Господ определено ме е дарил с невероятни учители. Един от тях е преподавателят ми по история от гимназията, който с много отдаденост и плам ни показа, че този предмет може да е много повече от предния изпят скучен урок. Без да следва традиционната учебна рамка, разказваше изключително увлекателно, провокираше ни да мислим и направо ни пренасяше в друга вселена, а звънецът за края на часа никога не беше добра новина.
Откакто станахме родители, активно полагаме усилия да покажем българската история на децата си по възможно най-завладяващия начин, а когато е възможно, съчетаваме разказите с посещение на действителното място на събитията. Съвсем друго е впечатлението, което оставяш у подрастващите, когато лично стъпят на борда на кораба Радецки или застанат горе на вр. Шипка, слушайки за подвизите на опълченците и сякаш всеки момент ще съзреш долу как врагът неумолимо настъпва … почти усещаш отчаянието, но и решителността на героите.
Е, понякога имаме и комични ситуации, като например, когато им разказвах във Военно-историческия музей историята за цар Фердинанд. Малкият ми син, тогава на 3,5 г., ме гледаше невярващо и накрая реши да ме прекъсне със снизходителната забележка “Мамо, Фердинанд е бик, а не цар” …
Този ден беше посветен на славната битка при Траянови врата, където на 18 август 986 г. бъдещият цар Самуил (997г. – 1014г.) печели епична победа над византийците, а император Василий II (976г. – 1025г.) едва спасява живота си. До скоро смятах, че името Траянови врата е просто географско название (и тунел по магистралата към морето) и не предполагах, че горе все още се намират останките от крепостта Стенос, която последните години е реставрирана и облагородена. Впоследствие бива включена и към 100-те национални туристически обекта (от по-новите издания на книжките) под No 79.
Пътят до крепостта
Пътят е предимно по магистрала Тракия, като след Ихтиман (ако идвате от София) хващате отбивката, минаваща през с. Мирово. През цялото време след като слезете от магистралата, има кафяви табели, които упътват за крепостта. Последните километри са по тесен и леко изровен асфалтов път, който ще ви отведе на паркинга пред информационния център на обекта. Ще се окажете на хълма някъде над едноименния тунел на магистралата.
Крепостта Стенос
Макар името на прохода логично да препраща към времето на византийския император Траян (53г. – 117г.), някои исторически извори, както и откритите при разкопките древни монети, безспорно датират крепостта Стенос към края на IV в. и времето на император Теодосий (378г. – 395г.) По това време римляни и траки са познавали прохода под античното наименование Суки. Съвременното име Траянови врата е използвано за първи път едва през XVв. при описание на кръстоносния поход на крал Владислав Варненчик срещу Османската империя през 1443 – 1444г.
Крепостта е част от цялостна укрепителна система, включваща антична крепостна стена с триумфална порта, пътна станция и укрепителни съоръжения. Археолозите попадат на монументална сграда-гарнизон с голям вътрешен двор, заобиколен от шест входа и три кули. Цялото укрепление има формата на трапец с дължина 90м. и ширина, достигаща до 36м. Постройките са изградени директно върху скалата, без вкопани основи.
В крепостта се влиза през северните главни порти, защитени от двете страни от петоъгълни островърхи кули. Запазен е и каменният праг, белязан от отворите, в които са влизали металните панти на двукрилата врата. Останалите входове са разположени на източната и западната стена, както и по една на всяка от трите кули.
В южния край е издигната една триъгълна кула. Впечатление ни направи зидарията, при която се редуваха пояси от зидан камък и такива с прецизно подредени римски червени тухли. Дебелината на крепостната стена е малко над 2м., а височината се предполага, че е достигала между 12 и 15 метра.
В двора все още стояха вкопани глинени делви, служили някога за съхранение на зърно. Всяка добре построена крепост е трябвало не само да има високи и здрави стени, а и да може дълго да издържа на обсада. Това задължително е предполагало достатъчно запаси от храна и източник на прясна питейна вода. На западната стена на крепостта Стенос попаднахме на подземен засводен тунел, дълъг около 25 м., който осигурява достъп до близката река Яворица.
Битката при Траянови врата (986 г.)
Крепостта Стенос остава в българската история чрез спомена за битката при Траянови врата, където Самуил сразява решително и категорично армията на Василий II Българоубиец. Малкият (6г.) беше много впечатлен от прозвището на василевса и попита “Като императора от Междузвездни войни ли е бил?”.
След завладяването на Североизточните български земи от император Йоан Цимисхи през 971г., цар Борис II е пленен и отведен в Константинопол, а падналата столица Велики Преслав е преименувана на Йоанопол. Това налага българската църковна и политическа власт да се премести в западните области. Там като независими български владетели се установяват синовете на комит Никола – братята Давид, Мойсей, Арон и Самуил, наречени “комитопули”. Основната цел пред тях била да възстановят изгубените български земи. След смъртта на император Йоан Цимисхи, плененият български цар успява да избяга от ромейската столица, заедно с брат си Роман. Тъй като са предрешени като византийци, българският владетел е убит погрешка на родна земя. Така брат му наследява, макар и фиктивно, короната. Междувременно смъртта си намират и по-големите братя от комитопулите – Давид и Мойсей.
Василий II прави опит да реши “българския проблем” като всее раздор между братята Арон и Самуил, като предлага на Арон да стане едноличен владетел на българските земи и да скрепи съюза между двете държави чрез брак със сестрата на византийския владетел. Заговорът всъщност е прикрит опит за измама от страна на Василий II, който вместо сестра си изпраща друга жена. Планът е разкрит и се проваля.
Императорът е амбициран да смаже българите и през 986 г. обсажда гр. Сердика с 30 хил. армия. Пътят за снабдяване с продоволствия на ромейската войска е прекъснат и след 20 дни обсада и изчерпване на запасите, византийският владетел решава, че е наложително да изостави начинанието си и да се оттегли към Константинопол. На 17 август 986 г., преминавайки през прохода Траянови врата, византийската армия, вече наброяваща 25 хил. души, попада на засада и е разгромена от два пъти по-малобройните български воини, предвождани от Самуил, Арон и Роман. Измъква се единствено Василий II с неговия авангард от арменски пехотинци, оставяйки в ръцете на победителите императорските инсигнии (символите на властта).
Междувременно Самуил разчиства сметките си с Арон заради опита му за тайно съглашение с Византия и го убива заедно с цялото му семейство. Пощаден е само Ароновият син – бъдещият български владетел Иван Владислав.
След категоричната победа над Византия при прохода Траянови врата, Самуил повежда серия от походи, с които връща обратно в български ръце Велики Преслав и всички земи между р. Дунав и Стара планина. През 997г. цар Роман умира без да остави наследници и така Самуил поема официално българската корона.
Пред главната порта на крепостта Стенос е поставена паметна плоча в чест на знаменитата победа при Траянови врата, славен спомен, който и до днес отеква в българската история.
Полезна информация:
Как да стигнете: Пътят е предимно по магистрала Тракия, като след Ихтиман (ако идвате от София) хващате отбивката, минаваща през с. Мирово. През цялото време след като слезете от магистралата, има кафяви табели, които упътват за крепостта. Последните километри са по тесен и леко изровен асфалтов път, който ще ви отведе на паркинга пред информационния център на обекта.
Работно време: всеки ден от 9:00 до 18:00ч.
Вход: възрастни и студенти – 3 лв.; ученици и пенсионери – 1 лв.; деца под 7г. – безплатно; беседа с екскурзовод – 3 лв.
Контакти: 07142/3234; 2308
Време за разглеждане: Отделете си между 30 и 60 мин.
Ниво на трудност: лека, подходяща за семейства с деца на всякаква възраст
* Статията може да съдържа афилиейт линкове.
