Миналата година, при едно от посещенията ни до пещера Проходна, случайно попаднахме на скален манастир “Света Марина”, скрит в една от карстовите ниши в скалите, извисяващи се високо над Искърския пролом. Тогава имахме късмета да попаднем лично на г-н Флориан Марков, по чиято частна инициатива е възстановено наново това свято място. Още тогава той ни разказа, че по време на Второто българско царство, в района на Карлуково е съществувал ставропигиален (със самостойно управление) манастир Викторова лъка “Успение Богородично” (днес от него е останала само църквата), около който са възникнали множество малки скални манастири, в това число “Св. Марина”, “Св. Никола (Глигора)” и “Св. Безсребреници Дамян и Козма”. Тогава нямахме време, за да посетим и останалите, но решихме да се върнем някой ден специално заради тях.
И така, година по-късно, дойде време да посетим най-стария от скалните манастири в района – “Свети Никола (Глигора)”. От Луковит поехме към Карлуково. Малко преди пещера Проходна има разклонение надясно с указателни табели за скалните манастири. По този път има отбивка в дясно, водеща нагоре към Беседката, разкриваща невероятни панорами над околния пейзаж. Продължихме напред и за наша изненада, край пътя подминахме Фред Флинстоун и Уилма, изваяни от камък. Дори в ниското край реката, гледките наоколо са внушителни. При следващото Т-образно кръстовище завихме наляво за манастира (вдясно маршрутът води до Каменните къщи).
Пресякохме каменния мост при гара Карлуково, а на следващия разклон, табела поставена до дървена скулптура, ни отклони надясно по черен път. Стигнахме широко отворените дървени порти на манастира и продължихме с колата след тях. Пътят макар и черен, очевидно беше поддържан, равен и лесно проходим за леки коли. Паркирахме на малък паркинг със зидана чешма, точно в основата на стълбите, водещи до църквата високо горе в скалите. Благодарение на доброволци, достъпът до обителта е станал възможен за туристи и поклонници, чрез изграждането на масивни стъпала и парапети. Църквата се намира на толкова трудно достъпно място в скалния венец над реката, че докато се изкачвахме нагоре, естествено у нас възникваха въпроси, като например как са се справяли със стръмния терен монасите отшелници, как са се снабдявали в храна и как са преживявали суровите зими на това място.
149 стъпала по-късно и силно запъхтяни стигнахме пред портичката на манастира, над която беше поставено каменното изображение на Св. Никола. Прекрачвайки прага, веднага се забелязва прилежно заметения плочник, новите стенописи по скалите и запалените свещи пред импровизирания олтар. В цепнатините покрай иконите бяха оставени бебешки чорапчета и безброй сгънати листчета с молитвите на непознати хора. Нишата зад олтара някога е била използвана като крипта, в която са били полагани останките на починалите монаси.
Както бяхме съвсем сами, в един момент пространството около нас се изпълни със звън на църковна камбана (разбира се, в края на въжето намерихме едно от нашите деца). Мелодията й ехтеше в скалите и се разнасяше надалеч. В такива моменти притихваш смирено и целият настръхваш. Спомням си, преди време бях гледала интервю с Флориан Марков, в което разказваше как при възстановяването на храма, докато се чудели как да закачат камбаната на такава голяма височина, случайно през църквата наминал посетител, който на всичкото отгоре се оказал алпинист и с радост им помогнал. Божествени случайности се случват всеки ден там и където са нужни!
Манастирът “Свети Никола (Глигора)” е най-старият от всички в района. Смята се, че е възникнал към средата на XIII век, на място обитавано преди това от монах – отшелник. Скалите наоколо са били предпочитано място от исихастите, живеещи в строг пост и молитва. Установени са два периода на изографисване на скалната обител – през средата на XIV век и през XVII век. На една от стените са били изобразени ктиторите, заедно с първия игумен – Данаил, което доказва истинността на местните истории за болярина Доброслав, който е построил манастира, в знак на благодарност за оздравяването на своите деца. Днес оригиналните стенописи се съхраняват в Националния исторически музей и Регионалния исторически музей в гр. Ловеч, а стените са покрити с прясно изрисувани сцени от житието на свети Никола.
Самата скална обител е изградена от ломени камъни, като за целта е използвана естествена двуетажна пещера над левия бряг на р. Искър, в местността Глигор. Към еднокорабната църква прилежи двуетажна “сграда”, в която са се намирали жилищната част и стопанското помещение. Пространствата са много тесни и скромни, в съзвучие с идеята на монасите исихасти за аскетски живот, лишен от всякакви земни притежания и удоволствия.
През вековете, манастир “Свети Никола – Глигора” е бил свидетел на множество исторически събития. Открити са следи от опожаряване, вероятно при едно от татарските нападения през XIII век. В близост са открити надписи, документиращи преминаването от тук на рицарите на Владислав Варненчик и Янош Хунияди през 1444г., които правят опит да отблъснат османските нашественици от Балканите.
От сведения, оставени ни от Софроний Врачански, който през зимата на 1798г. е гостувал на Карлуковския манастир “Успение Богородично”, знаем, че скалните манастири в околността са функционирали и по време на турското робство. Те са изиграли съществена роля в съхраняване на християнската вяра и българщината в онези трудни времена.
Скалните манастири около Карлуково са обявени за Народни старини още през 1927г., а през 1967г. получават и статут на архитектурно – строителни паметници на културата.
В ляво на манастира може да поемете по екопътека “Седмовратица” и да стигнете до едноименната пещера и природния феномен Скална кула, а от там да слезете и до страта ЖП гара. Аз, лично, нямам опит с този маршрут, но реших да го спомена, ако търсите още идеи за разходка в района.
Каменните къщи край Карлуково
Ние предпочетохме да се отбием до Каменните къщи и се върнахме обратно до Т-образното кръстовище, при което, както вече споменах, трябва да се завие надясно (ако идвате от Луковит). Каменните къщи се намират в една от С-образните прегръдки на р. Искър, а насреща им, високо срещу тях се извисява скалният феномен Провъртеникът. Знае се, че в древни времена на това място е имало каменна къща, откъдето е дошла идеята и за днешното им име. Странните домове с хобитска архитектура са изградени от камък и са дело на Адриан и Петя от Луковит, които са част и от проекта по възстановяването на скалния манастир “Свети Никола (Глигора)”. Дворът се оказа добре поддържан и красиво озеленен, с нахлупени наобратно глинени съдове по оградата. По стените и дърветата висяха къщички за птици в причудливи форми. Макар и частна собственост, портата на имота стои отворена в очакване на всеки любопитен посетител.
Полезна информация:
Местонахождение:
района на с. Карлуково, община Луковит;
Как да стигнете:
Разстоянието от Луковит до манастира е около 30 мин. Малко преди пещера Проходна има разклонение надясно с указателни табели за скалните манастири. Подминава се отбивката за Беседката и каменните фигури на Фред Флинстоун и Уилма и при следващото Т-образно кръстовище се завива наляво. Пресича се каменният мост при гара Карлуково, а на следващия разклон табела поставена до дървена скулптура отклонява надясно по черен път. Стига се до дървените порти на манастира и ако са отворени, може да продължите с колата и след тях (1,2 км.) докато се озовете в основата на стъпалата към светата обител. На място има малък безплатен паркинг.
Телефон за контакт: 0886 538 398
Степен на трудност:
Стъпалата са 149 на брой, но са масивни и лесни за изкачване; подходящо и за семейства с деца (може би без изкачване на втория етаж в дясната пристройка на манастирската сграда);
Време за разглеждане (с включено изкачване и слизане):
около 30 мин.
Вход: безплатен. Ако имате желание, в храма можете да оставите дарение и да дадете своя принос за поддръжката му;
Официална страница:
Наблизо може да видите още:
- Скален манастир “Света Марина”;
- Скален манастир “Свети безсребреници Дамян и Козма”;
- Пещера Проходна;
- Екопътека Искър Панега;
- Скалните кукли;
- Реселешките кукли;
- Водопад Скока до с. Реселец и скалният феномен Купените;
- Провъртеника;
- Каменните къщи край Карлуково;
- Пещера Съева дупка;
- Златен парк (Луковит) с каменните къщи;
* Статията може да съдържа афилиейт линкове.
