Вървейки из гората около с. Гърло (Пернишко), изобщо не би ви хрумнало, че точно покрай пътеката, под нивото на околния терен, е скрит мегалитен храм-кладенец на възраст повече от 3000г., единствен на Балканския полуостров.
Къде се намира храм-кладенецът край с. Гърло
Пътувайки от Перник, поемате посока Брезник. От там продължете към с. Гърло, макар навигацията да иска да продължите на север към язовира. Днес маршрутът покрай язовирната стена е затворен.
Тесен асфалтов път ще ви отведе в с. Гърло. В центъра на селото, в близост до кметството, ще видите табела, която ще ви упъти да продължите напред. След края на с. Гърло ще стигнете до нова отбивка с табела, която ще ви отклони вдясно. Следват 2,5 км. черен път, които може да извървите пеш за около час или да продължите с кола още 3 мин. В този участък се върви все на открито, нагоре по хълма, така че си предвидете шапка, ако посещавате мястото през летните жеги.
В края си, черният път ще ви изведе на широко място в началото на гората, където може да оставите колата си. Веднага ще забележите, че се намирате на кръстопът. Вляво ще видите малък заслон, а пешеходният маршрут за храм-кладенеца започва вдясно по пътека маркирана с червена стрелка върху ствола на едно от дърветата.
Маршрут през гората
Пътят върви широк, с малка денивелация и изцяло през гората. Това прави разходката приятна през летните месеци. Тъй като храм-кладенецът край с. Гърло не е популярен туристически обект, имаше риск местността да е неподдържана и обрасла в бурени. Откакто преди време прескочих два огромни слепока при опит да стигнем до пещера Козарника, избягваме да посещаваме силно затревени места през топлите месеци. В края на ноември вече бяхме спокойни, че змиите отдавна ги няма.
По маршрута липсва обичайната туристическа маркировка, но някой услужливо се е погрижил червени стрелки и дървени табели да ви отведат право до храм-кладенеца.
Половин час по-късно, край самата пътека, попадаме на останките от стара сграда насред гората. Навесът някога е бил построен, за да съхрани археологическия обект, но през 2008г. рухва отгоре му. В страни от него забелязваме, че в земята зее голяма идеално кръгла дупка, също като кладенец. Липсват каквито и да е табели, указващи мястото, както и информация за самия храм-кладенеца. За съжаление, археологическият обект е тотално изоставен. Само от време на време пътят до там и теренът около него се почистват от доброволци. Не е чудно, че е един от малко известните забележителности в България.
Структура
Тринадесетте каменни стъпала на дромоса отвеждат до зала, скрита изцяло под земята. 7-метровият коридор е реставриран в горния си край, затова стъпалата и 90-градусовият му завой са съвременен прочит. В началото планът му е трапецовиден с мегалитно покритие от каменни плочи, но колкото повече слиза под нивото на земята, тежестта върху основата се увеличава. Това налага промяна на плана и преминаване към “циклопска техника”, при която стените стъпаловидно се стеняват във височина докато не се срещнат при “ключовия камък” при върха. Така входът на централното помещение придобива триъгълен профил.
Основното помещение или т.нар. толос, представлява кръгла зала с кошеровиден свод, в центъра на който има опейон (отвор при върха) с диаметър над 2м. Отворът е реставриран, като в действителност диаметърът му е бил около метър. В центъра на пода е прокопан кладенец с дълбочина 5 м. и диаметър около 1м. Всичко това е постигнато чрез използването единствено на суха каменна зидария от необработен ломен камък. На практика целият обект се намира изцяло под земята, като най-високата част на градежа се изравнява с околния терен.
Наистина сакрално преживяване си е да останеш сам самичък в храм-кладенеца, а над теб през опейона, като в рамка, да синее небето. Докосвайки студените каменни стени, на възраст няколко хиляди години, ти се иска да надзърнеш поне за малко в миналото. И ти се струва, че сякаш ей сега ще чуеш шепота от извършваните някога тук култови ритуали.
Археологически проучвания
Храм-кладенецът край с. Гърло е открит през 1972г. от проф. Димитрина Митова-Джонова, която по-късно ръководи и археологическите проучвания на крепостта Стенос при прохода Траянови врата.
Липсата на подобни археологически находки в целия Балкански регион, прави датирането и определянето на неговото предназначение трудна задача, подкрепена единствено с косвени аналогии и доказателства.
Предположения за предназначението на храм-кладенеца
В началото на археологическите разкопки се работи по версията за гробница с шахтов гроб. Откритите впоследствие животински кости в храм-кладенеца отхвърлят тази теория и подкрепят идеята за култов обект.
Фактът, че кладенецът е изграден на най-високия извор по планинския скат, както и трудния за строителство терен, отхвърлят вероятността същият да е съществувал единствено с битова цел.
След задълбочено проучване, проф. Митова-Джонова открива пълно съответствие в архитектурния градеж между храм-кладенеца край с. Гърло и храм-кладенеца при Балао на о-в Сардиния, поради което го съотнася към прото-сардинската култура Нураги, населявала острова в периода XVIII век пр. Хр. – II век. Името й произлиза от характерните за тази високо развита цивилизация укрепени кули от ломени камъни – т.нар. нураги. Предполага се, че те имат месопотамски произход, а при разкопките на храм-кладенеца край с. Гърло е открит фрагмент от керамична плочка с шумерско клинописно писмо. Днес на о-в Сардиния са запазени над 200 сакрални кладенеца и повече от 350 циклопски гробници.
Всичко това дава основание храм-кладенецът край с. Гърло да бъде датиран от учените към къснобронзовата епоха в периода XII-X век пр. Хр.
Неизяснено остава предназначението на кладенците, тъй като Нурагическата цивилизация не оставя собствени писмени източници. Според проф. Митова-Джонова мегалитното съоръжение край село Гърло без съмнение е свързано с култа към подпочвените води и шумерският бог Енки, един от главните богове на Шумер и Акад. Знае се, че в праисторически времена районът около днешното с. Гърло е бил осеян с множество извори.
По аналог на запазените подобни обекти на о-в Сардиния, се предполага, че храм-кладенецът някога е бил част от сакрален комплекс, за съществуването на който днес имаме само косвени доказателства. Наблизо е открито каменно корито от монолитни блокове и менхири (побити камъни), които за съжаление вече са унищожени.
Полезна информация:
Къде се намира храм – кладенецът?
Пътувайки от Перник, поемате посока Брезник. От там продължете към с. Гърло, макар навигацията да иска да продължите на север към язовира. Днес маршрутът покрай язовирната стена е затворен. Тесен асфалтов път ще ви отведе в с. Гърло. В центъра на селото, в близост до кметството, ще видите табела, която ще ви упъти да продължите напред. След края на с. Гърло ще стигнете до нова отбивка с табела, която ще ви отклони в дясно. Следват 2,5 км. черен път, които може да извървите пеш за около час или да продължите с кола още 3 мин. В този участък се върви все на открито, нагоре по хълма, така че си предвидете шапка, ако посещавате мястото през летните жеги. В края си, черният път ще ви изведе на широко място в началото на гората, където може да оставите колата си. Веднага ще забележите, че се намирате на кръстопът. Вляво ще видите малък заслон, а пешеходният маршрут за храм-кладенеца започва в дясно по пътека маркирана с червена стрелка върху ствола на едно от дърветата.
GPS координати на началото на пътеката: 42.787994, 22.837925
GPS координати на храм-кладенецът край с. Гърло: 42.787136, 22.848289
Маркировка:
Пешеходният маршрут е маркиран през цялото време с червени стрелки или дървени табели.
Ниво на трудност:
Лека, подходяща за семейства с деца;
Необходимо време:
Маршрутът ще ви отнеме около 1 час и 30 мин в двете посоки с включено много време за снимки.
Забележителности наоколо:
- Екопътека “Поглед към девет планини”, започваща от с. Сирищник;
- Язовир Пчелина и параклисът “Св. Йоан Летни”;
- Музей на минното дело (гр. Перник);
- Крепост Кракра (гр. Перник);
- Екопътека от с. Мърчаево до вр. Церова поляна;
