В началото на май решаваме да си подарим един дълъг семеен уикенд в Западните Родопи. Отдавна отлагаме да посетим Лещен и Ковачевица, но ето, че на всяко нещо му идва времето. Вероятно всеки е чувал за китното малко селце Лещен с белите възрожденски къщички, накацали по планинския склон, уютно сгушени сред нацъфтелите овошки. Тук много бързо се забравя градския шум и суета и човек просто се оставя тишината и спокойствието да нахлуят дълбоко в него.
За щастие, къщите в Лещен са запазени в автентичния си вид от Възраждането (18-19 век), някои напълно реставрирани и превърнати в къщи за гости. Селото е с едва 10 постоянни жители, останалите хора тук са приходящи покрай туризма. Обикалянето по тесните калдаръмени улички е като разходка в миналото и за миг забравяш, че си в 21 век. Тук, през седмицата, е изключително спокойно и само мобилният телефон в джоба ти напомня, че идваш от едно друго, твърде забързано измерение. Минаваме покрай малки магазинчета за сувенири, високи дувари и дървени порти, които те примамват да надникнеш зад тях. Бялата камбанария на църквата Св. Параскева, построена в далечната 1833г., се извисява над центъра на селото.
Безцелното шляене из селските улички ни отвежда до чудата глинена къща за гости със сламен покрив и прозорчета с неправилна форма. Изградена е изцяло от еко материали – глина, слама и дърво. Прави ни впечатление вниманието към всеки детайл, тясната пътечка от каменни плочи сред тревата, кашпите с цветя и вградената глинена пейка на верандата с изглед към отсрещните хълмове.
Слънцето започва да пада ниско над покривите на къщите, покрити с каменни плочи (тикли). От вратата на бившето килийно училище, сега превърнато в кръчма, се носи аромата на скара. Посрещат ни радушно и ни настаняват на чардака, от където се разкрива изумителна гледка, спираща дъха. Местните знаят как да те нагостят добре с вкусни родопски специалитети, приготвени от чисти планински продукти.
На сутринта се събуждаме от слънчевите лъчи, влизащи нежно в стаята през тънките завеси на прозореца. Закуската за първи път от много време ще е навън, сред природата. Единственият звук е от песента на птиците. Замирисва на ароматно кафе и домашни мекици със сладко от горски плодове, поднесени от домакините със селско сирене и сок от бъз. Отпиваш от кафето, а пред теб са се ширнали Родопите и белите върхове на Пирин в далечината.
Отбиваме се за кратко до близкото село Ковачевица, само на 8 км от Лещен. И тук ни посреща същата уютна атмосфера с възрожденски къщи, малки магазинчета и тесни калдаръмени улички.
Планината наоколо предлага безброй пътеки за разходки, условия за риболов или събиране на билки и диви гъби. Наблизо са и минералните извори и СПА хотели на с. Огняново (8,5 км.).
За последно вечеряме пред къщата за гости, в която сме отседнали. Дървената маса с бродирана покривка отново е отрупана с местни ястия. На смрачаване птиците замлъкват и започват да се чуват само щурците. Небето се изпълва със звезди, такива, каквито в града не се виждат. Става хладно, сгушваме се наметнати с одеалото, оставено на пейката, но сърце не ни дава да влезем вътре.
Не ни се тръгваше, но все пак се завърнахме в София напълно преродени. Лещен ни подари един уикенд, изпълнен с тихо безвремие и абсолютно спокойствие.
* Статията може да съдържа афилиейт линкове.
