Почивният ден започна със семейна закуска и обсъждане на варианти за дневна екскурзия. С всички тези дъждове напоследък, планът за Мальовица отпадна от самосебе си и трябваше да измислим забавление на закрито. Според прогнозата за времето, можехме да избягаме от черните облаци само ако поемем към Северозападна България. Така се отправихме към пещера Венеца, на около 15 км от Белоградчик, до с. Орешец (следвайте табелите из селото). Смело мога да кажа, че за мен това е най-впечатляващата и богата на скални образувания пещера в България. Тук Творецът се е раздал максимално!
Открита е случайно през 1970г. при взривни дейности при кариерата на с. Гара Орешец. Проучена е и картографирана от пещерняците от пещерен клуб “Бел прилеп”, гр. Белоградчик. Оставена е отворена до 1973г., когато решават да я запечатат, за да бъде защитена от вандализъм. Благодарение на субсидии по европрограма за развитие на селския туризъм, пещерата е облагородена, изграден е посетителски център, поставени са метални стълби, рампи и обезопасителни парапети и е инсталирано ефектно осветление. Пещера Венеца е отворена за туристи едва от 25 май 2015г. и вече се радва на огромен интерес.
Оставихме колата на паркинга и след около 250м по чисто нов асфалтиран пешеходен път стигнахме посетителския център. Явно обектът вече се радва на огромен интерес, защото имаше билети за след 2 часа. Може би трябваше да се опитаме да ги резервираме по телефона, на който се обадих по-рано, за да проверя дали работят в празнични дни.
Уплътнихме времето като обядвахме на една беседка в района и се отбихме до близкия старинен храм от 16 в. Св. Георги Руян. По-добре си носете храна, защото на място има само кебапчета и пържени картофи.
На входа на пещерата ни екипираха с каски (раздават и бонета за еднократна употреба под каските), които първоначално решихме, че са с развлекателна цел. Сами ще се убедите, че каските тук са ви абсолютно необходими, а по-обемните раници или багаж, по-добре оставете на входа на съхранение, защото ще се провирате през тесни участъци и ви трябват две свободни ръце, за да се държите здраво за парапетите. На входа има предупредителна табела, че обектът не е подходящ за деца под 7г. (ние влязохме с дете на 5г., което се справи чудесно), за хора с двигателни проблеми и за такива с наднормено тегло. Всичко това не е с цел дискриминация, а заради стръмните и тесни участъци, по които се спуснахме под земята. На места се налагаше да слизаме силно приведени и с лице към стъпалата, сгънати на две. О, каските ни послужиха многократно! Не се поддавайте на клаустрофобични емоции и ви обещавам, че всяко неудобство от преодоляването на входа си струва.
Слязохме на 26м под земята и все едно попаднахме в друг свят. Години наред токова красота е стояла непозната за света! Пещера Венеца е дълга около 300м. (200м са отворени за туристи) и има 5 зали. Опитен гид спалеолог ни преведе през четири от тях, като петата, поради трудната й достъпност и наличието на пропасти, не се включва в обиколката (биха се ангажирали единствено с малка група от 2-3 човека и без деца).
Температурата е 10 градуса целогодишно с почти 100% влажност. Пещерата се е образувала преди около 10 млн. години. В нея не са открити следи от човешко обитаване, а днес единствените наематели са прилепите (от вида голям подковонос).
Пещерата е изключително богата на всякакви форми – сталактити (висящите образувания от тавана), сталагмити (стърчащите образувания от пода), сталактони (колона от слели се с времето сталактит и сталагмит) и пещерни драперии. Може да видите най-дебелия сталактон в България, с обиколка цели 25м. или рядко срещания гроздовиден сталактит (образува се обикновено под вода), покрит с малки заоблени форми. Цветното осветление ги кара да изглеждат още по-ефирни и впечатляващи. Забележителното е, че за образуването на всеки сантиметър тук са необходими 100-120г., а някои от формите са високи по няколко метра.
При третата зала има отклонение, където може да се насладите на малко подземно езерце.
Навсякъде из пещера Венеца се вижда полускъпоценният камък оникс. Светлината преминава много красиво през ониксовите образувания, а при удар те ехтят като камбана.
Тук се среща изобилие от пещерни планински корали, ледени кристали, дендрити, синтрови панички и цели гирлянди от хеликтити (накъдрени и щръкнали във всички посоки, против всички закони на гравитацията, тънки мустачки, приличащи на корени).
- Как да стигнете: Идвайки от Монтана, след с. Ружинци отбивате към Белоградчик. След 5км се прави десен завой. Когато стигнете с. Орешец, просто следвайте табелите, които ще ви отведат до паркинга на пещерата
- GPS координати: 43.63015, 22.73655
- Тел: 0884 572 372
- Време за разглеждане: 30-60 мин в зависимост големината на групата
- Работно време: всеки ден от 9:00 до 17:00ч
- Влизането става на всеки кръгъл час в групи до 10 човека, като последната влиза в 16:00ч.; Пещерата не работи по време на гръмотевична буря (заради осветителната инсталация и опасността от късо съединение)
- Вход: възрастни – 8 лв.; ученици – 4 лв.; пенсионери – 5 лв.; отстъпка за групи; деца под 7г. и лица с увреждания и придружителите им – безплатно; 6лв. – беседа за цялата група
Забележителности около пещера Магурата:
- Рабишко езеро
- Белоградчишките скали
- Пещера Магурата
- Старинен храм „Св. Георги Руян“ – с. Орешец (Белоградчик)
- Пещера Козарника (към 2022г. все още не е облагородена за туристи)
В края на село Орешец се намира и пещера Козарника, в която са открити животински кости и зъб на Homo erectus от преди 1,4 млн. години. Това са вероятно най-древните сведения за присъствие на хора в цяла Европа. Поради липсата на указателни табели едва намерихме отбивката, от която тръгва пътеката до пещерата. Всичко беше обрасло с трева и след срещата ни с няколко змии, решихме, че мястото не е безопасно за деца и оставихме посещението на пещера Козарника за някой друг път, когато се надявам, че трасето ще е малко по-облагородено и гостоприемно за обикновения турист.
* Статията може да съдържа афилиейт линкове.
