В почивните дни определено не ни се остава в София, особено през зимата, когато градът често остава захлупен под мрачна пелена от мъгла и смог. Този път не ни се пътуваше надалеч и поехме към с. Мърчаево, сгушено в северозападното подножието на Витоша, само на 16 км. от столицата. Стигнахме до самия край на ул. „Черешова градина“ и оставихме колата там, където свършва асфалтовият път и започва гората. На това място има поставена информационна табела, а екопътеката, водеща до вр. Церова поляна, започва от разклона в ляво.
Маршрутът е с дължина около 4 км. и стига до вр. Церова поляна. Разходката преминава през красива смесена гора и отнема около 1 час в едната посока (без почивките). От време на време попадахме на големи обли камъни, разпиляни като гюлета по пътеката.
На места екопътеката се припокрива с веломаршрут Витоша 100, така че бъдете внимателни и на първия разклон не пропускайте да поемете наляво. Маркировката, която ще ви води е в бяло и червено.
По това време на годината, земята беше добре застлана с дебел килим от дъбова шума, сред която се подаваха горски гъби и обилни количества жълъди. На втория разклон поехме надясно по широка равна пътека, която скоро ни изведе при заслон Каменоделец (1130 м.н.в.). Името подсказва, че от векове, основният поминък на местните жители е рударството и каменоделството.
Мястото на заслона, изглежда, не е избрано случайно, защото от панорамната площадка, на която се намира той, се разкриваше прекрасна гледка над цялата местност.
Харесахме си масичка с пейка на открито и с най-добрия изглед, възможно най-близо до ръба.
От малкия заслон се чуваше веселата глъчка на голяма компания туристи, вероятно около пенсионна възраст. Пожелахме си на техните години да скитаме все още из планините и да сме със свеж дух, също като тях.
Ненадейно, от някъде се появи дружелюбно безпризорно куче, привлечено от нашата импровизирана трапеза. Може и да не разбрахме името му, но категорично стана ясно, че не е вегетарианец.
Въпреки разкошната панорама при заслона, със сигурност си струва изкачването до вр. Церова поляна. Трасето почти веднага зави наляво и след по-малко от 10 мин. се озовахме на 1168 м.н.в.
Върхът, както се досещате и от името, представлява равна поляна, кацнала отгоре на отвесните скали, от чийто западен ръб се разкрива безкрайна панорама към Пернишкото поле. В ниското се виждаха червените покриви на близкото с. Рударци. При върха отново имаше пейки и масички за пикник, както и широко място за игри.
От Церова поляна слязохме по обиколната пътека, която много скоро се вля в познатия ни вече маршрут. Ако се тревожите да не се загубите, може да се върнете по същия път до заслона. От там до селото, екопътеката трябва да се извърви наобратно.
Полезна информация:
Местонахождение:
Маршрутът започва от с. Мърчаево, намиращо се на 16 км. от София, посока Перник (след с. Владая). Колата може да оставите в самия край на ул. „Черешова градина“, където свършва асфалтовият път и започва гората. На това място има поставена информационна табела, а екопътеката започва от разклона в ляво.
Ако не разполагате със собствен автомобил, до с. Мърчаево може да стигнете с автобус 59 от кв. Княжево в София;
Ниво на трудност:
Лека, подходяща за семейства с деца;
Дължина на екопътеката:
Екопътеката е с дължина около 4 км.
Необходимо време:
Разстоянието от с. Мърчаево до вр. Церова поляна може да вземете за около 1 час (без почивките); Пътя на обратно може да отнеме по-малко време.
Наблизо може да видите още:
- Екопътека “Поглед към девет планини”, започваща от с. Сирищник;
- Язовир Пчелина и параклисът “Св. Йоан Летни”;
- Храм-кладенец край с.Гърло (Пернишко);
- Музей на минното дело (гр. Перник);
- Крепост Кракра (гр. Перник);
* Статията може да съдържа афилиейт линкове.
