церемония в един от храмовете, където дребен хиндуистки свещеник, пременен в бели одежди, седеше в миниатюрен павилион със сламен покрив и подрънкваше ритмично със звънче. Атмосферата е наистина релаксираща!
В пречистващите и магически свойства на водата вярват повечето религии по света, затова Пура Тирта Емпул ми се стори някак универсален и обединяващ храм.
2. Пура Бесаки (Pura Besakih)
Това е най-големият и най-важен храм на о-в Бали, наричан още Храмът майка. Намира се в самото сърце на острова по склоновете на активния вулкан Агунг (3031м). Пура Бесаки се разпростира терасовидно на 3 кв.км. и представлява внушителен храмов комплекс, състоящ се от 22 храма, 200 постройки и множество стъпала към върха. Местните вярват, че вулканите са обитавани от могъщи демони, които освен вреда, носят и полза за хората (плодородни почви, които са причина за 2-3 реколти ориз годишно), поради което трябва редовно да бъдат омилостивявани с церемонии и всекидневно поднасяне на дарове. Храмът е изграден през 11 век и специфичния си цвят дължи на факта, че е построен от вулканични камъни.
Заплатихме 60 000 IDR вход (30 000 IDR за местни), връчиха ни по един саронг и ни извозиха един по един със скутери до главната порта. Тук ни чакаше нашият гид Маде (второто дете във всяко балиско семейство бива кръщавано с това име), който ни разведе из Пура Бесаки. Трите най-големи храма са Penataran Agung (посветен на бог Шива, разрушителя), Batu Madeg (в чест на бог Вишну, пазителя) и Kiduling Kreteg (посветен на бог Брахма, съзидателя). По едно време си мислех, че наистина изкачваме връх Агунг, а стъпалата нямаха край. Преминавахме покрай множество пагоди и павилиони. Броят на “етажите” на пагодите или както местните ги наричат meru, винаги е нечетен, като най-високите са с 11 нива. Пагодите символизират свещената планина Меру, която се счита от хиндуистите за център на вселената. Най-святата част на храма е празния трон на върха отворен към небето, символизиращ главния бог.
В повечето дворове на хиндуистки храмове из целия остров, се допускат само поклонници и участници в церемонии, поради което успяхме само да надникнем отвън.
Маде ни разказа за внушителното изригване на вулкана Агунг през 1963г., когато храмът сериозно е пострадал. Било е едно от най-сериозните вулканични изригвания на 20 век в световен мащаб, като вулканичната активност е продължила почти година и е взела живота на над 2000 души.
Пред всеки отделен храм се издигаха символични двукрили назъбени порти, символ на баланса между добрите и лошите сили във вселената. Пред всяко светилище охраняваха страховити каменни статуи – защитници. Трудно е да не се впечатли човек от детайлните орнаменти и изящно украсени врати, както и от множеството павилиони с прецизно подредени сламени покриви.
От най-високата площадка пред нас се разкри невероятна панорама. В ясно време погледът стига чак до океана. Храмът майка в обграден от всички страни от зеленина, а терасите му са красиво украсени с разноцветни цветни лехи.
3. Пура Тана лот (Pura Tanah Lot)
В превод Tanah Lot означава “Земя в морето”. Напълно подходящо име за храм кацнал драматично на една скала, обградена от всички страни от океана. Всъщност се намира само на 100-200 м от брега, но достъпът до него е възможен само при отлив, когато тънка ивица суша остава над водата и води до него. Когато пристигнахме, Тана Лот беше непристъпен, а вълните се разбиваха бясно в скалата под него. Бяла пяна се издигаше нависоко във всички посоки, а водата застрашително заливаше черния бряг.
Храмът е построен през 16 век. Според легендата един от последните религиозни учители, Danah Hyang Nirartha, дошъл от о-в Ява, за да разпространява на Бали хиндуистката религия, решава да си почине на скален остров насред морето. Тук той получава видение, че мястото е свещено и поръчва на местните рибари да построят тук храм, в който да служат на бога на морето Dewa Baruna. Балийците вярват, че Тана Лот защитава острова от злите океанаски духове и го пази от епидемии и опустошения, а в основата си е охраняван от отровни водни змии (според местните това не е далеч от истината).
Самият храм е достъпен единствено за хиндуисти. За тези, които ще се радват на Тана Лот само от страни, остава утешението на красивия и зелен парк по брега, по протежението на който има още няколко по-малки храма – Pura Pekendungan, Pura Batu Bolong, Pura Jero Kandang, Pura Enjung Galuh and Pura Batu Mejan. Гледката от високо на бушуващия океан и мощта на разбиващите се в скалите вълни е хипнотизираща. Стихиите определено ме изпълват с дълбок респект и смирение.
Ако имате възможност, препоръчвам ви да посетите храма по време на залеза, когато да се полюбувате на силуета му на фона на огненото небе.
4. Пура Лахур Улувату (Pura Lahur Uluwatu) и танци кечак (kecak)
На югозападния бряг на о-в Бали върху отвесна скала на 70 м над Индийския океан, като горд пазител на острова, е кацнал един от най-свещените балийски храмове – Улувату (в превод – Храм на края на скалата). Наричан е още Pura Luhur – нещо с божествен произход. Посветен е на богинята на морето – Dewi Laut.
Пура Лахур Улувату е построен през 11 век. и се намира сред красив парк, обитаван от хитрите и крадливи дългоопашати макаци. Ако не ги провокирате, не предсатвялват опасност за вас. След приключението ни в Гората на маймуните, тези вече не ни впечатляваха с номерата си и опитите да се сдобият с нечия чужда вещ. Взехме си билети за предстоящото представление на танци кечак, завързахме си по един саронг на кръста и се потопихме в атмосферата на поредния пленяващ балийски религиозен комплекс.
Не случайно Улувату е притегателно място за сърфистите. Погледнати отгоре от ръба на скалния венец, вълните са грандиозни, разпенени и примамващи любителите на водните спортове.
Посетихме Улувату по залез, когато с удоволствие наблюдавахме рибарските лодки в далечината, които светеха като безброй светулки под аленочервеното небе на фона на топящото се зад хоризонта слънце.
Точно в 18:00ч., на върха на една от скалите в близост до Улувату, в малък амфитеатър на открито, започна представлението на танците кечак. По своята същност това е по-скоро театрална постановка под съпровода на ритъма, който създават група мъже седнали на сцената в кръг, без допълнителен музикален съпровод. Облечени са само в саронг на черно-бяло каре, голи до кръста и повтарящи безспирно, до степен на транс, “ке-чак”.
В продължение на цял час, главните герои, пременени в пищни костюми и силен театрален грим, разиграват сцена по Рамаяна за митичния герой Рама и отвлечената принцеса. Хипнотизиращо е да наблюдаваш ритмичните движения на артистите на фона на залеза над Индийския океан. Някои сцени включват палене на огньове и горящи факли за декор, поради което някои наричат представлението “огнения танц”.
Няма да забравя как в един момент, унесена от представлението, ми се стори, че нещо мърда в скута ми. Каква беше изненадата ми да видя малък гекон, мятащ се на всички посоки в стремеж да избяга. Не знам кой беше по-стреснат от двама ни, но едва запазих самообладание, за да не прекъсна представлението с писъците си. Горкият гущер беше буквално изстрелян от саронга ми и кой знае къде и на кого се е натъкнал след това.
5. Будистки храм Satya Dharma
Вероятно ще ви е интересно и ви препоръчвам да включите в програмата си и поне един изцяло будистки храм. Ние посетихме Satya Dharma в южната част на острова до пристанището Беноа, посветен на богинята на морето Mazu. Още на пръв поглед, щом човек види специфичната покривна конструкция, става ясно, че това е китайски будистки храм.
Озовавайки се в двора му, попаднахме в един свят на тишина и умиротворение, далеч от туристическите тълпи и непрестанното жужене на уличния трафик. Макар и будистки храм, и тук не е пропуснато да се отреди място за олтар в чест на хиндуистките богове. В централната сграда се влиза без обувки. В Satya Dharma има множество олтари, като срещу скромно дарение любезна балийка ни връчи ароматни пръчици и ни упътваше на кой олтар и как да ги поднесем. Храмът впечатлява с богата архитектура, много цвят и детайлни орнаменти. Пъстро оцветените барелефи по стени пресъздават различни религиозни сцени, а от всеки ъгъл ни наблюдаваха дракони.
Няколко последни съвета:
- В знак на уважение към балийците и техните богове, в храм се влиза задължително със саронг. Ако нямате собствен, на входа могат да ви дадат такъв;
- Жените не трябва да са в цикъл.
- Не минавайте пред някой, който се моли или пред служител изпълняващ ритуал.
- Проявявайте нужното уважение към поднесените дарове, които наистина са навсякъде, не само в храмовете. Не ги пипайте или настъпвайте.
През целия ни престой в Индонезия не спирах да се питам как така тези бедни хора изглеждат (а и вероятно са) по-щастливи и уравновесени от нас европейците. За себе си стигнах до заключението, че разковничето може би е в това, че балийците са много по-насочени към духовното, отколкото към материалното. Ценят и всекидневно поддържат традициите си живи и не на последно място имат изключително чувство за принадлежност към общността. Може би не е зле да се замислим върху тези неща и да се стараем да не се изгубваме по пътя към прогреса и собственото си материално благополучие.
* Статията може да съдържа афилиейт линкове.
