Събудихме се акостирали във втория по големина град в Норвегия – Берген (Bergen). Разположен на брега на Норвежко море и заобиколен от седем планини, той е порталът към западните фиорди. Основан през 1070г. от Олаф III Хюре, градът е бил столица на Норвегия до 1299г.
Макар да е най-дъждовният град в Европа (с 240 дни дъжд годишно), този ден дъждовните облаци се смилиха над нас и ни позволиха да разгледаме на спокойствие Берген. Местен е изразът, че не съществува лошо време, а само неподходящо облекло, в което сме се уверили многократно.
Знаехме, че за да избегнем опашките и тълпите туристи, първата ни задача е да се отправим към станцията на фуникуляра Fløibanen, намираща се в центъра, на 150 метра от рибния пазар. Беше още рано и веднага успяхме да си вземем билети (90 крони двупосочен билет) и да се качим на върха на планината Fløyen (една от седемте планини обгръщащи Берген). След петминутно изкачване се озовахме на върха, на 320 м надморска височина, на просторна наблюдателна площадка, а пред нас се разкриха възхитителни гледки над Берген.
Местността е добре благоустроена с ресторант, кафетерия, магазинчета за сувенири, детски площадки и въжен парк.
В околността има много туристически пешеходни маршрути, включително и едночасов до центъра на града. Полюбувахме се на Берген от високо, докато панорамната тераса не започна да се изпълва с туристи. Тогава решихме да се потопим в магията на норвежката гора и сякаш се озовахме в някоя скандинавска приказка с тролове.
Високи иглолистни дървета се извисяваха над нас, а земята беше постелена с дебел зелен мъх, в който краката ти потъват като в пухкав килим.
Срещнахме няколко трола (дървени), поседяхме на пейка с удивителна панорамна гледка и слязохме обратно в града. На долната станция на фуникуляра опашката вече се точеше надолу по улицата.
Насочихме се към известния рибен пазар, съществуващ от 1200г. Още през Средновековието Берген е бил ключов търговски център, където са се срещали рибари, търговци от цял свят и местни производители. И макар днес да не можете тук да си купите кораб, както навремето, ще откриете най-прясната риба и морски дарове, свежи плодове и зеленчуци, цветя, интересни колбаси (например от еленско) и осолена треска. Наоколо има и ресторантчета, в които ще ви предложат разнообразна морска храна, ако може да преглътнете дебелите цени.
Не пропуснахме да се разходим из известния квартал Bryggen, обявен за част от световното наследство на ЮНЕСКО.
Дървените постройки в сегашния си вид са построени след големия пожар от 1702г, който опустошава града, но са много подобни на изгорелите. В старите складове за риба сега се помещават кафенета, арт ателиета и магазинчета за сувенири, а осолената треска е заменена от произведения на изкуството, ръчно изработени плетива и бижута, книги и различни традиционни и дизайнерски стоки.
С удоволствие се изгубвахме из тесните павирани алеи между сградите и неусетно се пренасяхме в средновековен Берген. Днес старият квартал е жив благодарение на общността от художници, бижутери и дизайнери, работещи тук, тъй като поддържането на постоянна температура спомага за съхранението на старинните сгради.
След като се сдобихме с подаръци за децата, прескочихме до средновековната крепост Bergenhus и Rosenkrantz Tower. Най-старите й части датират от 13в., като е била достроявана през вековете. Крепостта е служила едновременно и като резиденция, и като отбранително съоръжение. Самата кула е била издигната през 1560г. от губернатора на крепостта Ерик Розенкранц, поради което носи неговото име. От покрива се разкрива красива гледка към морето.
Умората вече си казваше думата и въпреки немалкия списък с музеи в Берген, успяхме да съберем сили и за последно се отбихме до лутеранската църква St. Jone’s Church. Храмът е построен в неоготически стил и отваря врати за богомолците през 1894г. Островърхата му червена кула с часовника се извисява на 60 метра височина и доминира над околната архитектура. Най-внушителното нещо в St. Jone’s Church е таванът. Застане ли човек под дървения таван, с всичките му арки и греди, моментално забравя, че се намира в християнски храм и неусетно се озовава на борда на викингски кораб. Послушахме за малко изпълнението на църковен орган и песнопенията и нашият ден в Берген приключи.
* Статията може да съдържа афилиейт линкове.
