Месец преди да заминем на нашето норвежко приключение, решихме да направим резервация за една от най-известните железници в света – Flåmsbana (The Flåm Railway). И понеже е толкова известна и билетите бяха почти разпродадени, оказа се, че единственият ни шанс да се натоварим на нея е от 7:30ч. сутринта. На закуска изглежда, че имаше и други ранобудни ентусиасти като нас. Още в 7:15ч. бяхме от първите слезли на дока, насред малкото селце Флом (Flåm), а ЖП гарата се намираше само на 200м. Можете да си представите колко компактно е всичко тук. Корабът стоеше като великан изправен над селото в малкия залив, заобиколен от високи планински възвишения.
Флом се е сгушил в дъното на един от ръкавите на най-дългия и най-дълбок норвежки фиорд – Sognefjord, с обща дължина от 204км.
Тъй като билетите (440 крони двупосочен билет) за железницата вече бяха купени предварително, остана само да се натоварим на влака.
Започнахме изкачване в планината по един от най-живописните железопътни маршрути в света с дължина от 20 км. Пътят се вие нагоре по хълмовете, минава край малки ферми, красиви водопади или изчезва в някой от 20-те тунела.
Във влака се представя кратък филм, свързан с построяването и историята на трасето, както и аудиогайд за забележителностите по него. Впечатляващо е, че строежът му е отнел цели 20г., като за единият от тунелите са били необходими 11г. усилия и труд.
Някъде по средата на пътя има панорамна площадка, където влакът спря за кратка почивка, за да се насладим на водопада Kjosfossen. Водите му се пенят и падат с грохот от височина 225м. Въздухът е наситен с водни пръски. До него е изградена малка електроцентрала, която захранва железницата. Изненадващо иззад скалите до водопада се появи жена преоблечена като Хулдра, съблазнително горско създание от Скандинавския фолклор, която започна да пее и танцува. Изчезваше и като чрез магия се появяваше отново на съвсем неочаквано място. Оказа се, че това са балерини от Норвежкото танцово училище.
Влакът потегли отново и ни изкачи до Мирдал, чиято гара е свързана с ЖП линията от Берген. Само за час се озовахме на 867м над морското равнище. В Мирдал днес няма постоянни жители. Можете да изпиете чаша кафе и да опитате домашни палачинки в Café Rallaren. Влакът ни върна обратно по живописния планински път във Флом.
Макар и с население от едва 350 жители, селцето посреща хилядите туристи, които се изсипват тук с круизните лайнери или железницата, с мол и ЖП музей. Тук се отдават електромобили и каяци под наем, предлагат се разходки из фиорда с лодка или корабче, или различни по дължина и сложност вело и пешеходни маршрути.
Решихме просто да се разходим из удивителната норвежка природа и поехме по една от многото добре маркирани пътеки. Тишина, зеленина, диви цветя, горски ягоди и малини, свобода, спокойствие и пълен релакс.
Изкачихме се по единия от хълмовете, за да се полюбуваме на фиорда от високо. Корабът вече изглеждаше доста по-малък на кея. Колкото и да беше незабравим този ден, краят му изглеждаше близо и се наложи да се прибираме.
Корабът бавно се отдалечаваше от Флом и започна да ни разкрива прелестите на фиорда, които бяхме проспали на идване. По който и ръкав на Sognefjord да поемете, навсякъде пейзажът надминава всичките ви очаквания за красотата на норвежките фиорди.
Дълбоки тъмни води, обгърнати от високи зелени хълмове или стръмни скали, от които се изливат десетки водопади, сливащи водите си с морето. Преданията за викинги и тролове изглеждаха съвсем правдиви на фона на този декор.
Не случайно Sognefjord е включен към световното природно богатство на ЮНЕСКО. Корабът се носеше леко край приказни пейзажи и малки селца с рибарски къщички и лодки, уютно наместили се на брега.
Неописуема е девствената и сурова красота на природата на Норвегия. Докато се наслаждавахме на цялата тази прелест си мислех, как ние оставяме своите малки следи върху отдалечени селца като Флом, но може би същите тези места оставят много по-големи следи в нас самите.
* Статията може да съдържа афилиейт линкове.
