Остров Вагар (Vágar) – Фарьорски острови (Част 2)
Поредна сутрин на Фарьорските острови. Телефонът избръмча още преди да ни събуди алармата. Спогледахме се, сякаш, за да потвърдим негласно, че вече знаем за какво става въпрос. Както ни подсказваше интуицията, кораб до остров Микинес нямаше да има и този ден. Знаехме, че това се случва често, затова опитите ни да стигнем до там започнаха още с пристигането ни на Фарьорските острови. Не ни оставаше друго и презаверихме билетите за ферибота за следващия ден.
Така и така ни събудиха още в 6:30, решихме, че е добър момент да отскочим до друго по-отдалечено място на архипелага – остров Калсой (Kalsoy). На закуска имаше само няколко възрастни двойки, които сигурно се чудеха за къде сме се екипирали. По пътя напълнихме раниците с храна и вода от една бензиностанция, защото ни очакваше разходка до доста по-пуст остров.
Подводният тунел Eysturoyartunnilin
Първо трябваше да стигнем от Стреймой до съседния остров Ейстурой. За целта преминахме през платения подводен тунел Eysturoyartunnilin. Докато си мислиш, че си на края на света и изведнъж попадаш на това удивително инженерно постижение. Това е първото кръгово в света, изградено под водата. Центалната му колона е от естествена скала, оформена като гигантска медуза, обляна в разноцветни светлини. Идва ти да се завъртиш няколко пъти около арт инсталацията, за да й се порадваш подобаващо.
Плащането се начислява от камерите автоматично, а удоволствието струва 175 DKK (23,50 E) в едната посока (ако сте с абонамент – 75DKK). Сега е моментът родните пътни строители да започнат да се изчервяват. Eysturoyartunnilin е с дължина малко над 11 км и е построен на 72м дълбочина само за 4 години. Но дивите Фарьорски острови не спират до тук и планират да изградят най-дългия подводен автомобилен тунел в света, който ще свързва островите Suðuroy и Sandoy, а трасето ще е с дължина 22-24 км.
10-тина минути по-късно вече бяхме на остров Ейстурой, край брега на фиорда Skálafjørður.
Клаксвик (Klaksvík)
Прекосихме остров Ейстурой и по моста на обратната му страна се прехвърлихме на Бордой. Може да звучи малко объркано, но общо пътят през трите острова от столицата до пристанището на Клаксвик ни отне около 40 минути.
Клаксвик е вторият по големина град на архипелага и риболовна столица на Фарьорските острови. Тук беше доста по-оживено, с магазинчета и малки ресторанти. В града живеят около 5 хиляди души. Къщите бяха отчетливо по-големи от тези в повечето населени места на Фарьорските острови, с по-съвременен северняшки вид. Клаксвик си има футболно игрище, болница и даже пивоварна.
В центъра на Клаксвик веднага се забелязва каменната църква в стар викингски стил, най-голямата на Фарьорските острови. Осветена е през 1963 г. и е кръстена на крал Кристиан Х (1870 – 1947г.). Храмът е много просторен, с 1000 места и красиви стенописи при олтара. Смята се, че каменният купел е на над 4000 г., запазен от езически времена. Най-голямо впечатление прави провиснатата от тавана осем местна гребна лодка. Това би трябвало да ви говори много за това каква част от местния живот заемат корабоплаването и риболовът.
С ферибота до остров Калсой
От пристанището на Клаксвик трябваше да се натоварим на ферибота за остров Калсой и да слезем на пристана в Syðradalur. Корабчето е част от обществения транспорт на Фарьорските острови. Побира около 12 автомобила, а ако трябва да качи камион – още по-малко. Местните жители винаги са с предимство пред туристите. За тях има отделна лента и винаги се качват първи. За щастие, този ден нямаше такива. Препоръките са да сте на опашката час преди желания за заминаване час.
Пристигнахме на опашката в 8:10ч. Когато фериботът се напълни, пред нас имаше още 4 автомобила и се наложи да чакаме да ни натоварят в 9:00ч. Платихме на място с кредитна карта един билет от 200 DКК за автомобил и двама пътници. През деня има няколко курса до и от остров Калсой, като повече информация може да откриете ТУК.
Остров Калсой
Калсой е тясна дълга ивица земя, намираща се в северната част на архипелага. Дължината му е 18 км., а релефът е впечатляващо стръмен. Между общо 13 върха на острова са се скътали 11 малки долини. Пътят, който ни впечатли с безупречното си състояние, се движи по източния бряг и свързва единствените четири селца на острова, в които живеят общо не повече от 80 човека. Тук е царство на овцете и морските птици.
Ако слизате от ферибота без кола, може да използвате автобуса, който спира във всяко от селцата. Разписанието му може да откриете ТУК.
За да изпреварим останалите коли, решихме директно да стигнем до най-отдалеченото северно населено място и докато още имаме сили да направим един приятен преход до морският фар Kallur.
Trøllanes
До Trøllanes стигнахме по тесен идиличен път, виещ се покрай брега. Наложи се да преминем през четири еднолентови тунела, широки едва 3,5 м. Винаги е указано в коя посока автомобилите са с предимство. Като се има предвид, че съоръженията са дълги по няколко километра, вътре има обособени отбивки, където би могло да се случи разминаване. Насрещно движение почти не видяхме, но беше успокоително да знаем, че все пак можем да преминем безопасно. Нуждата от подобни тунели е обусловена от стръмния терен на Фарьорските острови. На архипелага има изградени общо над 20 на брой.
Името на селцето произлиза от местна легенда. По тези географски ширини те най-често разказват за вещици, русалки и тролове. В дванадесетата нощ на Коледа няколко трола дошли да танцуват в селото. Местните жители избягали и се скрили в Mikladalur. Само една старица останала и прогонила троловете с думите “Исусе, смили се над мен!” Оттогава те повече не се върнали.
Първата официална информация за съществуването на Trøllanes датира от края на 16 век, но се предполага, че мястото е било населено много преди това. Никакви хора не се мяркаха наоколо. Днес селцето се състои от десетина къщи, църква и площадка за хеликоптер. Да, както вече ви казах, хеликоптерът не е някакъв лукс на Фарьорските острови, а част от градския транспорт. Понякога това е единствената връзка с цивилизацията.
Морският фар Kallur
В края на селото започва маршрутът до морския фар Kallur, кацнал самотно на края на света. Намира се в най-северната част на остров Калсой. Насред зелената ливада се открояваше ярко червена дървена вратичка. Като осъзнаеш къде се намираш, не предполагаш, че на подобно място би трябвало да има врата. Желателно е всяка порта, през която преминавате, да бъде затваряна след вас, за да не се разпилеят овцете на фермерите из острова. Аз фермери не видях, но овцете са превзели пейзажа.
Тръгнахме по тясна пътечка нагоре по стръмния зелен склон. На места изискваше известни усилия, затова нивото и на трудност бих определила като средно. Вървим си ние в дивото и наоколо се мяркат само овце и още няколко ентусиаста като нас.
Важно: Вървете само по пътеката и не рушете (нито изграждайте) пирамидите от камъни, които служат на местните като ориентири!
До фара Kallur вървяхме около час. Построен е в най-северната точка на остров Калсой през 1927г. Постройката е малка, но пейзажите наоколо – грандиозни. На запад се виждаха островите Ейстурой и Стреймой, а на изток разпознахме скалните образувания Рислинг и Келингин (Risin and Kellingin), стърчащи от океана.
Мястото е толкова отдалечено, че е предпочитано място за гнездене на много пернати вдове, които идват тук през летните месеци, за да отгледат своето потомство. Океанът им предоставя изобилно количество от риба.
Тясна пътечка продължаваше към върха на съседната заострена скала. Вървиш по самия ръб на хребета докато не стигнеш ръба над морето. Всичко наоколо беше покрито с ярко зелена трева, а над главите ни прелитаха ниско птици. Едва ли имаше по-подходящо място за обяд и отворихме раниците. Скалата, на която се намирахме беше отвесна, изправила се решително над водата. Излишно е да споменавам, колко опасно е да се приближавате твърде близо до самия ръб.
Джеймс Бонд
Сигурна съм, че ще се изненадате как намесих агент 007 с Фарьорските острови. През есента на 2019г. на остров Калсой е снимана част от филма “Смъртта може да почака” (No Time To Die), а снимачен екип от 60 души живее в селцето Trøllanes. Калсой се преобразява във The Poison Island. Тук е базата, в която злодеят Луцифер Сафин произвежда биологично оръжие, а Джеймс Бонд намира смъртта си близо до фара Kallur.
Напълно разбираемо е защо драматичните пейзажи на остров Калсой са избрани за декор на филма. На отсрещния хълм, точно срещу фара, попаднахме на “надгробната плоча” на Джеймс Бонд. Много на място стояха изсечените в камъка думи “Правилното предназначение на човек е да живее, не да съществува”.
Mikladalur
Слязохме обратно в Trøllanes, за да вземем колата и се отправихме към Mikladalur. В превод името означава “голямата долина”. Отново ни посрещна малко кипро селце с къщички с торфени покриви, накацали по полегатия бряг.
Kopakonan
Най-голямата забележителност тук е статуята на жената тюлен (Kopakonan), която сякаш току що е излязла на сушата от морето. За да стигнем до самия бряг, се наложи да слезем по множество стъпала. Скулптурата е дело на Ханс Паули Олсен и както може би се досещате е свързана с поредната местна легенда. Фолклорните истории на Фарьорските острови много често разказват за изчезнали или удавили се в морето хора.
Говори се, че веднъж годишно удавилите се, които са приели формата на тюлени, излизат на брега, захвърлят своите кожи и се превръщат в хора. Цяла вечер танцуват в близката пещера, а на сутринта отново се връщат в морето. Веднъж местен млад мъж се промъкнал в пещерата, за да наблюдава танците. Влюбил се в едно от момичетата и за да я принуди да остане с него, откраднал кожата й. На сутринта девойката не могла да се преобрази на тюлен и да се върне във водата. Не й останало друго и последвала момъка, оженила се за него и му родила деца. За да не избяга от него, той държал кожата й в сандък, а ключът винаги висял на колана му. Един ден докато бил за риба установил, че ключът го няма. Когато се прибрал разбрал, че кожата я няма и жена му е избягала, оставяйки му децата.
Минало време и селяните от Mikladalur решили да влязат в пещерата и да убият тюлените. Жертва на лова станали и новият мъж и двете деца на избягалата жена на момъка. Вечерта тя нахлула в дома му и в яростта си му заявила, че от тук нататък морето ще вземе толкова мъже от селото колкото са необходими да обиколят острова хванати за ръце. За съжаление, често в живота на местните хора се случва някой да не се завърне от лов на птици или риба. Днес жената тюлен държи в ръка своята кожа, застанала изправена на скалата, в която бясно се разбиват вълните на Северния Атлантик, и напомня за всички, които никога няма да се завърнат от морето. На фона на зелените и почти отвесни брегове на заден фон, легендата буквално оживява.
Mikladalurfossur
Точно пред скулптурата Kopakonan от десетки метри височина се спускаше красивият и тънък водопад Mikladalurfossur, който се изливаше директно в океана.
Камъкът “hav”
Навсякъде из Фарьорските острови се срещат камъни със специален статут наречени “hav”. Повдигайки ги, местните жители са демонстрирали изключителната си сила. Легендата разказва за Марджун, която била домашна прислужница в Norðnástovu. Историята се развива през 16 век и когато девойката разбира, че носи незаконно дете, знае че според местните традиции това автоматично означава смъртна присъда. Един ден се спряла пред тежката 270кг. канара и я повдигнала с думите, че предпочита да умре и това е всичко което оставя след себе си. След смъртта й камъкът бил донесен в селото и поставен на мястото, на което ще го откриете и днес. На стената зад него е изобразена злощастната девойка Марджун.
Husar
На път за ферибота отскочихме за малко до красивата църква в Husar, построена през 1920г.
Syðradalur
Сетихме се, че не е добра идея да гоним последния за деня ферибот наобратно за Клаксвик. Вероятно така щяха да постъпят повечето туристи, пристигнали с няколкото кораба предиобяд. Появихме се на пристана в Syðradalur много по-рано и за наша изненада се оказа, че за да извозят всички желаещи до отсрещния бряг, ще се наложи да почакаме три часа. Това беше моментът, в който си благодарих наум, че не наехме малка кола и се сдобихме с мобилен Интернет още на летището. И без това бяхме вече уморени, опънахме се блажено и гледахме филми.
Единствения местен жилел, когото видяхме на остров Калсой беше момиченце на около 13-15г., което седеше на пристана в яркорозов фургон и приготвяше за туристите кафе и палачинки. Дали осъзнаваше, че се намира на малка точица земя насред Северния Атлантик и наоколо няма много гладни хора. Опитах се да си представя дъщеря ми да стои сам сама на брега на островче, за което малко хора по света някога ще чуят, усмихната и с лопатка в ръка да прави палачинки. Някак сюрреалистично и невероятно ми се стори! Сякаш снимаха филм и всеки момент някой щеше да прекъсне снимките.
Следва продължение: …
Остров Стреймой (Streymoy) – Фарьорски острови (Част 4)
Торсхавн (Tórshavn) – столицата на Фарьорските острови (Част 5)
* Статията може да съдържа афилиейт линкове.
