Не помня някога да сме си останали в къщи през уикенда заради, например, много студено време, силен снеговалеж или нетърпима жега. Напротив, дори едни от най-чудесните разходки сме правили на фона на “жълт код”. Обаче, дъждът никак не ми е любим. Ама никак! Не че ни спира, но обикновено прекроява всичките ни планове. Така се случи и този уикенд. Небето беше почерняло застрашително и трябваше да се откажем от идеята за забавления на открито. Затова пък пещери в България има колкото си искаш и поехме към Съева дупка край с. Брестница (Ловешко), на 110км. от София.
Къде се намира
Поехме по автомагистрала Хемус и малко след с. Ябланица се отклонихме по пътя за Ловеч. При църквата, в центъра на с. Брестница, завихме на дясно по тесен асфалтов път. След около 3 км. вече бяхме на паркинга на обекта. От там, на около 100м. по алеята, се стига пеша до касата и до пещера Съевата дупка. Зимата окончателно се беше предала и наоколо беше пълно с нацъфтели пролетни диви цветя.
Точно се беше сформирала малка група и екскурзоводът се канеше да започне обиколката. Наложи се набързо да се сдобием с билети и се присъединихме към тях. Входът не изглежда много обещаващо и изобщо не подсказва каква красота се крие зад зелените решетки. С нас влезе и едно бездомно куче, което през цялото време се топлеше и препичаше от прожектор на прожектор в пещерата. Както се оказа по-късно, то си е родено и живее край Съевата дупка и гидовете от бебе са го взимали със себе си вътре.
История
Пещера Съева дупка се намира на 500м. надморска височина в Брестнишкото землище. Според брошурата, която получихме, дължината на тунелите достига до 480м. (според други източници в Интернет тя е само 200м.), а височината варира между 5 и 17м.
Кръстена е на двамата братя близнаци Съю и Сейо, които преди близо 200г. са пасяли наоколо своите животни и са намирали подслон в пещерата. По откритите тук кости на животни, глинени съдове и монети от времето на Римската империя, можем да съдим, че историята й се простира много по-далеч в миналото.
За първи път пещерата е проучена през 1883г. от проф. Георги Златарски, основоположникът на българската геоложка наука. През следващите десетилетия тя е обект на още няколко проучвания и картографиране. През 1963г. Съевата дупка е обявена за защитена природна забележителност, а през 1967г. е благоустроена и посреща първите си посетители. През 90-те години на миналия век пещерата е била затворена и разграбена. И днес на много места личат отчупени сталактити и издълбани надписи и рисунки по стените. През 2004г. обектът е възстановен и отново отваря врати. Всяка година тук идват около 100 хил. туристи, любопитни да надникнат в недрата на земята и да се насладят на майсторството, с което природата е сътворила безброй чудновати форми.
Пещера Съева дупка е богата на голямо разнообразие от сталактити, сталагмити, сталактони, хеликтити и дендрити. Специфичният минерален състав на скалите и условията в пещерата допринасят за красивото им оцветяване в различни нюанси на кафяво, червено, бяло и дори зелено.
Как да ги разпознаете: Преди време един пещерен гид обясняваше на децата, че сталакТитите са с “Т”, защото се спускат от тавана. СталагМитите са с “М”, сякаш стърчат от мазето, а сталакТОНИте са като “колони”. Шегата беше сполучлива, защото вече никой от нашето семейство не ги бърка. Хеликтитите пък са фини скални клечици, щръкнали във всички посоки, против всички закони на гравитацията. А дендритите са онези интересни коралообразни варовикови образувания.
Залите на пещерата
Съевата дупка има 5 красиви пещерни зали. Тук температурата целогодишно е около 7-11 градуса, което я прави перфектното място за бягство от зимния студ или летните жеги. Влагата достига впечатляващите 96-99%. Облагородени алеи и множество стъпала ни превеждаха от зала в зала и от едно ниво до друго.
Зала Купена
Първата зала, в която попаднахме носи името Купена. Още щом видите 3,5м. висок сталагмит, напластен като купа сено, ще ви стане ясно откъде идва и наименованието. През вековете, водата, която се е просмуквала през пукнатините в скалния таван е увличала след себе си варовикови седименти, които много бавно са се натрупали. В тази пещера, образуването на 1 см. скално образувание отнема на Майката природа около 150-160г. Самата зала е с размери 50м. на 19м. и е по-бедна на форми спрямо следващите.
Прилепи
Докато ни разходжаше из подземните галерии на Съева дупка, нашият гид на няколко пъти ни показа с фенера си малки групички прилепи, захванати за пещерния таван, на път да се събудят от зимния си сън. Тук се срещат общо осем вида прилепи – голям и малък подковонос, трицветен нощник, голям нощник, остроух нощник, бехщайнов нощник, натереров нощник, воден нощник. Всички те са строго защитени от Закона за биологичното разнообразие. Неинформираността кара хората да ги възприемат обикновено като мишки с крила, което е много далеч от тяхната истинска същност. За разлика от гризачите, които се множат в неконтролирани количества, прилепите достигат полова зрялост няколко години след раждането си и раждат средно по едно малко годишно. По тази причина са силно застрашени в цяла Европа, а българските пещери са истински оазис за тях и надежда за тяхното опазване.
Зала Срутището
И сами може да се досетите защо залата носи това име. Не бихте искали да сте в пещерата по време на силното земетресение, което е разлюляло района през 1893г. Тогава от тавана са валяли каменни блокове и сталактити. Днес по него може да се видят новообразувани малки формирования. Тук най-впечатляващи са “Дебелата Берта”, “Минарето” и “Пещерният орган”.
Концертна зала (Хармана)
От Срутището се преминава в най-голямата и полукръгла зала (с размери 41м. на 40м.) – Концертна или Хармана (наречена така заради равния си под). Тук не само скалните образувания са зашеметяващи, а и акустиката е направо великолепна. В Съевата дупка концерти са изнасяли Лили Иванова и Софийската филхармония.
В Концертна зала се намира най-големия сталактон в пещерата. Той притежава внушителната обиколка от 60м. Височината му е 5м. и от размерите му учените съдят, че възрастта на Съевата дупка е на около 3-3,5 млн. години. Тук може да откриете и хелектитите. Необичайните посоки, на които са щръкнали, се дължат на въздушни течения, които отклоняват водната капка встрани, напук на гравитацията.
Нашият екскурзовод се опита да предизвика въображението ни като показваше с фенерчето си различни форми, които трябваше да ни приличат на лъвове, медузи, щрауси и други фантасмагории. Аз, за разлика от децата, не си падам по тези неща, защото пещерните образувания са впечатляващи сами по себе си и без да ми приличат на торта или дядо Коледа.
Зала Космос
В най-високата точка на Съевата дупка се намира зала Космос, наречена с това име заради сталагмита с формата на ракета. При мокро време, по върховете на сталактитите се виждат натежали капки вода.
Зала Белият замък
Северозападно от Концертна зала се намира и зала Белия замък, получила името си заради скално образувание с формата на замък.
Пещера Съева дупка е част от 100 национални туристически обекта (100 НТО), така че ако събирате печатите, не забравяйте да си носите книжката.
Идея: От пещерата започва кръгова екопътека, която минава покрай природна забележителност Ледниците, но поради дъждовното време я оставихме за следващия път.
Полезна информация:
Как да стигна?:
Поемете по автомагистрала Хемус и малко след с. Ябланица трябва да се отклоните по пътя за Ловеч. При църквата в центъра на с. Брестница се завива на дясно по тесен асфалтов път. След около 3 км. ще се озовете на паркинга на обекта. Оттам, на около 100м. пеша по алеята, се стига до касата и до самата пещера.
Работно време на Съевата дупка:
От 1 април до 30 септември: 9:00-19:00ч. (без почивен ден);
От 1 октомври до 31 март: 9:00-17:00ч. (без почивен ден);
Цена на билета:
Възрастни – 10лв.; семеен билет (двама възрастни и деца до 6г.) – 15лв.; деца (6-18г.), инвалиди и пенсионери – 5лв. Беседата е включена в цената на билета.
Време за разглеждане на пещерата:
В пещерата се влиза само с организирана група с гид, като обиколката трае около 30 мин.
Сложност на терена:
Лека, подходяща за семейства с деца;
Контакти:
Телефон: 0888 864 187;
Email: vpi@mail.bg
Забележителности около пещера Съева дупка:
- Ферма Сините щрауси;
- Екопътека Искър Панега;
- Гложенски манастир;
- Каменните къщи край Карлуково;
- Каменните къщи край Луковит;
- Пещера Проходна;
- Беседката над Искъра;
- Скален манастир Свети Никола (Глигора);
- Скален манастир Света Марина;
- Водопад Скока до с. Реселец и скалният феномен Купените;
- Провъртеника;
* Статията може да съдържа афилиейт линкове.
