През лятото на 2012г. докато се разхождах близо до пристанището в Чивитавекия (Италия), случайно се озовах пред цветната и внушително висока статуя на матрос, обхванал през кръста медицинска сестра и двамата застинали във вечна целувка. Изглеждаха сантиментално и много ретро. Тогава още нямах представа, че творбата пресъздава една от най-емблематичните фотографии на XX век – “Целувката”, направена от фотографа Алфред Айзенщат. Макар на пръв поглед да навява романтични асоциации за двама млади влюбени, историята се оказа малко по-различна и неочаквана.
На 14 август 1945 г., в деня на капитулацията на Япония, гражданите на Ню Йорк непринудено излизат по улиците на града, за да изразят радостта си от края на Втората световна война. В този ден, напълно непознатите един на друг, матрос от военноморския флот Джордж Мендоса и медицинската сестра Грета Цимър Фридман се озовават на площад Таймс скуеър. Обхванат от всеобщата еуфория и радост, морякът спонтанно сграбчва Грета, накланя я назад и я целува. Обективът на Алфред Айзенщат, за щастие се оказва насочен в правилната посока в правилния момент и целувката се превръща в корица на списание Лайф седмица по-късно. След години, самият Джордж Мендоса разказва, как виждайки непознатата Грета в нейната бяла униформа на площада, си е спомнил с благодарност за всички медицински сестри на фронта, които са се грижили за ранените войници. Това е провокирало импулсивната му постъпка от онзи паметен ден. Самите главни герои в кадъра виждат фотографията години по-късно, когато от списанието издирват техните самоличности. Преживели най-кървавата война в световната история, двамата доживяват до дълбоки старини. Медицинската сестра умира през 2016г. на 92г., а матросът през 2019г. на 95г.
Снимката, станала символ на края на Втората световна война, вдъхновява твореца Джон Сиуърд Джонсън да създаде статуя озаглавена “Безусловна капитулация”. Първата бронзова версия на статуята в естествени размери е представена през 2005 г. по повод 60-тата годишнина от края на Втората световна война. Временната експозиция е подредена в Информационния център на Таймс скуеър, недалеч от мястото, където е направена оригиналната снимка. По-късно авторът създава серия от идентични скулптури, които биват изложени в Сарасота (Флорида), Сан Диего (Калифорния), Хамилтън (Ню Джърси), Пърл Харбър (Хавай), Кий Уест (Флорида), Ню Йорк, Чивитавекия (Италия), Кан (Франция), Нормандия (Франция).
Френска феминистка организация определя скулптурата като скандална и утвърждаваща сексуалното посегателство спрямо жените, поради което се налага статуята в Нормандия да бъде демонтирана през октомври 2014г. и върната обратно в САЩ. Аз, като жена, не намирам нищо обезпокоително или с намек за агресия нито в снимката, нито в скулптурата.
Просто целувка между напълно непознати, запечатала много благодарност, въодушевление и радост от края на една кървава и осеяна с много смърт глава от световната история.
